26 февруари 2021, петък

Св. Порфирий, еп. Газки. Св. мчк Севастиан. Св. Серафим, Софийски Чудотворец (Блажи се) (Тип. с. 415, заб.)
church

Православна мисъл

СВЕТОТО МИРО НА СВ. ВЕЛИКОМЪЧЕНИК ДИМИТЪР МИРОТОЧИВИ

Известно е, че през XIV в. Българската православна църква е ползвала за своите нужди св. миро, изтичащо от мощите на солунския великомъченик св. Димитър (вж. Църковен вестник, 2009, бр. 8, стр. 8). Той живял в края на III в. и началото на IV в. Бил управител на цялата Солунска област и тъй като открито изповядвал своята вяра в Христос и поучавал в нея, император Максимиан го затваря в старата градска баня, през която минавали отходните води на града, носел се непоносим мирис и обитавали скорпиони. Малко след като ученикът му св. Нестор побеждава и убива в зрелищен бой любимия борец-гигант на императора, при св. Димитър нахлуват войници, за да го убият. Те го заварват коленичил в молитва и когато с вдигнати копия посягат към него откъм дясната му страна, в този момент той в пълно послушание към Божията воля повдига високо своята ръка, за да ги улесни в изпълнението на поставената им задача.

След това Максимиан, за да няма явни следи от извършеното, заповядва да хвърлят тялото на светеца в кладенеца до банята. Само че лукавостта му се обръща против него самия, защото от кладенеца започнало да извира миро, което потекло на потоци по земята и нищо не можело да ги спре, "наподобявайки голям океан" (Никифор Григора, За светия Великомъченик и Мироточивец Димитър, ок. 1330 г.).

Първото писмено свидетелство за изтичането на св. миро от мощите на мъченика се среща в описанието на св. Йоан Камениат за разрушаването на Солун от сарацините през 904 г. (PG 109, 528), а последното е на руския хилендарски монах Исаия, който посещава Солун през 1489 г. Монах Исаия пише: "Мощите на св. Димитър се намират в средата на храма, поставени в рака, над която се издига киворий. В празничния ден на светеца от тях изтича толкова много свето миро, че е невъзможно да бъде събрано. По вада то се изтича от раката в морето. Ако се случи пчела или някакво животинче да премине по вадата в момент, в който мирото тече по нея, то става цялото бяло. Светото миро изтича от светеца три пъти в годината" (Tineraires Russes, Geneve 1889, p. 263).

d-4.JPGСъгласно свидетелството на св. Симеон Солунски кладенецът, където било хвърлено тялото на светеца, бил използван и за негов гроб. Кладенецът сега се намира отляво пред иконостаса на храма, посветен на светеца. Него почитали и като ковчег, и като мощехранителница на св. Димитър. Освен от самия кладенец изобилното миро изтичало и през няколко тръби, които го отвеждали към криптата под него и към кивория в християнската базилика. Затова и изтичането на мирото е сравнявано с речни потоци.

Св. Григорий Палама (1296-1359) пише: "От тялото изтича благоуханното (миро)... повечето е от прободеното ребро. Разтворено като уста, никакъв съд не може да побере изливащото се от него миро. То не прилича на прокапваща чешма, а на извор вечен и неспирен... Чешма Божия е това мъченическо тяло, изпълнено с миро и чудеса, и лековитост. И това е най-чудното - че като от кранове от него се лее и не спира... толкова кранове, колкото са и телесните прободни рани" (PG 151, 548-549).

В първия възникнал там малък храм гробът на св. Димитър бил ползван като св. Трапеза. Тоест, храмът представлявал по-скоро малък мавзолей. Мястото, където днес се намира св. олтар, попадало в него и било обществено по онова време, тъй като спадало към района на градската баня и стадиона. Така гробът се оказал достъпен за всички вярващи и станал мястото, където светецът извършвал множество чудеса.

През V в. малката постройка на мавзолея била съборена и на негово място префектът на Илирия Леонтий издигнал голяма базилика. Но поради особения релеф нямало как храмът да се разшири източно, за да може гробът да е в центъра на базиликата. Затова при нейното издигане той попаднал под самия й св. престол. Само че така гробът на великомъченика станал недостъпен за вярващите, което вероятно обосновало и по-късното преместване на мощите на св. Димитър в центъра на базиликата.

