28 януари 2023, събота

Преп. Ефрем Сириец. Св. Исаак Сириец, еп. Ниневийски. Преп. Паладий Пустинник ◑
church

Православна мисъл

АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ В ПРОПОВЕДИ НА РУСКОТО ДУХОВЕНСТВО (продължение)

Продължение ...(назад към първа част - тук)

Заедно с подготовката на войната руският духовник не забравя страдащите славяни в тези зимни условия, като по този начин усилва още повече желанието на народа българите да бъдат освободени. Ето какво говори на своите енориаши от с. Хлебниково свещ. Павел Мишкин на 5 декември 1876 г.: „Настъпи сурова зима. На двора пукащ мраз. Хладно е в отоплените къщи. На улицата трепериш в шуба.

Какво им е сега на тези, които нямат нито дом, ни дреха, ни храна? Какво е при това на нездравия? Какво му е на такъв страдалец, още повече когато няма помощ отникъде? Ужасно! Сърце замира, главата се върти, в очите притъмнява, като помислиш за такова ужасно положение на човека... А точно такова е сега положението на нашите братя-страдалци, православните християни на Изтока. Нямат си те нито жилища, нито дрехи, ни храна. Няма и откъде да вземат. Селата им са опожарени, имуществото им - отнето. Здравите от тях или са в окови при турците, или се бият с турците до последна капка кръв, примирайки от глад. А жалките изнемощели старчета и старици, болните и бременни жени, малолетните деца, боси и полуголи се скитат по планини, гори и пустош, като страдат и умират от лют глад и зимен студ. По-леко е сега на тези, които са умрели мъченически, набитите на кол или с разпорени кореми - по-добре мъртви, отколкото живи страдалци..." (ЦВ 1877, № 2, с. 16).

В крайна сметка можем да направим няколко статистически съпоставки. До Априлското въстание имаме сведения за произнесени и публикувани 12 проповеди. От октомври 1875 г. до 15 юни 1876 г. това са 8 месеца и половина. Докато след това само за половината от юни са 3, а следващия месец - 25, за август са 39, за септември 23, за октомври - 20. За ноември са 27, но вече темата е за подготовка на войната и за изпращаните към границата воини. Или ако до Априлското въстание имаме 12 проповеди, то след него без ноември имаме 107 публикувани известни ни досега проповеди, възвания и слова на руското духовенство, посветени конкретно на априлските събития в България. Като се има предвид, че до самото обявяване на войната темата за страданията на българите присъства в проповедите на руското духовенство, можем да кажем, че през декември всички известни ни публикувани проповеди са 11, за януари и февруари - по 7, а за март - 3, броят им става 55, плюс 107 преди това, общо 162 публикувани слова до обявяването на самата война.

Много от словата обаче не са публикувани. От отчетите на архиерейските наместници ние разбираме, че и селските свещеници са произнасяли проповеди, като са били длъжни да ги представят за отзиви. Така свещ. Михаил Матюшенски от с. Головкина, Ставрополски уезд, Самарска епархия, представил 10 кратки по обем и сбити по изложение назидателни поучения върху евангелските блаженства. При обясняването на 9-ото блаженство той съпоставял състоянието на източните християни с положението на мъчениците от първите векове на християнството и говорел: „Там на изток, в Турция, отново са настъпили времената на Диоклетиановци и Юлиановци, времена на гонения и мъчения за Христовата вяра". Затова че той се отличил повече от другите свещеници с разумно излагане на катехизически поучения, духовната консистория излиза с решение да му бъде изразена благодарност и да се има предвид при съставяне на списъци за награждаване. (Сам еп. В. 1878, № 12, с. 278).

Освен проповедта по време на богослужение, в храма или в местното училище руските свещеници организирали неделни и празнични събеседвания, по време на които четели най-любимите разкази на народа - житията на светиите, душеполезни четива от църковни списания, Символа на вярата, Господнята молитва и заповеди с обяснения, разобличавали народните суеверия и предразсъдъци. Когато станало известно за страданията на балканските славяни, те започнали да четат и публикации от вестниците за турските зверства. Особено трогателно е съобщението за тези четения в с. Сокиренци, Полтавска губерния, където девойки, жени и мъже подготвяли превързочни материали, като разнищвали стари дрехи, докато „местният дякон чете известия от вестници за страданията на българите и зверството на турците. Сълзите на много от жените падат върху ръкоделието, така че славяните буквално получават разнищените нишки намокрени с руски сълзи".

Такива събеседвания по два часа през есента и зимата и три часа през лятото водел свещ. Пантелеймон Воробев от с. Диевка Екатеринославска епархия, които се посещавали понякога от стотина души.

Заедно с проповедите руското духовенство организира и събирането на помощи за пострадалите балкански славяни. Инициатор за организиране на събиране на помощите е Санкт-Петербургският отдел на Славянския комитет, който поисква разрешение от императора и получава такова на 23 август 1875 г. Впоследствие славянските комитети се обръщат за съдействие към руските архиереи.

