Мощите на раннохристиянските мъченици
св. Климент, папа Римски и св. Потит се завърнаха
в Сердика ‒ София
С тържествен камбанен звън на 27 февруари в София бяха посрещнати мощите на свети Климент, папа Римски, и на лечителя свети мъченик Потит, които според историческата традиция са пряко свързани с древната Сердика, дн. София. Мощите са дар от папа Франциск за Негово Светейшество Българския патриарх Неофит, в качеството му на Софийски митрополит, в знак на добра воля и своеобразно продължение на посещението на папата в България на 5-7 май 2019 година.
Мощите бяха предадени на Софийска св. митрополия, в лицето на нейния предстоятел, от апостолическия нунций в България ‒ монсеньор Анселмо Гуидо Пекорари. Това стана на официално събитие, организирано в сградата на митрополията. Папа Франциск предаде в дар на БПЦ мощи на именития си предшественик на Римския престол ‒ св. Климент, тъй като се счита, че преди да стане Римски епископ, св. Климент е бил епископ на Сердика, дн. София, живял е и е светителствал в нашия град и е негов пръв епископ. Свети Потит пък е родом от Сердика, загинал мъченически по времето на император Антонин Пий и е погребан в италианската Пулия, в днешния град Трикарико. Той е считан за първия сердикийски светец и мъченик, като името му е свързано с многобройни чудотворни изцеления.
Светините са подарени на Софийска епархия по молба на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит.
В словото си патриарх Неофит изразява своята духовна радост да посрещне дарените от папа Франциск мощи. Негово Светейшество изтъква още: „За нас е голяма чест и духовна радост да посрещнем дарените от Негово Светейшество папа Франциск мощи на древлепросиялите сердикийски светци и мъченици – св. Климент папа Римски и св. Потит мъченик, което той прави като братски жест към Българската православна църква след неговото
посещение през май 2019 г. в България.
Наистина историята свидетелства за уникалния живот и делото на тези велики раннохристиянски мъже и свидетели на Христовата вяра, които са започнали своя земен път в древния град Сердика, един от първите градове на свободно изповядване на вярата в Христа (след Галериевия едикт на толерантността от 311 г.), обединителен център на древните Христови църкви по време на Сердикийския събор от 343 година, пазител на Православието и вероопределенията на Църквата и люлка на раннохристиянските светци и мъченици.
Свидетелството на светиите и мъчениците, какъвто пример са животът и делото на първия сердикийски мъченик Потит, чиито мощи се намират в Трикарико в Италия и частица от тях е сега София, са свидетелство за истинската вяра в Иисус Христос, която ние, наследниците на тази многовековна история, сме достойни да носим“.
Патриарх Неофит посочва още: „Голяма благодат е за нашата Българска православна църква, като пазителка и продължителка на делото на светите братя Кирил и Методий и техните свети ученици, да получим и частица от светите мощи на всепочитания Климент, папа Римски, основател на Сердикийската църква и неин първи епископ, които са духовен мост между Българската църква и Римската църква, и чието голямо духовно и благодатно действие вече векове наред съгрява сърцата на българския и италианския народ. Пред тази свята памет, съчетана с празненствата посветени на светите братя Кирил и Методий, всяка година българска църковна делегация се покланя в древния храм „Сан Клементе“ в Рим, като по този начин засвидетелства и своята благодарност пред Римския епископ“.
Негово Светейшество припомня, че „древната и съвременната история на Българската православна църква пази и съхранява паметта и на други светци по българските земи и извън тях – св. Дасий Доростолски, както и всепочитания в целия свят св. Георги Победоносец, чиито свети мощи имахме радостта да получим от папа Йоан Павел II (през 2002 г.) и от папа Бенедикт XVI (2006 г.)“. „Свидетелството на вярата на светиите и мъчениците Христови е ясно доказателство за нашите добри отношения, които пребъдват и ще продължават в мир, разбирателство и взаимно уважение“, казва още Българският патриарх.
