За подвига на Великия пост
Затова, възлюбени, когато прибягваме към въздържание, ние ще потърсим поддръжка от небесните сили и Божиите заповеди, знаейки, че ще надделем над своите врагове единствено тогава, когато победим самите себе си. В нас се водят безчислени противоборства и ту плътта желае противното на духа, ту духът въстава против плътта. Ако в това противодействие похотта на плътта взима връх, тогава духът срамно губи своето достойнство и получава крайно тежки вреди, подчинявайки се на това, което трябва да държи под своя власт. Ако ли душата следва своя кормчия, тогава тя, радвайки се на духовните дарове, възспира изкушенията на земните удоволствия и не позволява в смъртното й тяло да царува грехът. Разумът в такъв случай удържа своето първенство, което му е присъщо по чин, а крепостта му остава непоклатима за всяко прелъстяване или греховна съблазън и тогава човек придобива действителен мир и истинна свобода, при която плътта се управлява от духа, а духът се подчинява на Бога.
***
И така, възлюбени, ние встъпихме в Четиридесетницата, т.е. пристъпили сме към по-ревностно служение на Господа, защото дори заради самото желание да се заемем с подвижнически труд в името на светото служение ние сякаш подготвяме себе си за противоборството с душевните изкушения и поради това ще осъзнаем, че колкото повече усърдие влагаме за своето спасение, толкова повече ще се увеличават нападките и изкушенията, на които ще ни подлагат нашите неприятели. Само че Този, Който се изправя на наша страна, е по-силен от нашия противник и ние ставаме по-силни благодарение на Този, на Чиято сила се надяваме, тъй като Господ е допуснал съблазнителя да Го изкушава, за да получим назидание от примера на Този, с Чиято помощ се защитаваме.
***
Няма благочестиво деяние без изкушение, вяра - без изпитание, противоборство - без враг, победа - без сражение. Нашият земен живот протича сред многочислени изкушения и духовни борби, поради което, ако искаме да избегнем съблазните, трябва да бодърстваме, а ако искаме да побеждаваме, длъжни сме да встъпваме в сражението. Ето защо и мъдрият Соломон казва: „Синко, кога пристъпваш да служиш Господу Богу, приготви душата си за изкушение".
***
Възлюбени, бидейки наставени от Божествените поучения, ние пристъпваме във всеоръжие към подвига на предстоящата борба. Ето защо да се вслушаме в словата на Апостола: „Нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата" (Еф. 6:12), и да не допускаме да пренебрегваме факта, че същите тези наши врагове възприемат като насочено против тях всичко, което ние предприемаме заради собственото спасение, и чрез това, стремейки се към доброто, ние предизвикваме на война своя враг.
***
И тъй, възлюбени, изправете се, по словата на Апостола, „като си препашете кръста с истина и се облечете в бронята на правдата" (Еф. 6:14), и обуете нозете си с готовността да бъдете благовестители в света, а най-вече като вдигнете щита на вярата, чрез който можете храбро да угасите всички нажежени стрели на лукавия; и шлема на спасението си вземете, и духовния меч, а той е Словото Божие. Вижте, възлюбени, с какви могъщи оръжия, с каква непобедима защита, като с многочислени белези на триумфа ни въоръжава непобедимият Вожд и Наставник на християнското войнство. Той ни е препасал кръста с пояса на чистотата, обул е нозете ни със сандалите на мира, защото непрепасаният воин бързо става жертва на безсрамния съблазнител, а който не си е завързал сандалите, лесно бива уязвен от змията. Щитът на вярата се дава за защита на цялото тяло, шлемът на спасението се възлага върху главата, а мечът се влага в десницата си, за да може духовният воин не само да бъде предпазен от раняване, но и да съумее да нанесе рана на нападателя.
***
Възлюбени, при изобилието от толкова оръжия, без страх и забавяне да встъпим в предстоящото ни сражение и, пребивававайки насред този стадион на постещите, да не се ограничаваме само до едното въздържание от храна. Няма полза от това, че тялото изтънява, а крепостта на духа да не расте: отслабвайки външния човек, ние трябва да възраждаме вътрешния, освобождавайки плътта от телесната пренасита, ние чрез изпитания сме длъжни да укрепваме своето духовно разбиране. Нека всяка християнска душа да бодърства и строго да изпитва помислите на своето сърце, за да го предпази да не се поселят в него вражди или похот. Нека чистотата прогонва невъздържанието, а светлината на истината - тъмнината на съблазънта. Нека се смири високомерието, да се опомни гневливостта, да се съкрушат стрелите на греха, да се обуздае злословието. Да се прекрати злопаметството и обидите да бъдат предадени на забвение.
