Братя и сестри,
Ние винаги се възхищаваме от чудното майсторство на художниците, които са рисували светците в този храм. Преди време дойдоха тук от телевизията, за да заснемат иконите и внесоха много прожектори. Като ги насочиха към иконостаса, светците блеснаха в необикновена красота. В центъра на иконостаса стои Христос, а светците сякаш приемаха Неговия блясък. Най-хубаво изпъкнаха светците от южния св. престол, които друг път са в забулена тъмнина. Там са наредени само светци от български произход.
Св. Църква отделя ден, в който се спомнят всички светци, просияли на българска земя. Те са наши предшественици, проправили път към небето. Ние не сме в състояние да проверим кой от тях е заслужил повече пред Бога. Едни от тях са се борили цял живот, за да запазят чистотата на вярата. Други са изплакали молитвени сълзи за света и себе си в нашите родни планини. Трети са пожертвали мъченически живота си за правда и истина. Не можем да изтъкнем и кой от тях има по-голяма сила в застъпничеството.
Ние прекланяме глави пред нашите български светци - знайни и незнайни. Този ден навява мисъл и за всички неканонизирани светци, отдали живота си и прославили Бога със своите дела. Те са герои на доброто и любовта, за духовната просвета на народа. Има хора, които изминават своя жизнен път без ослепителен блясък. Но като слънчевите лъчи, те навсякъде даже и през мъгли и облаци разнасят светлина и топлина.
Нашата българска история е изпълнена с подвизите на много светци. Върховните моменти на българския възход и култура са белязани с подвизите и съвършенството им. По времето, когато много други народи все още тънели в мрак и безпросветност, българите се удостоили да имат св. братя Кирил и Методий - създателите на славянската писменост. Те превели най-напред светото Евангелие. Запалили огъня на просветата, та „вси славяни книга да четат". Техните ученици - св. Климент, Наум и Ангеларий - дошли от Моравия у нас, защото намерили тук благодатна почва да учат народа на родно слово.
Великият цар Борис разбрал силата и значението на християнската религия и покръстил българския народ, за да тръгне в редиците на културните тогава Византия и Рим.
Из недрата на българския народ израснали светци, които заживели скрити в родните пещери и планини. Ненадминат остава в нашата история великият пустиножител св. Йон Рилски. Колко чудни изцерения стават и доднес пред светите му мощи! Той лекува неизлечими болести и недъзи.
Какво да кажем за света Петка Епиватска, която се откликва на просбите на вярващите.
Да споменем светите Прохор Пшински, Йоаким Осоговски, Димитрий Басарбовски..., които прегърнали евангелските истини и се издигнали в съвършенство чрез пост, молитва и себежертва.
Но настъпили тежки робски дни. Нашият народ обаче съхранил своето битие чрез вярата. Църквата се изпълнила с мъченици за вяра и род: св. Николай Софийски, св. Георги Нови Софийски, св. Георги Софийски Най-нови, св. Йоан Калфа, св. Димитрий Сливенски, св. Игнатий Старозагорски.
Не можем да опишем мъките на християните, жертвали всичко за своята вяра. Народът е изразил предаността на българина към вярата с трогателната песен „Балканджи Йово". Балканджи Йово не е канонизиран, не е провъзгласен за светец, неизвестен е, като хилядите родопски българи, жертвали живота си за вяра и род. Из Родопите има много места, скали, наречени „Момина скала", „Невестина скала", свидетелстващи и доднес мястото, където наши българи загивали за своята вяра.
Братя и сестри,
Погледнато по човешки, злото взема връх и се налага. Така изглеждал и земният завършек на много християнски мъченици, но те са осветили живота на другите. Доброто проблясва, защото е Божие и се проявява чрез нас. Нека на този паметен ден на българските светци всеки се запита: какво бихме могли ние да направим в своя живот? Къде сме ние християните? Стоим ли на своя пост? Зачитаме ли достойно на този ден подвизите и светостта на нашите родни светци?
Един съвременен философ казал веднъж по повод жертвите през последната война: „Само тогава бихме могли да оформим живота в нашия модерен свят, ако повярваме, че има повече добро, отколкото е записала световната история с нейните неправди, ако приемем копнежа на християните за по-добър свят... Това би могло да ни насърчи да живеем и пием от същия извор, от който са пили те".
За нас това не е само копнеж за светли дни, които ще настъпят на земята, а убеждение, че доброто съществува, защото има Бог. Има Божия сила в света. Има добротворци, които свидетелстват за Всевишния. Тази победа на доброто, чрез която Господ действа в нас, ние празнуваме днес с благодарност в празника на българските светци. Амин!