Като уточнява, че за вечно преклонение пред мощите на св. Климент папа Римски и св. мъченик Потит ще бъде приготвено място, където те да бъдат положени в раннохристиянската базилика „Света София“ в престолния ни град, патриарх Неофит изразява още веднъж радостта за този безценен за всички християни в България и извън нейните предели дар. Светейшият патриарх преподава своите сърдечни поздрави към папа Франциск, като уверява неговите пратеници, че ще остане в молитвен спомен от това важно събитие и изказва благодарност към папския нунций „за съдействието при издирването и предоставянето на светите мощи на богодаруваната ни Софийска епархия, както и за цялата организация по тяхното донасяне в България“.
От своя страна апостолическият нунций в България, монсеньор Анселмо Гуидо Пекорари, при връчването на мощите се обръща към Българския патриарх с думите: „За мен е чест и радост да бъда тук от името на светия отец Франциск, в този Патриаршески дом, да предам на Вас и на Софийската митрополия почитаните мощи на свети Климент, папа Римски, и мъченика свети Потит, които, според древна традиция, са обвързани с тези места, наричани преди „Сердика“, а сега „София“.
Древната Сердика била разположена на кръстовището на пътищата „Милитарис“ и „Игнатия“, които свързвали Византия с Рим, през Тракия и Далмация, и отвъд Адриатическо море през Пулия. Това символично представя историческите контакти в този регион с Рим, които винаги са съществували. Факт е, че България е кръстопът на различни култури.
Свети Потит, по произход от Сердика, е бил мъченик по времето на император Антонин Пий и е погребан в италианската Пулия. Мощите на свети папа Климент са били тържествено донесени в Рим от светите братя Кирил и Методий, евангелизатори на славянските народи. В „Grande Munus“ четем, че „(двамата братя), които заминаха за Рим, донесоха мощите на свети Климент със себе си. При тази новина (папа) Адриан II, който беше наследник на покойния (папа) Николай, придружен от духовенството и народа, за да станат свидетели на голяма чест, излезе да посрещне знаменитите гости. Тялото на свети Климент, прославено от спонтанни чудеса, с тържествена церемония е пренесено в базиликата, издигната по времето на Константин върху руините на бащиния дом на смелия мъченик“.
Монсеньор Пекорари каза още, че сега базиликата „Сан Клементе“ в Рим съхранява заедно и мощите на свети Климент, папа Римски, и на свети Кирил. Днес мощите на св. Климент се завръщат, заедно с тези на св. Потит, в земите, където са живели двамата свети мъченици, и които пазят свидетелството за мисионерското дело на светите Кирил и Методий.
Той припомня, че при посещението си в София „светият отец Франциск на 5 май говори за това, което обединява Православната църква на България с Римската църква, въпреки липсата на пълно общение и различия в традицията. Той се позова на защитата на християнските корени на Европа, защитата на вярата, особено при по-младите поколения, и защитата на християните, които търпят преследване в собствените си страни.
Свети Климент и свети Потит дадоха живота си, в мъченическа смърт, за своята вяра. Те са за нас пример и стимул да защитаваме вярата, получена от апостолите, в нашите земи, при необходимост и с жертвата на живота си. Те ни канят да разпространяваме този пример не само в Европа, но и навсякъде по света, като се подчиняваме на заповедта на Иисус към апостолите да отидат и да благовестят Евангелието „до края на света“.
Като припомня посещението на папа Франциск в България, монсеньор Анселмо Гуидо Пекорари казва още: „Папа Франциск, приветствайки Ваше Светейшество и членовете на Светия Синод, искаше да припомни, че и двете ни Църкви имат чада, изпитали мъченическа смърт заради вярата си. „Те са преминали през тръните на изпитанията, за да разпространят аромата на Евангелието... Вярвам, че тези свидетели на Възкресението, братя и сестри от различни конфесии, обединени на Небето чрез божествена милост, сега гледат на нас като на семена, засадени на земята, за да дадат плод“.
