04 февруари 2023, събота

Преп. Исидор Пелусиотски. Св. мчк Иадор. Преп. Иасим Чудотворец
church

Православна мисъл

БОЖИЯТА ЛЮБОВ КЪМ СВЕТА (Проповед за Неделя пред Въздвижение)

Durer.jpg

 

Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен" (Йоан. 3:16)

 

Братя и сестри,

Немският художник Албрехт Дюрер е изработил една композиция от 36 дърворезби, известна под името „Малките страдания на Иисуса". Интересното в творбата е това, че той започва не тъй, както ние бихме очаквали - от залавянето и съденето на Иисуса Христа, за да завърши с погребението и прославата Му. Композицията има много по-дълбок замисъл. Художникът създава най-напред картината на човешкото падение. Като че ли четем или слушаме разсъжденията на св. апостол Павел за първия Адам и за Втория Адам, който е Христос (1Кор. 15:22, 45). Изкуствоведите заключават, че Дюрер е достигнал с тая творба най-голямо прозрение в Божия план за спасението на света. Защото не е ли започнала историята на човечеството с неговото грехопадение и не е ли изпълнена тя с хилядолетни падения, убийства, войни, престъпления и нарушения на Божиите закони? Не е ли очаквало човечеството през всички времена деня на своето избавление? Велик и ненадминат остава онзи учен,  художник или философ, който навлезе по-дълбоко в тайната на спасението. Дюрер свързва страданията на Христа Господа с грехопадението, като припомня онова тайнствено Божие обещание на първите хора, че от тях ще произлезе Потомък, Който ще унищожи злото в света. Художникът проумял, че без Божията помощ човеците ще гинат в своите падения.

Ето каква характеристика дава римският философ Сенека за живота преди идването на Иисуса Христа: „Навсякъде толкова много пороци и злодеяния се извършват, че е невъзможно да се изправят. Настъпило е нечувано състезание в разврата; кипи борба, в която хората се надпреварват кой кого да надмине в нечестие. Всеки ден расте все по-голяма жажда да се греши и да се пренебрегва всяко приличие. Стремежът към по-доброто и святото е изчезнал. Похот - ето какво е написано на лицето на всеки човек. Сега престъпленията вече не се скриват - те са пред очите - всички непозволени неща се извършват публично. Всеки е убеден, че невинността е станала не само рядко дело, но е изчезнала напълно. Защо да скриваме под нежни думи болестта, която е обхванала всички? Всички сме порочни; каквото един порицава в другия, всеки ще намери в душата си; порочни - ние живеем между порочни".

Само Божията намеса би могла да спаси света, говори древният философ Платон: „На земята може да настъпи ред само тогава, ако някой необикновен божествен случай го въдвори между хората. Само Бог, скрит под образа на човек, може да разясни и нашите отношения, и взаимни обноски един към друг".

Бог в Своята любов не остави човечеството да погине: „Той толкоз обикна света, че отдаде Своя единороден Син, та всякой който вярва в него, да не погине, а да има живот вечен". Каква безпределна обич има наистина Бог към човеците! Вместо да остане непримирим към злите и неблагодарни Свои създания, приложи изумителен начин за тяхното спасение: пожертва Своя единороден Син. Синът Божи влезе в света не като мълния, не като огън, не като рушителна сила. Не! Той се яви като обикновен човек и ни предложи Своята любов за спасение. Бог отдаде Своя единороден Син за нас! Забележително е, че ние сме така слепи. Не оценяваме и не проумяваме, какво става с тази Божествена жертва. Ако Бог подареше на света примерно едно царство или една грамадна сума, тогава хората сигурно щяха да разискват и да се питат: Възможно ли е това и как може да стане. И все пак, такова царство е временно, и парите, и всичко материално изчезват и се изчерпват. Когато обаче ни подарява Своя Син, почти всички се замислят. А този дар обхваща всичко. В него се съдържа вечният живот, всички сили, небе и земя. Сам Бог ни се предлага като дар. Нима може да се намери нещо по-скъпо от собственото дете? А щом Бог Го дава на света, Той ни е дарил всичко. Бог е щедър не само във външните неща на живота и природата, от която ние черпим блага. Той ни дарява Своята бездънна, неизчерпаема, Божествена любов. И още по-тайнствена и непостижима е жертвата, като знаем какво стана с Божия Син. Той дойде, живя на земята като обикновен Човек, страда и умря на Кръста. Но Той възкръсна и чрез всичко това ни дарява не смърт, каквато заслужаваме ние грешните, а вечен живот. Бог знае много добре паденията и греховете на света, но Неговият план е чрез Своя Собствен Син да започне с нас, човеците, отначало. Да ни поведе към ново начало със Своята любов, та никой да не погине, но да има живот вечен.

