Заслугата за построяването на храм в село Поповци, посветен на Мирликийския чудотворец и велик застъпник на християните св. Николай, е на Стойно Тинчев.
През есента на 1860 г. започва строежът на килийното училище и църквата. При полагането на основния камък габровски свещеници са извършили водосвет, а стомни със светена вода са поставени в четирите ъгъла в основите на постройката.
Архитектурата и строителната конструкция са били доста опростени и широко прилагани при стоежа на селските църкви тогава. Със строителството се заели селските строители. Когато се връщали през есента от гурбет, те се захващали с градежа на храма.
За построяването на църквата няма издаден султански ферман. Габровският чорбаджия Иван Андреев Семов (Парлапанов) осигурява разрешение от търновския мютесариф (ост., околийски управител).
Първоначално църквата е била с много скромен интериор. Иконостасът е бил от дялани дъски. Първите икони, църковни книги, полилеят със свещи, менората (седемсвещник), църковната утвар, канделабрите (стойките за свещи) и антиминсът са били донесени от стари габровски храмове.
През 1900 г. се изработва нов иконостас. Той се състои от три части, разположени по цялата ширина на наоса. Царският ред се състои от 8 икони в цял ръст, а апостолският – от 16 икони. Те са разположени много раздвижено в 8 диптиха (сдвоени икони). Царските двери са с типичната за Възраждането форма.
За отбелязване е, че със звън на храмовата камбана се ознаменували всички важни за селото и Родината събития.
Днес църквата се поддържа в много добър вид благодарение на грижите на църковното настоятелство, кметството, Народно читалище „Дядо Стойно“, както и на местни хора.
Свещеници в храм „Свети Николай“
За пръв свещеник е ръкоположен през 1860 г. отец Стефан, който е и учител в килийното училище. Той служи до 1888 г., а след кончината си е погребан в двора на църквата.
Най-дълго (43 години) служи отец Георги поп Стефанов (1889 – 1935). Той е и учител. През 1892 г. посещава Божи гроб и става хаджия. Отец Георги се заема много активно с благоустрояването на храма.
При земетресението на 14 април 1928 г. църквата сериозно се пропуква. Извършва се цялостен ремонт по проект на архитект Никола Гръблев и майстор Димо Хр. Куюмджиев, завършен през 1930 г.
Тогава е изградена бетонна осемстенна камбанария. Камбаната била ударена за първи път на празника на св. св. Кирил и Методий през 1930 г. Средствата за изграждането на притвора и камбанарията са дарени от отец хаджи Георги, който се явява втори голям ктитор след дядо Стойно. В знак на признателност поп Георги е погребан в двора на църквата.
От октомври 1933 г. до декември 1939 г. служи отец Йоаким Пеев. Той развива много широка църковно-просветна и обществена дейност. Организира детски църковен хор. Бил е общински съветник в Поповската община. Ползвал се е с голямо доверие и уважение сред местното население.
От декември 1939 г. енорийски свещеник става отец Герасим поп Даскалов, който служи до смъртта си през септември 1967 г.
От 2001 г. енорийски свещеник е протоиерей Стефан Иванов Стефанов. Благодарение на него се извършва цялостен вътрешен ремонт и подмяна на покрива на храма.
*Материалът е публикуван и в бр. 24 на „Църковен вестник“ за 2025 г.
Снимки:
1. Общ изглед на църквата през 2025 г.
2. Служба на отец Стефан Стефанов на празника Петдесетница
3. Паметна плоча
Браницки епископ Йоан: Дигиталният шум ни отдалечава от тишината на Бога
