26 февруари 2021, петък

Св. Порфирий, еп. Газки. Св. мчк Севастиан. Св. Серафим, Софийски Чудотворец (Блажи се) (Тип. с. 415, заб.)
church

Православна мисъл

Клеветата

 

kleveta.jpg

По  време на кървавата саморазправа след 9 септември 1944 г. е било възможно всеки да наклевети всекиго и така са били осъдени хиляди невинни. В такъв момент човек се запитва дали наистина е нужен “езически суров закон”, за да озапти свирепите страсти, бушуващи с все по-голяма сила. Подобни правила противоречат изцяло на християнските ценности, но биха спасили много невинни жертви. В това число и отец Иван Тодоров от с. Тръстеник ­ Плевенско.

Той е роден в с. Еница, Белослатинско, през 1905 г. Завършва Духовната семинария в София и като млад свещеник е разпределен в с. Тръстеник. Там той живее до последните си дни. Неговата дъщеря Савка Константинова си спомня, че на 9.IХ.1944 г. вечерта дошли комунисти и го арестували, откарали го в Плевен, но след това го пуснали, тъй като не е имало причини да го задържат. На първи октомври същата година е мобилизиран в поделението в с. Згарево, което се намира в училището на селото. На десети октомври е бил закаран на масовите убийства в Пилишатската гора, близо до селото, но само за да гледа. След три дни се прибира в Тръстеник, но не успява да се види със семейството си. Арестуван е от Тодор Караджов, тогава милиционерски началник, и група комунисти. В показанията си Тодор Караджов посочва, че отец Иван е бил отведен заедно с Дамян Дамянов, бивш полицейски началник преди 9.IХ, и Величко Попов, писар в общината, от непознати служители на ДС. Тримата са били откарани в с. Ясен и там са избити. Един от задържаните заедно с тях, но впоследствие освободен, е Тодор Павлов ­ полицейски началник преди 9.IХ. в град Добрич. Задържан е бил по същото време в общината на Тръстеник. Той разказва: “Отец Иван беше пребит, в много тежко състояние. Нарисуваха му стълба на стената и го караха да се качва по нея”.

Петър Гановски по-късно споделял пред приятели на чашка, че лично той е извозвал тримата арестувани с каруцата си от общината към конските гробища и полумъртви са ги погребали. Оттогава този човек толкова се уплашил, че не можел да гледа погребения и не минавал покрай гробища.

Според показанията на Вера Доровска свещеник Иван Тодоров държал “слова” на селяните за пълното унищожение на комунизма. С тези мотиви излиза присъдата на Плевенския народен съд и на 16 април 1945 г. о. Иван, заедно с Дамян Дамянов и Величко Попов са осъдени на смърт “задочно”, тъй като вече са били убити. Този съдебен акт не е целял оправдаване на убийствата, тъй като комунистите не е имало пред кого да се оправдават, а е “легитимирало” заграбването на имотите им от държавата, впоследствие преминали в частни ръце.

Естествено тази клевета се разпространила из селото, за да накарат хората да не вярват и да се отдръпнат от свещениците. Един от комунистите в селото обаче все още поддържа тази версия за отец Иван. Той разказва, че когато бил малък, се прибирал с баща си късно една вечер. Изведнъж отец Иван изскочил с кърпа през лицето и пушка в ръцете и извикал: “Стой! Къде сте тръгнали! Има вечерен час!” И този комунист твърди, че отец Иван бил в охраната на селото. Впоследствие се оказа, че вечерен час и охрана в Тръстеник не е имало...

Всички тези неща като че ли са били предусещани от негови близки, които му предлагат да избяга в Румъния при вуйчо си. Отец Иван обаче отговаря, че не може да живее без своето паство и без тая църква, за която е дал живота си.

Ние не се стремим да виждаме в лицето на отец Иван Тодоров светец или пък икона. Но в трудните антихристови времена след 9-и септември дори честното изпълнение на пастирския дълг е вече подвиг и мъченичество. Това е мъченичеството на отец Иван Тодоров.

 Църковен вестник, 2003 г., бр. 5