След това той цитира светия папа Йоан XXIII, оставил писмено свидетелство, че през 10-те години, в които е живял по тези земи, е възприел „здравия копнеж за единство между децата на един и същ Отец“, особено сред множеството бедни, живели тогава в тази страна. Накрая той заключава, като се позова на светиите Кирил и Методий, че „мисия и общение: две думи винаги съпътствали живота на двамата светии, които могат да осветят пътя ни към израстване в братолюбието. Вселенският характер на мисията, тяхното смело апостолство остава за всички образец за евангелизация“.
В заключение нунцият подчертава: „Тези мощи ще напомнят на всички, които ще отидат да им отдадат почит, ангажимента да защитават и разпространяват вярата дори в трудности и мъченичество, ако е необходимо; за да се предава вярата на по-младите поколения с примера за служене на бедните, които са определени от Иисус като възлюбени в Царството Божие. Те също ще напомнят, че Иисус оставя на всички ‒ не само на онези, които живееха в Римска Юдея, но символично и на онези, които биха живели в Рим, България и във всяка държава по света – да се стремят да търсят и да се молят за единството на християните. „Моля се не само за тези, но и за онези, които по тяхното слово повярват в Мене; така че всички да бъдат едно: както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе, така и те да бъдат в Нас едно ‒ та да повярва светът, че Ти си Ме пратил“ (Йоан. 17: 20-21). И изрази увереност, че Негово Светейшество „ще намери най-подходящите начини, така че в църквата „Света София“ светите мощи да могат да бъдат почитани от християните в България и от всички краища на света, от които ще дойдат“.
Предвидено е светите мощи да бъдат тържествено пренесени за постоянно съхранение в столичния храм „Света София – Премъдрост Божия“ на един от храмовите му празници ‒ Благовещение. Поради извънредното положение обаче празненствата са отложени и тържественото им посрещане в древната базилика се насрочва за навечерието на 17 септември, деня на мъчениците Вяра, Надежда и Любов и майка им София, обявен за празник на гр. София.
Кой е св. Климент Римски
Свети Климент, папа Римски е един от т. нар. апостолски мъже, ученик и съработник на първовърховните апостоли Петър и Павел в делото на благовестието, един от видните свети отци, учители и писатели на Църквата.
Според синодалното издание на „Жития на светиите“, св. Климент е третият син на Фавет и Матидия, богати и знатни римляни езичници. След едно страшно корабокрушение майка му и двамата му братя изчезват безследно. Безследно изчезва и баща му, който отишъл да търси изгубените. Климент оплаквал родителите и братята си, като ги смятал за умрели. Постоянната мисъл за тяхната смърт го убедила, че всичко земно е краткотрайно. Той се мъчел да намери отговор на въпроса: всичко ли се свършва с тоя живот, или има и друг живот, задгробен. Потънал винаги в такива мисли, ходел мрачен и натъжен и не вземал участие в развлеченията на хората от своето обкръжение. Запознал се с един християнин, който му разказва за живота на Христос и му открива, че Спасителят е обещал вечно блаженство на Своите последователи. Сърцето на Климент се разпалило от желание да узнае повече за това утешително учение. За тази цел той решил да посети мястото на земната проповед и страданията на Спасителя, за да може да чуе там светите апостоли.
По Божи промисъл всички членове на нещастното семейство останали живи и след дълги години отново се срещнат и събират. В Кесария Климент приел кръщение от св. ап. Петър и се присъединил към неговите ученици. Сред тях Климент открил двамата си по-големи братя, с които се бил разделил още на млади години. А по-късно заедно с ап. Петър те тримата намерили първо майка си, а после и баща си. Старите родители забравили предишните скърби и мъки, благодарили на Бога и приели кръщение от светия апостол.
