Какво е Църквата за хората, които влизат в нея в края на работната седмица? Какво са Българската православна църковна община и българският храм за тези наши сънародници, които са избрали да живеят, да учат и да работят в Италия? Какво е да общуваш и да се молиш на български в сърцето на Милано?
В българския храм „Santa Maria Riparatrice“ („Св. Мария Възстановителка“), който се намира на улица Sant’Antonio 5 в центъра на Милано, сама ме потърси Борислава Кемерлийска. Тя живее в Италия вече 20 години и пожела да сподели със слушателите на „Мост на вярата“ какво я води в българската църква там и какво намира в православната ни община, носеща името на св. Амвросий Медиолански.
Животът в Италия ме накара да потърся корените си, така да се каже, и ги намерих в българската църква, където се чувствам добре. След усилена работна седмица най-накрая да чуеш нещо на родния си език е несравнимо. Просто не знам дали хората в България могат да го усетят, но е нещо несравнимо, защото говорим на съвсем друг език и накрая просто човек, така да се каже, се разтапя от удоволствие да чуе собствения си език. Аз оценявам силата на българския език, изобщо на традициите, на Православието и се чувствам много щастлива. Дори в католическа Италия.
За нея, както и за много българи, избрали да живеят и работят в чужбина, българската църковна общност и българският храм са „място, където се срещаш със сънародниците си, което не е малко, защото, говорейки на български език, нещата се случват по съвсем различен начин. Това те одухотворява и ти дава сили да продължиш напред“.
Борислава смята, че поради естеството на труда, който мнозина от нашите сънародници са принудени да полагат, често поради изтощение те нямат физическата възможност да присъстват редовно на Литургиите. Но молитвата и надеждата ѝ за бъдещето на тази общност е да се събират все повече хора под купола на храма. Въпреки ангажиментите, умората в края на работната седмица, липсата на свободно време и разстоянията, тя се надява всеки да намери сила и възможност, „за да може да се съберем в църквата и да отдадем своята молитва към нашия Спасител!“.
Защото православната ни вяра и българският дух са коренът, който ни държи изправени, независимо какви бури бушуват около нас.
„Корени“, „България“, „български език“... Това са думите, които ме впечатлиха в разговора ми с Борислава – думите, с които тя свързва Българската православна църковна общност в Милано. Слушайки нея и други наши сънародници, които срещнахме в предишни епизоди на „Мост на вярата“, си дадох сметка за ценността да имам възможност всекидневно да чувам и да говоря на български език. За хиляди наши сънародници това не е даденост, а лукс.
Осъзнах, че родният език е много повече от средство за общуване. Той е първият дом, в който душата ни се нанася, още преди да опознаем света; генетичен код и памет за това кои сме и откъде идваме; тънката нишка, която ни свързва с предците и ни дава усещане за принадлежност, представи и спомени, които никой чужд език не може да даде. Това е езикът, на който се молим, сънуваме и обичаме най-истински.
За нас, българите, езикът ни е тясно свързан с вярата и духовността. За Борислава Кемерлийска българският храм в Милано не е просто сграда, а своеобразна „зарядна станция“ за духа. Място, където вярата дава сила, стабилни устои и смисъл на ежедневния живот. Тя ни напомня, че родината не е само географско понятие и езикът не е просто средство за общуване. Те са усещане за дом, който носим в сърцето си по прашните пътища на света.
В Милано българският храм е онзи тих пристан, където умората отстъпва пред силата на духа, а майчиният език лекува носталгията.
Пространството, където – точно както у дома – умът спира да „превежда“ и сърцето си почива. И докато го има този храм, където молитвите към Бога се отправят на български, нито един наш сънародник няма да бъде сам.
Автор: Александра Карамихалева
Повече за БПЦО в град Милано, Италия може да чуете в новия епизод на „Мост на вярата“.
Знеполски епископ Мелетий: Да се опитаме на Възкресение Христово да бъдем по-малко егоцентрични
