04 август 2021, сряда

Св. 7 отроци в Ефес. Св. прпмчца Евдокия (вечерта ­ Вечерня с Молебен канон на Пресвета Богородица)
church

Православна мисъл

МОЛИТВА ПРИ СМЪРТОНОСНА БОЛЕСТ от свети Симеон, архиепископ Солунски († 1429)

 

sv. Simeon-Solunski.jpgВ усилните дни на болезненото изпитание, връхлетяло изневиделица и влязло, както крадец нощя (1 Сол. 5: 2) в спокойния и уреден дом на модерния човек, за да преобърне всичко, да разбие комфортното ни самозалъгване и да разклати лъжовната ни самоувереност, в тези дни, повече отвсякога е необходимо да се обърнем към животодателния и спасителен опит на светата Църква. За 2000 години Църквата е преживяла под различни форми и в разични епохи удивителен по своето многообразие низ от събития, удари, ранявания, предателства, сътресения, изкушения и нападения – отвън и отвътре, от ляво и отдясно, от видими и невидими врагове. Основана върху камъка на вярата (Мат. 16: 18), тя не само ги е преодолявала и надмогвала, но е излизала винаги оправдана, без промяна, все същата (Евр. 13: 8) – стълб и крепило на истината (1 Тим. 3: 15). Огромното наследството, оставено ни от светите отци и запечатано в техните слова, писма, канони, молитви и богослужебни текстове, не бива да бъде захлупено със съд, нито да бъде поставяно под одър, а да стои на светилник, за да виждат светлината ония, които влизат (Лук. 8: 16) в Църквата. И виждайки светлината, тя да ги води към истинско покаяние, да им показва пътя към Христос, като пропъжда чувството за безпътица и безизходица, както и угнетяващото усещане за безсмислие от досега със смъртта и страданието.

Предлагаме на вашето внимание първи български превод на една изключитело красива по своята образност и същевременно дълбока по своето богословско съдържание молитва, съставена от свети Симеон, архиепископ Солунски. Свети Симеон е живял през 15 век, в последните десетилетия на латинското владичество над византийските земи (1204 – 1430) и в навечерието на задаващото се от Изток османско нашествие. Той е, може би, най-всестранният и изявен литургист в късна Византия. Автор е на множество богословски съчинения и на голям брой молитви и богослужебни текстове. Преводът на настоящата молитва, която не е предназначена за богослужебна употреба, е направен според критическото издание (което в случая се явява и editio princeps) на приснопаметния преподавател по литургика в Солунския Аристотелев университет проф. Йоанис Фундулис (1927 – 2007): «Συμεών, ἀρχιεπισκόπου Θεσσαλονίκης. Τὰ Λειτουργικὰ Συγγράματα. Α΄. Εὐχαὶ καὶ Ὕμνοι», Солун, 1968, с. 36 – 38. Молитвата е изпълнена със скрити старозаветни и новозаветни цитати – още един пример за това как нашите свети предци във вярата са живели светото Евангелие и действително са имали жива представа (Евр. 11: 1) за Бога, Който именно поради това им е разкривал онова, що се не вижда.

 МОЛИТВА ПРИ СМЪРТОНОСНА БОЛЕСТ

от свети Симеон, архиепископ Солунски († 1429)

            Нетленни, безсмъртни, неизменни Господи, Отец на нашия Господ Иисус Христос, Който единствен Си безсмъртен и Който единствен имаш безначален и безкраен живот, защото Твоите години няма да се свършат! Чуй ни, смирените и най-малки Твои раби, и ни освободи от продължаващия справедлив Твой гняв на преждевременна смърт над нас, който погубва нашата природа и без време ни затрива. Защото Ти не си ни създал за смърт, нито Си ни сътворил за тление, нито Си ни сътворил, за да се намираме в небитие, Благи, а Си ни привел в битие от нищо, така че да живеем и да пребъдваме, и да Те величаем и славим – Теб, нашия Творец и Владика. Защото това, че умираме – това ние сами на себе си причинихме, като обикнахме повече тлението и не спазихме Твоите божествени и животворящи заповеди. Затова и Адам, и всички произлезли от Адам, сме подложени на тление, тъй като не само той стана отстъпник, но и всички ние сме отстъпници. Ето защо, и Единородният Твой Син се въплъти и стана Втори Адам, освободи ни от смъртта и ни дарува безсмъртен живот. Но ние отново умъртвяваме себе си телесно и душевно, като никак не изпълняваме Неговите слова за живот, а живеем неразумно, и изобщо не се грижим за онзи живот, който е приготвен за нас от създание мира и за нетленните блага. Затова сме оценени като недостойни и за настоящия живот, и още оттук получаваме залога на онази бъдеща печал и мъка. И бащи ридаят безутешно над мъртвите си чеда, а деца – над родителите си; и мъже и жени един за друг страдат и скърбят мъчително поради раздялата, и всеки гледа тленността на всеки друг. Но и още, достойни за нашите дела нещастия, се задават. Злините, които вършат против нас нашите врагове, Ти допускаш за наше възпитание; от друга страна, те са и признак за беснуването на нашите врагове против нас, воювайки срещу нас в изстъпление и безчовечно. Онова обаче, което е допуснато от Тебе, човеколюбче Господи, свидетелства за изобилието на нашите грехове. Защото как така Ти, Който не искаш смъртта на грешника, а да се обърне и да бъде жив, Си замислил да разлъчиш и умъртвиш народа Си, като си ни посетил с голяма и неизцерима болест? Но голямо е множеството на Твоите щедрости и безкрайна е милостта Ти, Господи. И кой би отрекъл някога всичко това? Защото спрямо Твоята милост, която е безмерна, нашите грехове са скоропреходни и незначителни. Затова, спаси ни поради милостта Си. Избави ни от това смъртно тление, заради Твоето добросърдечие, което лесно прощава. Помилуй опечалените бащи, смили Се над майчините утроби, от които безмислостно са били откъснати техните чеда, пожали с благо състрадание тези в незряла възраст. Запази всички ни, тъй че да не ни откъсваш без време. Защото Ти знаеш, че Си ни създал за живот. И макар да желаем живота, тлението ни откъсва. Затова, молим Те, оживи ни и ни възрадвай на земята, и ни дай да прекараме дълго в живот и здраве, да живеем за слава на Твоята власт и да вършим благоугодното на Тебе, в мир и покаяние, тъй че в отреденото според Твоето благоволение и милост време да напуснем тялото и да се присъединим към Твоите избраници. Към които причислѝ като Щедър и починалите души на Твоите верни раби, прощавайки всички техни прегрешения. Удостой ги с просвещението Си и с безкрайната Си утеха, и дай на тях и на нас да се изпълним с благата Ти, и вечно да Те славим и величаем – Теб, едничкия наш безсмъртен Животодател Владика. По молитвите на предоставилата за нас живот на единородния Ти Син Приснодева Богородица, на Твоите безсмъртни ангели, които не приемат тление, и на всички удостоили се с вечния Ти живот Твои светии. Защото Ти Си единственият вечно Съществуващ преди вековете и вовеки веков, и винаги Живеещ, и на Тебе слава отдаваме, заедно с Единородния Ти Син и Пресветия и Благия и Животворящ Твой Дух, сега и винаги и вовеки веков. Амин.

 

Уводни бележки и превод: Александър Смочевски