Цялото семейство се върнало в Рим и, живеейки в почести и слава, не забравяло Бога. Много помагали на бедни и се стараели да разпространяват словото Божие. Климент бил особено ревностен към това свято дело. Той се намирал неотлъчно при ап. Петър във време на пребиваването му в Рим, където апостолът го ръкополага за епископ преди своята смърт.
Според хрониката на св. Доротей Тирски (255-362), която по време и по място се явява най-близо до събитията: „Климент, когото апостолът споменава, казвайки: и с Климент, и с другите ми съработници, който пръв измежду езичници и елини повярва в Христа, беше епископ на Сердика“. Тоест, по думите на св. ап. Павел, св. Климент е първият от кръга на езичниците и елините, който приема Христа и този първи приел благовестието, според свидетелството на св. Доротей, става епископ на Сердика ‒ София.
Св. ап. Павел за първи път пристига във Филипи, където (според Филип. 4:2-3) обръща във вярата св. Климент, по време на второто си пътуване (49-52 г.). Св. ап. Петър, който ръкополага св. Климент за епископ, загива мъченически между 64 и 67 г. В такъв случай може да се предположи, че св. Климент е заел епископската катедра в Сердика в периода между покръстването си и кончината на св. Петър и вероятно я е управлявал до своето заминаване за Рим (между 88 и 91 г.), т.е. повече от 20 години.
В синодалните „Жития на светиите“ четем, че в тежкото време на гоненията Климент мъдро управлявал Църквата. Той обърнал мнозина към Христа. Избрал седем писари да записват подвизите на мъчениците и по такъв начин запазил за нас скъпоценни сведения за техните страдания. Във време на едно народно въстание езичниците се оплакали против отричането от идолите и против успешната проповед на Климент, вследствие на което император Траян (98-117 г.) го изпраща на заточение в Херсон Таврически (Крим) заедно с много вярващи.
На мястото на изгнанието, близо до гр. Херсон (или Корсун), Климент намерил много християни, които били осъдени на тежка работа в каменоломните. Пристигането на Климент ги утешило. Светият епископ ги ободрявал и се трудел заедно с тях. Работниците нямали вода, но Господ по чудесен начин посочил на Климент бистър извор с лечебна вода. Слухът за целителната сила на чудесната вода се разпространил по цялата околност. Мнозина идвали при Климент и той на всички проповядвал словото Божие. По такъв начин множество хора всеки ден се присъединявали към Църквата и приемали кръщение от него в чудесния извор. Но злобата на гонителите на християните скоро се противопоставила на ревността на епископа. Искали да го принудят да принесе жертва на техните богове, и когато той отказал това, осъдили го на смърт. Турили го в лодка, привързали котва на шията му и го хвърлили в Черно море.
През ІХ век славянските просветители, светите братя Кирил и Методий, дошли в Херсон. По чудесен начин те открили мощите на св. Климент и като ги извадили от морето, отнесли част от тях в Рим. Другата част от мощите на св. Климент останала в Херсон, но по-късно е пренесена от св. княз Владимир в Киев, откъдето изчезват по време на татарските набези.
Св. Кирил и Методий пристигат в Рим в края на 867 г. и заедно с мощите на мъченика св. Климент Римски донасят и преведените на старобългарски литургични книги, които папата освещава и ги полага в църквата „Санта Мария Маджоре“, като с това действие благославя богослуженията и на този език.
Древната църква „Сан Клементе“ в Рим била построена върху основите на дома на свещеномъченика. В нея били поставени мощите на св. Климент, където по-късно бил погребан и славянският просветител св. Кирил († 869).
Кой е св. ПоТит Сердийски
Едни от най-почитаните светци са светците лечители. В определени периоди от живота си всеки страда от някакви заболявания или се притеснява за здравословното състояние на свой близък и в притесненията си прибягва в молитвите си до небесното застъпничество на свети Пантелеймон, светите безсребреници Козма и Дамян или до някой от съвременните светци лечители, като св. Лука Кримски и Симферополски. Но колкото и да е странно, малцина у нас са чували, че в нашата столица е роден светецът чудотворец и лечител св. Потит Сердикийски – последвал Христа от най-ранна възраст и загинал мъченически за вярата си като юноша; паметта за когото е избледняла в неговия роден град и родина, но който е много почитан и популярен в Италия, където се съхраняват светите му мощи.
