Според Световната Здравна Организация (2005) депресията засяга над 121 милиона души по целия свят и е основният фактор за неработоспособност сред хората.
Ефектите на депресията са различни, но с еднакво коварни последици и за болния човек, и за неговото семейство, както и за обществото като цяло. Вялото настроение, загубата на интерес или на чувството за удоволствие, ниското самочувствие, нарушенията в съня и апетита, загубата на енергия, понижената концентрация и значителното намаляване на мисловните способности са характерните белези на този тип разстройство. Те често стават хронични и водят до голямо понижение на работоспособността и общуването на работното място и в обществото. Засяга се дори способността на човека да се грижи за ежедневната си хигиена и здраве. А в най-лошият си аспект депресията води до самоубийства, които стигат до 850 000 всяка година.
Депресията е била позната на старозаветния патриарх Иов, който казва : „Окото ми от тъга потъмня, и всичките ми членове са като сянка" (Иов 17:7). А пророк Йеремия говори : „Кога ще се утеша в тъгата си! Сърцето ми се стопи" ( Иер. 18:8). Апостолите и Отците на Църквата са познавали добре вредните ефекти на депресията. "Заповедта, дадена за живот, ми послужи за смърт" - казва св. ап. Павел (Римл. 7:10). Тази 'смърт' засяга света на нашите лични, семейни, социални и професионални занимания, но преди всичко тя е 'духовна смърт', явяваща се бариера между светлината на Божията любов и мрака на подтиснатия отчаян човек. Свети Йоан Касиян ни съветва: „Но първо трябва да се борим с демона на унинието, който хвърля душата в отчаяние. Трябва да го изтръгнем от сърцето си. Точно той не е позволил на Каин да се покае, след като убил брат си, и на Юда, след като предал Учителя си" (Добротолюбие 1).
Ние сме създадени по Божий образ и подобие и можем да използваме разума си, за да разбираме и лекуваме душевни разстройства като депресията. Най-добрият начин да приложим 'интелигентността' си днес са научните изследвания. Един от плодовете на тези изследвания е Мисловно-поведенческия модел на емоционална дисфункция (Beck, Rush, Shaw & Emery, 1979; Ellis, 1962; Morelli, 2001, 2004; Morelli, 2006 January 0; 2005 September 17). Според този модел, емоции подобни на депресията са резултат на изопачени или ирационални вярвания, отношения или мисли. Ситуациите (някое случило се събитие или нещо, което някой е казал или направил) не предизвикват емоционално разстройство. По-скоро ние самите се разстройваме чрез своите ирационални 'интерпретации' на събитията около нас. Скорошно изследване на Изард (1993) разкрива допълнителни сензорно-моторни и сензитивно неутрални пътеки на емоционална активност. Морели (1996) изтъква обаче, че поради реципрочното взаимодействие на тези събития, мисловно-поведенческата интервенция обикновено има ефект при пациенти, страдащи от емоционални разстройства, в резултат на някой от трите фактора - мисловни, сензорно-моторни и емоционални. Ако успеем да разберем и поправим мисловните изкривявания, които предизвикват емоционални дисфункции и по-точно депресии, ще можем да бъдем медицински и духовно полезни.
Има осем мисловни изкривявания :
- Селективна Абстракция - 'фокусиране върху едно събитие и изключване на останалите'. В един от последните ми случаи 'Джак'- инженер, селективно се фокусира върху една забележка, отправена му от неговия отговорник, като игнорира похвалите, които беше получил предната седмица от управителя на фирмата. Това ирационално възприятие доведе до неговата депресия.
- Арбитрарно заключение - 'правене на необоснован от фактите извод в противоречива ситуация'. Същият пациент, споменат по-горе, реши, че следващата оценка (дадена от отговорника му) ще бъде незадоволителна. Това го въвлече в по-дълбока депресия.
- Персонализация - възприемане, че дадено събитие се случва специално заради самия теб. Друг пациент, Линда, се депресира, когато по време на бизнес среща (на която присъствали 25 човека), отговорникът казал, че някои хора 'не могат да работят в екип'. Тя веднага 'персонализирала' изречението, без никакво доказателство, че началникът е имал предвид нея.
- Поларизация - възприемане или интерпретиране на събития, с помощта на понятия като 'всичко' или 'нищо'. Синтия, друг мой пациент, изпадна в депресия , след като получи оценка 'Мн. добър' на изпит в колежа. Тя 'поларизира' събитията в две категории, добър студент - лош студент. Съответно оценката 'мн. добър' попадна в категорията 'лош студент'. Синтия просто не можа да приеме, че събитията се градират между двата полюса и че на тази скала 'мн. добър' е по-близо до 'отличен', отколкото до 'слаб'.
