14 април 2021, сряда

Св. Мартин, папа Римски (Прежд. лит.) (вечерта ­ Малко повечерие с целия канон на св. Андрей Критски) (Тип. с. 438)
church

Православна мисъл

Великият пост

kniga-post.jpgЕто време благоприятно за самосъбран вътрешен живот, за духовно разведряване, укрепяване и възхождане. Дава ни се възможността на дълбок аналитичен размисъл сами да се видим къде сме и какво сме и да вземем мерки да станем това, което трябва да бъдем. Към тоя необходим процес от четири седмици матерински ни подканва св. Църква чрез трогателното: "Покания отверзи ми двери, Жизнодавче"!

В дните на св. Четиридесетница пред нас се чертае всичката трагедия на грохналото и изнурено ветхозаветно човечество, подслаждана от светлата надежда на обещания Изкупител, Който ще му дарува сили и средства за спасение. В тия изключителни дни душата ни се оглежда във величието и красотата на подвига, който ни доближава до Бога, а за нашите натъжени духовни очи се разкриват просторите на вечното копнение по изгубения рай... И ние се усещаме нищожни и, като безпомощни деца боязливо, ала настойчиво, простираме немощните си ръце към източника на живота и спасението - Бога, за да получим от Него дароветена вярата ни в благия Му промисъл. 

В духовния процес, който съставлява същината на великопостния подвиг, се различават три степени: покаяние, очищение и съвършенство. Покаяние за греховете, очистване от страстите и съвършенство в мира и любовта. 

Покаянието е основа на нов живот. Съзнанието, че грехът, като отклонение от Божия закон и непослушание на Неговата воля, събужда в човешката душа скръб и страдание и чрез тях я довежда до разкаяние за извършения грях, от който се отвращава с решение повече да не го повтаря, а да избягва изкусителните му примамки с усилията да стане нов, чист и свят живот, украсен с добродетелите на вярата и благочестието. 

Покаянието, като трепет на душата пред вратите на рая: "Как ще вляза Твоя чертог, Спасе?", пробужда заспалите, потиснатите и пренебрегнатите нравствени сили към духовна работа: плач за милост, прощение и помощ, тъй като сълзите довеждат човека до духовна чистота. Плачът е благодат за каещия се, понеже тези сълзи имат очистителна и възротителна сила. Както след дъжд въздухът е пречистен, природата е освежена, слънцето грее и топли по-нежно и мило, така и пречистената от сълзите на покаянието душа е по-бодра, по-свежа, по-крепка и по-настъпателна и издръжлива в борбата със злото, с греха и беззаконието. 

Очищението е нравствено последствие и логическо заключение от процеса на покаянието, за това покаянието и очищението са неразделимо свързани помежду си. Трябва да отречеш нещо, за да се освободиш от него, защото очищението е освобождение от страстите, които причиняват падението, греха. Покаянието мистически довежда до отричане или отказване причините и следствията на греха, а очищението активно довежда до унищожението на греховните извори и стимули, за да може по тоя вътрешен път на духовна самосъбраност, чрез самопознание и самоопределяне, да се дойде до прага на съвършенството и да се усили религиозно-нравственият възторг на душата за възход по лествицата: "от земли на небо..."

Съвършенството е идеалът на покаянието и очищението, защото, след плача за отеческа милост (блудния син, митаря и пр.), за божествено прощение (хананейката, разбойника и пр.) и за спасителна благодат (горчивият плач на Петра след отричането, Савел на път за Дамаск, Мария Египетска и пр.), настъпват великите моменти на всеотдайно служение на Бога, което е изпълнение на повелението Му: "бъдете съвършени, както е съвършен и небесният ваш Отец" (Мат. 5:48). 

Съвършенството е безкрайно, както е безкраен Бог. То поглъща всичките постижения на покаянието и очищението и все пак се чувства незадоволено и неудовлетворено, защото няма безгрешен човек, та ако ще и един ден да е живял на земята, и поради това съвършенството е безспирен подвиг до деня, в който Всесъвършеният ще каже: стига, ела, влез в радостта Ми. 