Според всички ранни версии на житието му св. Потит е роден към 145 г. (или 137 г.) в Дакия, в град Сердика (днешната столица на България София).
Произходът на светеца от Сердика, с уточнението, че става дума за днешната българска столица София, е известен на християните в Южна Италия (в областта Пулия, където светецът е особено почитан ‒ градовете Асколи Сатриано и Трикарико, както и в селцата, носещи името на светеца лечител ‒ Сан Потито Санитико и Сан Потито Ултра).
Името на светеца от латински – Потитус, означава „Можещ“, мощ, издръжливост, способност. Той бил син на влиятелен и богат местен езически жрец на име Илия. Въпреки усилията на бащата да възпита сина си в духа на езическата вяра на предците, Потит приема християнската вяра и кръщение още в детска възраст, а по-късно повлиява и на баща си да стане християнин.
Според преданието св. Потит с Божия помощ извършва множество чудодейни изцерения, но едно от тях ‒ на любимата дъщеря на император Антонин, която приема и свето кръщение в християнската вяра ‒ коства живота на момчето лечител. Тъй като преди Потит никой не успял да излекува девойката, която всъщност била обладана от демони, императорът обвинил светеца за магьосник. След като отказал да се отрече от Христос, св. Потит бил обезглавен.
Според някои версии на житието св. Потит получава мъченически венец в родния си град Сердика, откъдето мощите му били пренесени по чудесен начин в Италия. Според други ‒ след като обърнал към християнството своя баща и извършил много чудеса, самият Потит бил пренесен по чудодеен начин от Сердика в Италия. Но независимо от това къде е загинал св. Потит, всички жития са единодушни, че светецът лечител е приел мъченическа смърт много млад – около петнайсетгодишен.
Св. Исидор Севилски (560-636) ‒ архиепископ на Севиля повече от три десетилетия, един от най-великите учени от времето на Ранното средновековие ‒ написва едно от първите жития на момчето чудотворец.
Осем века по-късно знаменитият хуманист Леон Батиста Алберти (1404-1472) изрично изтъква връзката на мъченика с баща му, сердикиеца Илия, както и с традициите на многочислената по това време християнска общност в Сердика и не прави опит по римска мода да припише на св. Потитус произход от Сардиния. Вероятно защото през XV в. почитта към светеца е била още жива в родния му град Сердика (тогавашна София). Тази почит и памет по едни или други причини изчезват по нашите земи, но остават живи в Италия, където в прослава на сердикийския светец, момчето чудотворец, лечител и мъченик св. Потит до наше време се устройват чествания с тържествени богослужения, шествия и карнавали.
Изключителен бе жестът на папа Франциск тази година да дари частица от мощите на светеца лечител на родния му град – Сердика, днешна София. Занапред тези мощи – неизчерпаем източник на Божията благодат и изцеряваща от всяка немощ и страдание сила ‒ ще останат за благословение и поклонение в древната базилика „Света София – Премъдрост Божия“, където всеки страдащ от каквито и да е заболявания може да се обърне към светеца с молитва за изцерение и по неговото застъпничество да получи благодатна помощ от Бога.
В този древен раннохристиянски храм, посветен на Божията Премъдрост и дал името на нашата столица, ще се съхраняват и мощите на първия епископ на града – св. Климент папа Римски, пряк възприемник от Христовите апостоли на християнската вяра и на Божията благодат. Както в дните на своето светителстване по тези земи, свети Климент и занапред ще бъде молитвен застъпник пред Божия престол за нашия град, неговите жители и целия български народ.
Автор: Александра Карамихалева
Църковен вестник, бр. 17, 2020 г.