- Генерализация - тенденцията да виждаш събитията от гледна точка на 'всичко или нищо'. 'Мери' се депресира по време на семейна терапия, когато ирационално заключи, че нейният съпруг 'никога' няма да се промени и 'винаги' ще бъде същият. Нейната дисфория доведе до пораженски модел на поведение, който по-нататък причини отчуждаване между двамата и накрая тя реши, че не иска този окаян брак.
- Изискващи очаквания - убеждение, че има закони и правила, които 'трябва' да се спазват. 'Ким' дойде да се лекува, защото беше подтисната заради факта, че нейният син й отговаря. Тя ирационално вярваше, че съществува 'закон във вселената', който гласи, че децата трябва да правят каквото им казват майките, и че ако не го правят, тя има пълното право да се чувства разстроена. Бог ни 'моли' да Му се подчиним. Дал ни е свободна воля. Самият Христос уважавал свободната воля на творенията си, което проличава от нежността на Неговите поучения. Подобно на Христа и родителите трябва да предпочитат и конструктивно да работят в посока разумното подчинение от страна на децата си. Принципът на поощрение при добро поведение и на наказание при недобро, осъществен без гняв, безпокойство или депресия би бил конструктивен.
- Катастрофизиране - възприятието, че нещо е повече от 100% лошо, непоносимо и ужасно. 'Ким' неправилно реагираше на отговарянето на своя син като на 'края на света'.
- Емоционално заключение - възприемането на личните усещания като факти. Санди има 'усещането', че новият й шеф не я харесва. Когато я питат защо мисли така, тя отговаря, че нейните 'чувства никога не лъжат'. Тя не може да разпознае едно чувство като истинско, когато то е противно на друго чувство, 'доказващо нещо невъзможно'. Аз например казвам на пациентите си : „Независимо колко силно някои хора по времето на Христофор Колумб 'са чувствали', че земята е плоска, това не я направило такава".
Бек (1976) посочва, че освен мисловните изкривявания, депресията включва и мисловния нюанс за 'загубата', както и това, което той нарича мисловна триада - негативен възглед за себе си, за света и бъдещето. С други думи, ако един лекар трябва да анализира 'вътрешния монолог' на депресираните пациенти, трябва да вземе предвид и тези теми освен мисловните изкривявания.
Ще се върна пак към примера, който ви дадох в началото. Джак, инженерът, който получи порицание от шефа си, мисли, че ще загуби уважението на началниците си, че ще се превърне в 'половин' човек, че другите ще го сметнат за некомпетентен, че може да загуби работата си и никога да не намери друга подходяща. Това ласо от неправилно мислене, чувство за загуба и негативизъм към собствената личност и света наоколо поражда каскада от задълбочаващи се депресивни състояния. Ефективната медицинска намеса включва първо помагането на пациента да разпознае и назове мисловните изкривявания, и след това да изгради едно ново правилно мислене.
Ето три подходящи въпроса, които помагат това да стане :
1) Къде е доказателството;
2) Има ли друга гледна точка;
3) Толкова ли е лошо, колкото изглежда?
Пример за това е 'Джак', за който говорихме преди малко. Отговаряйки си на тези въпроси, той може да постигне една друга, по-рационална гледна точка: „Да, отговорникът критикува моя проект, но всъщност миналата седмица похвали предната ми работа. Началникът на проекта беше наистина доволен от това, върху което работех. Само защото съм бил критикуван заради една грешка, не значи, че цялата ми работа е лоша и че ще ме уволнят".
Ако 'Джак' приложи този нов начин на мислене, той ще се почувства по-малко депресиран. Следващата стъпка е да се помогне на 'Джак' да бъде малко по-активен поведенчески и да 'докладва' грешката си. 'Докладването' (briefing) включва разбиране на причината за грешката и разработването на план за промяна на тези обстоятелства така, че те да доведат до по-ефективно настоящо и бъдещо общуване. Тази промяна в поведението взаимодейства със започналото мисловно 'реконструиране', за да се намали степента на депресията. Настроението на човека започва да се подобрява. Процедурите на тази специална мисловна интервенция трябва да се прилагат при пациенти, страдащи от 'изискващи очаквания', 'катастрофизиране' и 'емоционално заключение'.