Трябва да отдадем дължимото на руското духовенство, което в дадения момент проявило инициатива, като не само чакало нареждане отгоре, но започнало събирането на помощи, за да стане то причина и Св. Синод да излезе с указ № 50/24 ноември 1875 г., с който официално се разрешавало събирането на помощи за страдащите босненци и херцеговинци. Архиереите също предварили разрешението на Св. Синод и още на 19 октомври Донският архиепископ Платон, през същия месец и Харковският епископ Сава разпоредили за откриване на събиране на помощи; на 17 ноември 1875 г. Вологодският епископ Теодосий (Шаповаленко) отправил окръжно за събиране средства „за многострадалните ни братя по вяра и кръв, угнетявани и изтребвани зверски от поклонниците на Мохамед - славяните на Балканския полуостров". Последният израз влиза в постоянна употреба, въпреки че след месец май в такива случаи повече се подразбират българите, даже да не се говори конкретно за тях.

Последвал друг указ на Св. Синод № 398 от 4-23 март 1876 г., с който се благославяло поставянето на дискос за събиране средства в полза на обществото, за ранените и болни воини, което всъщност е за руските доброволци в Сърбия.

След получаването на синодалните укази епархийските архиереи издавали разпореждания за организиране на събиране на средства за страдащите славяни. До края на 1875 г. конкретно в Самарската духовна консистория постъпили 969,94 рубли помощи, докато за 1876 г. са 21 719,77, а през 1878 г. 2 897,35 сребърни рубли. Интересно е да се отбележи, че само за октомври и ноември 1876 г. са събрани

10 283,75 р. Така точно се изпълнил призивът на руското духовенство през август, когато епархийските архиереи отново приканват към пожертвувания, като ползвали Божиите слова „и ще се удвои мечът, и ще се утрои" (Иез. 21:14).

Освен в храмовете средства за страдащите български семейства са събирани по най-различен начин. Почин за това дава Орловският епископ Макарий, който благословил основаният от него комитет да организира народни празненства в градската градина с вход от 20 копейки. Така на 4 юли, неделя, събрали 700 рубли. Значи е имало 3500 души!

В Астраханска епархия епископ Хрисант заявява, че жертва 10% от заплатата си, а членовете и канцеларията на духовната консистория по 1% от получаваното възнаграждение. До 1 август в консисторията постъпили 2407 рубли 52 к., към 1 март 1877 г. те вече са 5279,16, а към 1 юли 1878 г. - 6969,72 р. До 1 ноември 1876 г. в духовната консистория на Вятска епархия постъпили 8 819,53 рубли.

В Курска епархия до 1 август 1876 г. са били събрани 12 410 рубли и 36 к.

Руските манастири също отделяли от своите средства или събирали от християните за страдащите балкански славяни, Троице-Сергиевата лавра, московските църкви, между които и Успенския храм в Гончарах, сегашното Българско църковно подворие в Москва. Игумения Евгения от рязанския Авленско-Казански девически манастир до октомври месец превежда в Славянския комитет 350 р. и много превързочни и др. материали.

Едно от най-големите и специфично дарение било на архимандрит Йоаникий, намиращ се на покой в Киево-Печорската лавра, бивш игумен на Мстиславския Тупичевски манастир „Св. Николай", който предал в Славянския комитет две акции на козловската градска обществена банка от 2170 р. и друга за 1750 р., от които по седем рубли от сто в годината да бъдат отчислявани проценти от първата за възобновяване и поддържане на разрушените в България манастири, а от втората - за възстановяване и издръжка на православните училища в България. След изчисляването на сумите за изминалата година се образувала сумата 272,65 рубли, които били изпратени в Славянския комитет.

Интересно е, че и бесарабските свещеници-българи особено са се потрудили за събиране на средства за пострадалите си сънародници от турците. Според сведенията, с които разполагаме засега, на името на Кишиневския епископ Павел са постъпили до края на ноември 1876 г. 5 685,14 р. Между българите най-вече е събирал средства свещ. Стефан Киранов от с. Чумлекьой, предал 195 рубли, а дяконът от същото село Георги Груев дарява 10 р. Средства са отделяли и братята на Киприяновския манастир, който е бил метох на Зографския манастир.

Средства са били изпращани обаче не само в духовните консистории, а и в редакциите на местните епархиални ведомости, на „Църковен вестник" и другите централни църковни и светски периодични издания. В редакцията на „Църковен вестник" само до 2 ноември 1875 г. са постъпили 34 500 рубли.

