През последните години между България и Армения протича засилен взаимен интерес към културата, историята и езика на двата народа. В тази връзка 2009 г. бе обявена за Година на България в Армения. В програмата за представянето на българската култура бяха включени множество разностранни прояви, които арменските медии отразяваха под наслов "Християнска Армения посреща България в пълен блясък".
Съответно между двете страни бе договорено 2010/2011 да е Година на Армения в България.
Св. свщмчк Григорий* (армен. Григор Лусаворич) е небесен покровител на Арменската църква. Той е известен още като свети Григорий Просветител, защото разпространява Божието слово и обръща арменския народ в християнската вяра.
През първи и втори век християнството било все още тайна религия, усвоявано и практикувано от все по-нарастващ брой арменци. През 301 г. св. Григорий и цар Тиридат (арм. Търдат) провъзгласяват християнството за официална религия на Армения и по този начин тя става първата държава в света, приела християнската религия като държавна.
Историята според Свещеното Предание е следната. Като част от планиран заговор персийският цар Ардашир I (Артасир) изпраща в Армения верния си приятел Анак, за да убие цар Хосров и да избяга. Доверени хора на царя преследват Анак, след като е ранил арменския цар, и го убиват. Умиращият цар дава заповед цялото семейство на Анак да бъде избито. Само едно дете успява да избегне клането. Придружено от своята бавачка, то избягва в град Кесария. Бавачката била християнка. Тя го възпитава в християнската вяра и му дава гръцко име Григорий.
Св. Григорий става предан християнин, жени се за жена на име Мариам и има две деца Вертанес и Арситакес (Орфан и Аростан първият впоследствие става презвитер, а вторият пустинножител), но скоро след раждането им съпругата му умира.
Когато персийският цар узнава, че царят на Армения е убит, той опустошава страната и установява персийска власт в Армения. Две от децата на Хосров успяват да се спасят. Принцеса Хосровидухт е отведена в един от недостъпните замъци в страната, а принц Тиридат е отведен в Рим. Там той получава добро образование.
Когато става зрял млад човек, способен да управлява царството, Рим го изпраща да завземе Армения, да възвърне трона на баща си и да стане римски съюзник.
Когато Тиридат се връща в Армения, повечето от верните феодални арменски велможи, които до този момент се криели, го придружават. Св. Григорий също решава да се върне с тях в Армения. Никой няма и най-малка представа за неговия произход или религиозни убеждения. Тиридат е очарован от добре възпитания, надежден и съвестен млад мъж и го назначава за свой секретар.
След като завзема обратно Армения, Тиридат издава заповед за организирането на големи и тържествени чествания. По време на празника заповядват на св. Григорий да постави венци с цветя пред статуята на богинята-майка Артемида (Анахит), най-популярната богиня в страната. Св. Григорий отказва и признава, че е християнин. Обаче един от подчинените на краля решава да разкрие тайната му. Той казва на царя, че Григорий е син на Анак, убиеца на неговия баща цар Хосров. Тогава царят заповядва св. Григорий да бъде подложен на ужасни мъчения, след това да го хвърлят в един затвор кладенец с блатна тиня и скорпии Хор Вирап ("дълбок кладенец") в град Артаксат (арм. Арташат), където да бъде оставен да умре от глад.
По Божия милост и с помощта на една жена от царския двор, която му хвърляла тайно храна, св. Григорий преживял на дъното на кладенеца цели 13 години. Смята се, че принцеса Хосровидухт сестрата на царя, е намерила начин да помогне на св. Григорий да бъде изваден оттам впоследствие.
В същата година, в която хвърлят светеца в кладенеца, царят издава два указа с първия заповядва да бъдат арестувани всички християни в Армения, като се конфискува тяхното имущество, а с втория заповядва да се осъдят на смърт всички, които прикриват християни. Тези два указа показват за колко опасно било считано християнството за държавата и за езическата религия в страната по онова време.
По време на това гонение срещу християните бива разкрито присъствието в Армения на група жени, които тайно, но мирно живеели в столицата Вахаршапат (сега Ечмиадзин). Според данните това била група римски християнки девици, които избягали на Изток, за да избегнат преследвания от страна на император Диоклетиан. След като посетили Светите места в Йерусалим, те пресекли границите на Армения и се установили в лозята недалеч от Вахаршапат. Духовната наставница игумения на тези благочестиви жени, била Гаяния (арм. Гаяне). Сред тях имало и красива девица на име Рипсимия (арм. Хрипсиме), която Тиридат пожелал да вземе за любовница. Рипсимия отказала и устояла на опитите на царя за сближаване и дори успяла да избяга от двореца, където той я бил затворил. Това ядосало царя и той заповядал да посекат с меч всичките 32 девици. Гаяния, наставницата на девиците, заедно с други две жени, живеещи в южната част на града, както и една болна девица били изтезавани в лозята край града. Тази екзекуция на всичките 37 девици била извършена през 300-301 година. Убийството на толкова невинни жени довело царя до дълбока меланхолия и лудост. Той не можел вече да води делата на държавата. Хората през V век наричали тази болест "свинска болест", и затова скулпторите започнали да изобразяват царя със свинска глава.
Сестрата на царя Хосровидухт направила всичко възможно да спаси брат си от това състояние. Един ден тя сънувала, че вижда св. Григорий да излиза от тъмницата и да изцелява брат й. Разказала на придворните за съня си и те изпратили човек да доведе светеца. Той заварил св. Григорий в учудващо добро състояние и настроение, въпреки мъченията и лишенията, на които бил подложен. Св. Григорий веднага събрал и заровил останките на девите-мъченици, а след това започнал да проповядва Евангелието, като така изцелил и царя.
Така царят бил излекуван и се преобразил в нов човек. От този момент нататък той и св. Григорий станали верни приятели и работели заедно, всеки по собствения си начин, за да установят Божията църква в Армения. Тиридат III провъзгласил християнството за държавна религия на Армения, след което и целият царски двор бил покръстен. А на мястото, където били убити светите жени, били издигнати два храма на св. Гаяния и на св. Рипсимия.
Св. Григорий организирал йерархията на Арменската църква съгласно принципите на арменската административна система. Той ръкоположил епископи за всяко княжество. Тези епископи били под юрисдикцията на върховния епископ на Армения, наречен "католикос на всички арменци". Така св. Григорий станал първият католикос. Той управлявал Арменската църква близо 25 години. Умира през 335 г., скоро след Първия вселенски събор на всемирната църква, проведен в град Никея.
Неговата памет, заедно с тази на честните девици-мъченици, се чества от Православната църква на 30 септември.
Текст и снимки: ас. Антоанета АНГЕЛОВА,
преподавател в "Арменистика и Кавказология" при СУ "Св. Климент Охридски"
*Забележка на редакцията: Българските имена са според "Жития на светиите", м. септември, изд. м-р "Св. вмчк Георги Зограф", Света Гора