Както вече споменахме, хората с 'изискващи очаквания' често настойчиво се опитват да наложат определени правила на другите и на света около себе си. Поради начина, по който Бог е създал Вселената, физическите закони на природата като гравитацията, например, са ненарушими. Той е направил всички предмети във Вселената да се подчиняват на тези закони по необходимост. Но Неговите морални заповеди към нас - като общество, семейство и личности са от друга категория. Те стават възможни благодарение на Божия дар на 'свободна воля'.
Хората са свободни да изберат дали да се подчинят или не на тези морални правила. Не можем да нарушим закона за гравитацията, но можем да не се подчиним на Неговите заповеди. От любов към нас Бог не иска да избираме неподчинението, тъй като то може да има различни последствия за нас. Най-сериозното е изборът на 'ада': отсъствието на Бога. Не казвам всичко това, за да омаловажа значението на Божиите заповеди, обществените закони, родителските ценности или семейните правила, а за да акцентирам върху това , че Бог 'желае' да му се подчиним, и така също и родителите би трябвало да 'желаят', а не да изискват децата им да ги уважават и слушат (Morelli, 2006 January 01; Morelli, 2005 September 17; Patterson, 1976).
Когато се поставят 'изисквания', които не биват удовлетворени, последва гняв. Този процес сам по себе си е греховен и възпрепятства подчинението на Божиите заповеди, които Той от любов към нас иска да съблюдаваме. Нашите взимоотношения един към друг, било то в семейството, в обществото или на работното място, трябва да бъдат на това ниво на 'измолена любов', а не на 'греховни изисквания'. В противен случай се появяват два демона: на унинието и на гнева.
Една специална мисловна техника се оказва доста ефективна при пациенти страдащи от 'катастрофизиране'. Тя включва оценяване на ситуации по скала от 0 до 100, като нулата стои за най-приятното преживяване, което можете да си представите за себе си. Пациентите много рядко се затрудняват да определят най-приятната ситуация, в повечето случаи тя е релаксиране на слънчев тропически остров. Повече трудности срещат обаче при представянето на най-лошата по скалата (100). На помощ обикновено идва примерът с особено жестоката смърт на лекар - мисионер в югоизточна Азия. След като гладуването не могло да го убие бързо, неговите похитители сложили дълги клечки за хранене в ушите му и ги набивали по малко всеки ден, докато те проникнали в мозъка му и го убили. Пациентите или енориашите често споделят с мен, че смъртта на любим човек, особено на дете, е 'най-ужасното' нещо на земята, но това се казва по доста абстрактен начин. 'Набиването на клечките' е много-по тежко от смъртта и има по-голяма ефективност по скалата до '100'. Докато лекарят и/или свещеникът помага на човека да преодолее трагично събитие и го оставя да излее чувствата си, той трябва да внимава да не поощрява склонността му да определи събитието като 'катастрофа'. Загубата на дете например е лошо нещо, за което е нормално да се изразят скръб и тъга, но ако не достига размерите на възможно най-лошото (100), със сигурност не е най-ужасното нещо на земята.
'Катастрофалните' оценки често са израз и на липса на доверие в Бога. Последователят на Христос знае и приема, че Бог е Този, Който дава живота и го взима отново при Себе Си. Той прави всичко от любов към нас, макар че за нашите човешки представи Неговите действия са често непонятни и дори безсмислени. Но истинският християнин знае, че Божият промисъл е по-велик и по-мъдър от човешкото разбиране. За нас тук на земята той е непълно открит. Както св. ап. Павел казва на Коринтяни: „Сега виждам смътно като през огледало, а тогава лице с лице; сега зная донейде, а тогава ще позная, както и бидох познат."(1 Кор. 13:12)
'Емоционалното заключение' също изисква специална мисловна интервенция, защото депресираните пациенти упорито се държат за своите ирационални погрешни вярвания, че чувствата са доказателство за истината или за фалшивостта на събитията. Колко често енориаши или пациенти казват: „Чувствам, че никога няма да се оправя..., да намеря работа...., да преодолея това..., да намеря приятели...и т.н.). Както по-горе споменахме такива хора често погрешно приемат някое чувство или емоция за истински факт и считат своите усещания за доказателства, че дадено събитие е истина или лъжа. Даването на обширни примери на подтиснатия човек за 'чувствата и събитията' е едно ефективно начало. Лекарят или свещеникът могат да помолят човека да си спомни събитие, за което той/тя се е 'чувствал(а) много сигурна' и което в последствие се е оказало точно обратното. Един от пациентите ми си спомни случай, в който се е 'чувствал убеден', че се е провалил на изпит. Друг типичен пример е 'силното усещане', че някой не те харесва или одобрява. Във всички случаи депресираните разбират, че са сбъркали в чувствата си, след като фактите излизат наяве. Човекът, за когото споменахме, разбрал, че се е справил с теста, въпреки своето лошо предчувствие, което от своя страна е пример за това, че трябва да се стремим да разрушаваме връзката между чувства и факти или т. нар. 'емоционално заключение'.