Но как ние приемаме тая Божия любов? В св. Евангелие се разказва за Никодим, който бил фарисеин и народен учител на евреите. Той отишъл  при Господа Иисуса нощем, поради забраната за общуване с Него. Служебното му положение го възспирало, но той се интересувал от Учителя, Който правел чудеса. В тоя нощен разговор се удостоил да чуе тайната на човешкото спасение: „Всякой, който вярва в Него (в Христа) да не погине" (Йоан. 3:15). Вяра - една малка думичка, но с каква грамадна сила! И колко лесно се изрича, но колко мъчно се приема! Св. Библия ни учи, че вярата е единственият път до Всевишния. „Без вяра не е възможно да се угоди Богу; защото оня, който дохожда при Бога, трябва да вярва, че Той съществува и награждава ония, които Го търсят" (Евр. 11:6). Вярата разтваря Божията десница и чрез нея човек получава небесни дарове. Чрез Своя единствен Син Бог се докосва до света и оставя неговото влияние да действа  през вековете. С благодатта Си, с учението Си и най-вече с любовта Си Господ Иисус донесе на света Своята любов и дари на човеците вяра и надежда.

Всеки, който вярва в Него, не ще погине, а ще се паси. Разказва се за един висш офицер от Втората световна война, който бил обвинен в престъпления и отведен в лагер. Един млад живот бил подхвърлен на изпитания чрез машинациите на човешката несправедливост и жестокост. „Кой ли мисли за мен?" - питал се гласно младият военен, - целият свят се върти равнодушно около мене. Виждам само моите мъчители. Нима има някой да се интересува от нещастието на другите...?" До него се доближил един християнин, който му казал: „Млади човече, ти не си сам! Бог знае твоята мъка!" - „Аз не вярвам в това!" - бил отговорът. - „Бог е много високо и не се занимава с малките човеци"... Християнинът му дал съвет: „Ти недей пита, дали Той върши това, а си кажи: какво би значило, ако наистина Бог се грижи за мен!" Младият офицер се позамислил и сам си дал отговора: „Това би значило, че Бог се е надвесил над мен като моята майка, която ме пазеше като орлица и би ме закрилял като нея от всяко зло. Тогава аз не съм нещастник, когото повалят с лъжи, клевети и побой всеки ден и час. Аз съм Негов син!"... И светла надежда огряла лицето на злощастния затворник. - „Аз не съм погинал, а съм спасен. Има Един, Който ме обича".

И все пак, всеки в своите тежки изпитания изживява колебания във вярата. Превратностите на съдбата и страданията често карат хората да се съмняват в промисъла на Бога и Неговата любов към човеците. В такива моменти човек е готов да изригне и най-богохулни думи.

Братя и сестри,

Може би и някои от вас са били със същото настроение, без обич и внимание от околните. Всред сплетните и тежестите в живота никой не бива да унива. Никой да не се отчайва. Бог е над нас и в нас. Облегнем ли се на Него, Той не ще ни остави. Може светът да се покрие с непрогледен мрак от злини, защото изоставя Божията любов; може да ни връхлитат бури от страдания и изпитания, защото сме предпочели да тънем в морална разруха; но сетим ли се за Оногова, Който дойде да ни потърси и спаси, обърнем ли се към Него, Той не ще ни изостави. Ето затова художникът Дюрер започнал композицията си с грехопадението, за да се замислим и възвисим чрез Христа до небето. Да оценим любовта Божия към нас и се доближим до Божия Син, Който проля кръвта Си заради нас, та чрез Него да имаме живот вечен. Амин!