***
Ако ли у някого така се разгори жаждата за мъст, че той заключи своя неприятел в затвора или го върже в окови, то такъв нека побърза да избави от неволя не само невинния, но и заслужаващия наказание, за да може по такъв начин да се изпълни заповедта от Господнята молитва, в която е казано: и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на нашите длъжници. Това нещо Господ ни го е заръчал с особено наставление, тъй като в него се съдържа целият смисъл на молитвата: ако вие прощавате на човеците съгрешенията им, то и на вас ще прости вашият Отец Небесен, но ако вие не прощавате на човеците съгрешенията им, то и вашият Отец няма да ви прости вашите съгрешения.
***
Да прощаваме, за да се прощава и на нас; ако не започнем да се отказваме от милостта, за която просим, молейки за опрощаване на греховете, няма да се стремим към отмъщение. Ако не пропускаме покрай ушите си воплите на сиромаха, ще бъдем в готовност да оказваме милост на нуждаещите се. И ако някой, с помощта на Божията благодат, се стреми към това съвършенство, значи той достойно преминава през светия пост.
***
Именно в това се заключава праведността на съвършените: никога да не считат себе си за съвършени, без да се отклоняват от пътя на възрастването, щом все още не гасне стремлението, защото там, където угасва стремежът към усъвършенстване, се е спотаила опасността от духовно угасване. Никой от нас, възлюбени, не притежава такова съвършенство и святост, че да не може да стане още по-свят и съвършен.
***
Какво може да бъде по-благоприятно от това време? Какво може да бъде по-спасително от тези дни, в които се обявява война на страстите и пороците и се умножават добродетелите? На тебе, християнска душо, предвид козните на врага на твоето спасение, предстои незаспиващо бодърстване, та да не би някое уязвимо място да се открие за коварния изкусител. Ти трябва да бъдеш още по-бдителна и трезвена, тъй като именно това е ненавистно за твоя враг повече от всичко. Сега древното му владичество е сринато по целия свят и са разпилени безчислените съсъди на светотаството.
***
Неистовства от ярост нечестивият враг, лишен от своите трофеи, и той се втурва за нова придобивка, защото се е лишил от старата. Той постоянно пленява овци, щом забележи такива, които блуждаят безгрижно извън свещените стада, и, съблазнявайки ги с наслаждения и разкош, разтлява нравите, възпламенява гнева, подхранва ненавистта, изостря похотливостта, подигравайки се над въздържанието и пробуждайки сластолюбието.
***
И така, възлюбени, тъй като нашият Изкупител ни е учил, че "не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божии уста" (срв. Мат. 4:4), то следва християнският народ, вече утвърден във въздържанието, да търси насищане не толкова в телесния хляб, а преди всичко в Словото Божие. Затова, нека с благоговейна готовност и възвишена вяра да възприемем тържеството на поста и да го празнуваме не само с едното отказване от храна, както е свойствено на безсилието на плътското мъдруване или на ненаситния нрав, а с щедрост и милосърдие, за да станем онези, за които Самата Истина предвещава: „блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят" (срв. Мат. 5:3).
***
Да бъдат благочестиви делата на нашето наслаждение, да се изпълним с храна, отхранваща ни за вечността. Да възликуваме, благотворейки към нищите, които нашите пожертвования са наситили. Да се насладим, раздавайки одежда на онези, чиято голота сме покрили чрез потребните за тях одеяния. Да облекчим със своето внимание скръбта на умиращите, немощта на болните, тежката участ на изгнаниците, самотата на сираците, мъката на оставените вдовици, и нека измежду нуждаещите се от помощ да не остане никой, който да не получи благодеяние.
***
Възлюбени, именно в това усъвършенстване и преуспяване в добродетелите са знаците на очакващите ни венци, за придобиването на които не е нужно да опустошаваме своите хамбари и да харчим пари. За това е потребно само да отхвърлим разпуснатостта, да се отречем от пиянството и да укротим плътското желание чрез въздържан живот. Вместо ненавистта, в нас трябва да е любовта, вместо враждата - мирът. Гневът трябва да бъде укротен със смирение, а обидите - простени чрез кротостта, и в крайна сметка нравите и на господарите, и на рабите следва да бъдат такива, че властта на първите да стане по-мека, а послушанието на вторите - по-почтително.
***
Да бъдат простени обидите, да бъдат снети оковите, да бъдат прекратени оскърбленията, да секне отмъщението, за да може чрез Божествената милост и човешкото милосърдие свещеното празненство да освободи всички ни от греховете и да ни дарува радост с помощта на Господа нашего Иисуса Христа, Който като предвечен Бог с Отца и Светия Дух пребъдва и царува во веки веков. Амин.
Превод: Анжела Петрова
Редакция: д-р Десислава Панайотова
Източник: pravoslavie.ru