И тъй, покоянието, очищението и съвършенството продължават да изграждат духовния храм на човека до края на земния му живот, като негови неизбежно-необходими опори и благодатно-живителни сили. Обаче, тяхното спасително проявление трябва по-интензивно да се манифестира и по-дълбоко и осмислено да се подчертава през светата Четиридесетница, за да получи душата в пълнота великата радост на Пасхата Господня, която е крайъгълният камък на спасението и съвършенството. 

Великият пост чрез покаянието, очищението и съвършенството освобождава душата от робството на греха и я възвръща в свободата на спасението. Историята на Израил, който по зова на пророка и законодателя Моисей се изтръгна от непоносимото египетско робство, е прообраз на служението, което трябва да извърши душата в дниге на Великия пост. Както Израил отрече властта на фараоните и през Червеното море и пустинята с труд и лишения стига в обетованата земя, тъй и християнинът, като отрича мисления фараон (греховните въжделения и суетните усилия и борби в повиновение на пагубните страсти), трябва да влезе чрез пост и молитва в Небесния Йерусалим. Израилевото четиридесет годишно пътешествие и странстване в пустинята е отричане на тъмната сила - процес на покаяние и очищение от езическите обичаи и нрави на Египет, от грубата материализация на живота и възхождане към завета на Авраама, Исаака и Якова. Православното четиридесетдневно молитвено постене и всеотдайно служене на духовни подвиг за синовно повиновение на Божията воля  е победа над преходното и земното и въвеждане във вечното, небесното през силата, славата и величието на Христовото възкресение...

Великият пост е нравственият праг и духовната двер пред входа на Пасхата Господня. Той е съществена необходимост за вярата и благочестието, защото ни дава средства и сили да се освободим от веригите на света, които държат в пленничество душата ни, която като фокус концентрира всички лъчи, произхождащи от света. Великопостните последования и методите на мистично-църковното и домашно изживяване на тия великопостни служби и телесни ограничения, много ни помагат в борбата с изкушенията на света. Да се откажеш от изкушенията света значи да обърнеш опакото на фокуса т.е. да обърнеш очите си навътре и там да се вдълбочиш. Светът е движение на страстите, а отричането от света е съсредоточеност на душата в себе си, събиране, твърдост, вътрешна сила и красота. Оставена безконтролно и безотговорно в движението на света, душата се погубва във водовъртежа на стастите му, тя е вече вън от своето естество. Покаянието и молитвата, изливани в сълзите на смиреното и съкрушено сърце, могат да извадят душата от водовъртежа на страстите, да я върнат у себе си, за да заеме своето първоначално място. И понеже само сълзите на покаянието и молитвата могат да възвърнат чистотата на душата, понятно е защо св. Църква е тъй дивно устроила канона и правилото на Великия пост, чрез който благодатно ни улеснява да се очистим от нечистото в света и в одеянията на духовната сила да се облечем за пасхална радост... 

Да влезем, прочее, в тайното светилище на великопостните служби за покаяние, очищение и съвършенство с митаревото смирение, с разкаянието на блудния син, със страха и благоговението, на немощта ни пред праведния Божий съд, с непостижимия копнеж на душата за царството Божие, разкрито в сила и дадено в слава и величие в непостижимото Възкресение Христово, за да получим изобилно пасхалната благодат за душевна чистота и духовна красота, като истинско достояние на Божието милосърдие. 

Нека светата Четиридесетница, светли дни на духовно озарение, бъде да всички, които се именуват християни, реално и постижимо, най-благоприятно време за спасение - покаяние, очищение и съвършенство, извор на истинско Богопознание и Богослужение и тогава нашето молитвено и въздържателно странстване в нейните предели ще ни донесе благите плодове на вярата и благочестието, които са единственото драгоценно съкровище на истинския живот. 

Църковен вестник, бр. 8, 1939 г.