17 август 2022, сряда

Св. мчк Мирон. Преп. Алипий иконописец
church

Православна мисъл

БОГ Е ТВОРЕЦЪТ НА ВСИЧКО СЪЩЕСТВУВАЩО

„В начало Бог сътвори небето и земята" (Бит. 1:1)

BG.jpg

Чудото на прозрението сковава езика ми. Какво да кажа първо, с какво да започна тълкуването си? Да изоблича суетните слова на неверниците? Или да възхваля нашата истина?

Много мнения са изказали за природата древните елини - мъдреци и нито една тяхна дума не е останала устойчива и непоклатима; винаги следващият оборвал този преди него, така че няма нужда ние да ги оборваме, те сами стигат до взаимното си опровергаване. Непозналите Бога не приеха, че преди създаването на всичко е съществувала разумна първопричина, а водени от началното си незнание, направиха изводи и за следващите неща. Затова едните прибягнаха до материалистични предположения, отдавайки причината за всичко на елементите на света, други си представиха, че природата на видимите неща се състои от атоми и неделими частици, обеми и преходи. Създаването и разрушаването се предизвиквали било от съединяването на неделимите частици помежду им, било от разделянето им; и по-здравата взаимовръзка между атомите е причината за запазването на по-трайните тела.

Действително тъкат паяжина пишещите това, които предполагат, че основа на небето, земята и морето са такива слаби и несъществени принципи. Не са знаели да кажат: „В начало Бог сътвори небето и земята". Затова в становището си, че всичко е неуправляемо и неподвластно и се движи от случайността, те са подведени от безбожието, което носят в себе си. За да не ни се случи същото, описващият сътворението на света още с първите си думи осветява ума ни с Божието име, като казва „В начало Бог сътвори".

Колко хубаво нещо е редът! Поставя първо началото, за да не помислят някои, че светът е безначален. След това добавя „сътвори", за да покаже, че ставащото е нищожна част от могъществото на Твореца. Както грънчарят с едно и също умение извайва несметни съдове, без да изразходва нито умението, нито силата си, така и Създателят на всичко това, Чиято творческа сила не се ограничава в размерите на един свят, а е безкрайно по-голяма, само с една изява на волята Си осъществи величието на видимите неща. Ако пък светът има начало и е сътворен, потърси кой е дал началото му и кой е Създателят му; или по-скоро, за да не се отклониш в някой момент от истината, изследвайки с човешкия си разум, той бърза с учението си да постави като печат и опора на душите ни прославеното Божие име, казвайки „В начало Бог сътвори". Блажената природа, обилната благост, любовта към всички разумни същества, бленуваната красота, началото на нещата, изворът на живота, мисловната светлина, недостижимата мъдрост - това е Този, Който „сътвори в начало небето и земята".

Не си представяй, човече, че това, което виждаш, няма начало. Тъй като телата, движещи се по небето, описват кръгови орбити, а с един обикновен поглед не осъзнаваме лесно къде е началото на кръга, ти от това не смятай, че движещите се в кръг тела са по природа без начало. Защото дори и самата окръжност - имам предвид равнинната фигура, очертана от една линия, дори и нея не бива да схващаме като безначална, само защото убягва от способността на сетивата ни да разберем откъде започва и къде свършва. Макар и да убягва на сетивата ни, все пак наистина този, който я е описал с един център и еднакво отстояние, е започнал от някоя точка. Така и ти - понеже телата, движещи се в кръг, се връщат все в същата точка - не се оставяй на заблуждението, че светът е безначален и безкраен, само защото движението им е равномерно и нищо не го прекъсва с намесата си. „Защото преходен е образът на тоя свят" (1Кор. 7:31) и „небе и земя ще преминат" (Мат. 24:35).

Накратко изказаното с просто изложение на боговдъхновеното учение „В начало Бог сътвори" е всъщност предизвестие на учението за свършека и промяната на света. Всичко, започнало в някакъв момент от времето, по необходимост трябва да свърши във времето. Ако има начало във времето, не се съмнявай за края му. Какъв е смисълът на геометриите, на математическите методи, на стереометриите и на легендарната астрономия, на цялата тази усърдна суета, ако тези, които ревностно се занимават с тях, биха сметнали, че светът, който виждаме, е съвечен с Твореца на всичко - Бог, изравнявайки по величие ограничения и материален свят с непостижимата и невидима природа? Как не са могли да помислят поне за малко, че всяко нещо, чиито части търпят тление и промени, по необходимост и като цяло ще понесе същите изменения, както и частите му? Но дотолкова „се заблудиха в своите помисли и неразумното им сърце се помрачи; и наричайки себе си мъдри, те обезумяха" (Рим. 1:21-22), та едни сметнаха, че небето съществува вечно заедно с Бога, а други, че самото небе е безначалният и безкраен Бог и причина за устройството на отделните части.

Така преголямата им светска мъдрост ще допринесе за суровото им осъждане, защото толкова внимателно са наблюдавали суетните неща и все пак съзнателно са се ослепили за разбирането на истината. Тези обаче, които мерят разстоянията между звездите и описват незалязващите северни и намиращите се край Южния полюс и видими за хората на юг, а непознати за нас светила, тези, които разделят северната ширина и зодиакалния кръг на безброй отсечки и старателно са отбелязали новото появяване на звездите, техните точки на неподвижност, отклонения и придвижване спрямо предишното положение, както и времето, необходимо на всяка от планетите да измине орбитата си, при все това не можаха да открият един начин да схванат Бог като Създател на света и справедлив Съдия, въздаващ достойно за всичко преживяно. Нито от думите за съда успяха да осъзнаят последващото понятие за свършека, че светът по необходимост ще се промени, щом и състоянието на душите ще се превърне в друг вид живот. Тоест, както на сегашния живот съответства естеството на този свят, така и в бъдещото битие душите ни ще получат участ, отговаряща на състоянието им. Но те са толкова далеч от мисълта да приемат това за истина, че ни обсипват с присмех, когато ние им говорим за свършека на света и за живота в бъдещия век. А понеже по природа началото предхожда всичко, следващо от него, то авторът, когато ще говори за неща, започнали да съществуват от някой момент във времето, е предпоставил по необходимост това твърдение, казвайки „в начало сътвори".

 

Из „Първа беседа върху Шестоднева"

 

Превод от старогръцки: Росен ТЕНЕВ

Църковен вестник, бр. 52/1995 г.