За целта св. мощи били поставени в специална сребърна рака, а над нея бил изграден шестоъгълен киворий. Той имал формата на голяма мощехранителница и по-точно ­ приличал на малък мавзолей. Този киворий просъществувал от V до XV в. Първоначално бил направен от сребро (до X в.), а после ­ от мрамор (X-XVв.). Над раката в кивория се намирала и икона на светеца в деисис. Там вярващите палели и свещи, така че сигурно е имало и кандила. Киворият се обслужвал от специален служител. Твърде вероятно е тръби, по които да се изтича мирото, да са свързвали кладенеца (старата мощехранителница и гроб) и шестоъгълния киворий.

От Евстатий Солунски (XII в.) научаваме, че мраморният киворий бил разрушен по време на норманското плячкосване през 1185 г., а сребърният му обков бил насечен с брадви и разграбен. Но разрушенията скоро били поправени от граф Балдуин, който предоставил и необходимото за целта сребро.

d-2.JPGСлед пламналия пожар през 1917 г. и последвалите разкопки, под светия престол на храма била открита и криптата - старата баня, в която бил затворен св. Димитър, превърната после в място за поклонение. В нея също има киворий, а пред него ­ кръгъл мраморен леген. Този леген първоначално бил използван за събиране на водата от аязмото (лековитата вода, която извирала от кладенеца - гроб), а след това и на св. миро, което достигало дотам по оловна тръба, започваща от кладенеца. Тръбата и сега минава под пода на настоящия св. олтар, отляво на св. престол, и точно над кивория се разклонява на две - в дясно и в ляво, а накрая излиза изпод пода на кивория.  До построяването на шестоъгълния киворий в центъра на базиликата този в криптата бил считан за ограждение на гроба на св. Димитър, тъй като се намирал точно под светия й престол с мощите на светеца.

d-6.JPG

Именно в криптата вярващите можели да черпят от мирото, изтичащо от раните на св. Димитър. Там при разкопките са намерени и множество парчета от съдове с най-различна форма, датиращи от последния византийски период. Едни от тях са с форма на широки потири с жълта или синя глазура и с кръстове по тях, други са с проста форма в жълт цвят и по средата им пише "свети Димитър". Материалите за съдовете също са разнообразни -­ златни, медни, керамични.

d-3.JPGИзвестно е, че миро и кръв от прободеното ребро на светеца се пазят и до днес в манастири из целия свят, както и в светогорските обители: Ватопед ­ (миро); Великата лавра ­(миро); Иверски манастир ­ (миро); Дионисиат ­ (миро);  Ксиропотам ­ (миро и кръв); Симонопетра ­(кръв); Ксенофонт ­ (миро); "Св. Пантелеймон" ­(миро); румънски скит на св. Йоан Предтеча (кръв); скит на Ксенофонт ­(кръв).

Евстатий Солунски и Йоан Анагност ни осведомяват, че по време на плячкосванията на Солун норманите (1118 г.) и турците (1430 г.) многократно заривали и препречвали за православния народ достъпа до криптата.

 

d-1.JPGПо-късно (1492 г.) християнският храм е превърнат в джамия и най-вероятно тогава спира и изтичането на мирото. Тогава и киворият бива снет, а гробът на светеца ­ преместен в баптистериума отляво на храма, където е и днес. Неизвестно точно кога, но по това време някъде гробът остава празен. Едва през XX в., благодарение на гръцка изследователка - археоложка, мощите на светеца биват разпознати и открити в гр. Кампо, Италия, където някога живеели множество гръцки търговци. Днешният празен гроб на практика е издигнат след пожара през 1917 г., когато почти целият храм бил опустошен, и е съграден от мраморните парчета, останали от някогашния шестоъгълен киворий. Затова и досега личат черните следи от пожара или пък от кандилата, горели някога в него.

 

d-5.JPGНа 24 октомври 1978 г. с дейната помощ и благословение на покойния вече Солунски митрополит Пантелеймон мощите на св. Димитър тържествено се завръщат в Солун. Те са положени в нова сребърна рака и в нов шестоъгълен киворий, изграден изцяло по подобие на стария. Но за удобство той сега е издигнат не в центъра, а в левия кораб на настоящата базилика.

 

Накрая нека отбележим, че след завръщането на мощите на великомъченика в неговия град, изтичането на св. миро отново се поднови, макар и съвсем не така изобилно, както някога по византийско време. Но затова пък силното благоухание от нетленното добротворно тяло на св. Димитър на пристъпни вълни залива целия град и всеки поклонник, който пристъпва с вяра и молитвен зов: "Св. Димитрие, моли Бога за нас!"

 

Църковен вестник, бр. 10/2009г.

 

d-7.JPG