В Киев служещите в учебните и други заведения заявили, че ще внасят в полза на славяните от 1 до 3% от заплатите си. Най-голяма сума била пожертвана от Киевския митрополит Филотей в размер на 30 000 р, а братята от лаврата - 3000 р. В местното общество за попечителство на ранените и болни воини от 1 до 10 август са събрани 2 527 рубли, а в редакцията на в. „Киев" от 10 до 15 август - 5925 р.

Голяма дейност в полза на страдащите балкански славяни развива и Пензенският епископ Григорий. В духовната консистория от януари 1876 г. до края на юни 1877 г. са събрани 19 248 рубли и 26 копейки. Особено силно влияние произвело словото на епископ Григорий на 25 юли 1876 г. на площада пред катедралата, когато той се възползвал от голямото събиране на народ по случай поставянето на нови куполи и кръстове на храма и напомнил за източните славяни. Били събрани 228 р. 31 к.

С благословението на Пермския архиепископ Антоний в гр. Кунгур бил отслужен на площада пред храма молебен за победа на славяните, където се събрали около 5000 души, след което били събрани 553 рубли. Това е най-голямата сума, събрана по време на богослужение.

На 29 юли 1876 г. Черниговският епископ Серапион извършва на площада пред храма молебен за победа на славяните и местната управа създава комитет за събиране на помощи за славянските семейства.

Чрез руското духовенство вопълът на страдащите българи достига и в отдалечената Иркутска епархия, където служещите във военно-окръжния щаб изразили съгласие да отделят по 2%, а възглавяващите местните войски - по 1% от заплащането си. Преподавателите в техническото училище - 2%, а служещите в типографията на г. Синицин - по 1%.

Руското духовенство е оказвало влияние навсякъде, където е присъствало. Така свещ. Николай Николски, който бил съветник в местната управа на гр. Сумск, Харковска губерния, въздействал съветът вместо 1000 да отдели 1500 р. за славяните. Съветниците били трогнати и от проповедта на Кръстовден в катедралния храм.

Борсовото и търговското общества в Москва съставили комисия за събиране на средства за пострадалите българи и до 14 юли 1876 г. събрали 131 626 р. Членовете на руското търговско събрание в Петербург в извънредно заседание решават на 5 август 1876 г. да дарят 20 000 рубли. На 11 август било свикано извънредно заседание и на „Санкт-Петербургското градско кредитно общество", което от предложение за 50 000, взело окончателно решение за 200 000 рубли дарение.

Особено ценни обаче са пожертвуванията на обикновените работници, които не разполагат с големи възможности. Така например в Кронщат работещите на кораба „Петър Велики" отделили повече от 500 р., а средствата събрани във временния комитет имали значителен характер.

Подбудени от всенародното движение в Русия и финландски пастори съставят възвания и ги разпространяват по градове и села. В гр. Хелзингфорс (Хелзинки) представителите на военното съсловие организират на 13 август, неделя, народни тържества в градската градина Кайзаниеми и събират 8 115 ф. марки, което било повече от 2000 рубли. Ето как и други народи са подготвени за бъдещата война.

Освен средства, са били предоставяни много материали за превръзки, дрехи и коне. Жителите на с. Кимра, Тверска губерния изпратили като помощ 401 чифта кожени ботуши за доброволците, а тверските търговци изпращат 100 полушубки и толкова чифта ботуши.

Ентусиазмът на русите обхващал и иноверните жители. Калмицкият бакша Аркад Чубанов предложил на своята сотня воини да отделят от конете си за доброволците и те събрали 30, а бакшата сам дал 5 и частните коневоди 65, за да станат 100.

Киргизкият султан и той жертвал за славяните, каквото могъл, а жена му дала 40 р. „Ние също така четем вестници, споделил той, и когато узнахме за всички нещастия, които търпят славяните от турците, това ми напомни как са пострадали преди нашите киргизи от хивинците и тюркмените".

Едва ли има нужда да кажем нещо повече за неимоверната ревност, с която руското духовенство застава в защита на православната християнска вяра, на своите братя и сестри по вяра и кръв, за да възпламени истинска християнска любов в сърцата на своите пасоми, които пък от своя страна да заставят своето правителство да обяви Руско-турската освободителна война. Защото след Кримската война Русия била лишена от правото й да покровителства поробените източноправославни християни. Най-вече тя е била изтощена икономически и никой от правителството не смятал, че могат да се съберат необходимите средства. Народното движение през лятото и есента на 1876 г. обаче показало, че колкото и да е беден, руският народ е готов на най-свидни жертви, за да освободи този народ, на когото дължи православната си вяра, християнска просвета и култура. Не трябва да се пренебрегва и страхът на правителството от ентусиазма на народа, от събирането на тези големи маси народ, които лесно биха могли да бъдат използвани против него. Затова още по-голямо значение има ръководната роля на Руската православна църква в създаването, организирането и овладяването на това движение и най-вече, за постигането на крайната му цел - освобождението на България.

„Църковен вестник", бр. 10-13/1997 г.