Поведенческите примери трябва да съпътстват процедурите по мисловно 'реконструиране' (създаване на нов мисловен модел), което включва попълването на реконструиращи таблици, както и сблъскването с предизвикателни социални и природни явления, свързани с депресията. Например 'Джак", нашият вече добре познат пациент, може да бъде окуражен да отиде при отговорника си и да попита за мнението му относно другите проекти, по които той е работил. Поведенческите задачи намаляват депресията, като предлагат реалистична информация, която може да бъде осмислена чрез правилни разсъждения. Самата увеличена поведенческа активност спомага за облекчаване на депресията( Beck, et. al. 1979). Може да се предположи, че това двойно облекчение се дължи на действието на все още непознати невротрансмитери. Наложително е православният християнски наставник или свещеник да използва както духовни, така и психологически средства, за да помага на депресираните хора.
При православния пациент духовната интервенция може да се започне заедно с мисловно-поведенческата. Молитвата, подбраното духовно четиво и св. Тайнства дават духовно изцеление на ума, тялото и духа. Трябва да се внимава пациентът да разбира правилно духовното четиво, за да не се стигне до задълбочаване на депресията. Възможно е подтиснатият да приеме за свое мото думите на Йов: „Защото стрелите на Вседържителя са в мене; дъхът ми пие отровата им; ужасите Божии се опълчиха против мене. ..... Яде ли се блудкавото без сол,... До което душата ми не искаше да се допре, то е моя гнусна храна" (Йов.6:4-7). Ако четенето спре до тук, депресираният човек сигурно ще си помисли, че Бог е изоставил Йов, също както и Йов в началото си го е помислил. Но въпреки нещастията той останал верен на Бог и накрая Бог го възнаградил. Така, че подтиснатият човек е добре да отправи молитва с надежда, подобно на псалмопевеца: „Но ти, Господи, не се отдалечавай от мене; Сило моя! Побързай ми на помощ; избави от меч живота ми, и от псета - самотната ми душа; спаси ме от устата на лъва, и от рогата на еднорогите, като чуеш избави ме. Ще възвестявам Твоето име на братята си, сред събранието ще Те хваля" (Пс. 21:20-23).
На православните може също да се предложат духовни книги от Светите Отци, писали по въпроса за отчаянието. Свети Симеон Нови Богослов ни учи: „Прекомерните и ненавременни угризения и разкаяния на сърцето смущават и замъгляват разума, нарушават смирението на душата и чистата молитва и причиняват болка на сърцето. Това поражда охладняване до степен на пълна безчувственост, а чрез нея демоните хвърлят духовните хора в отчаяние".
„Когато това се случи, седнете на уединено място сам, вгледайте се в себе си, концентрирайте мислите си и окуражете душата си, казвайки: "Защо, душо моя, си унила, защо ме притесняваш?... спасението ми не е в действията ми, а в Бога... имай надежда в Господ... заради вярата ми в Него се надявам, че по безкрайната Му милост ще ми подари спасение. Твърд и непоколебим иди на обичайното си място за молитва, падни на колене пред Бога на любовта, помоли го с разкаяно и горещо сърце, със сълзи на очи да те освободи от товара на безразличието и от гибелните ти мисли" (Добротолюбие 4).
Молитвата против отчаяние на о. Арсений може много да помогне на депресираните :
МОЛИТВА НА О. АРСЕНИЙ КЪМ БОЖИЯТА МАЙКА ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ОТЧАЯНИЕТО
„О, Небесна Царице, надеждо моя, Майко Божия, защитнице на сираците и на всички нещастни, Спасителко на погиващите и Утеха на бедстващите,ти виждаш колко съм окаян, с тъга и самота е пълно сърцето ми. Помогни ми, защото съм безсилен, дай ми сили! Ти познаваш моето страдание и виждаш моята скръб - протегни ръката си към мене, защото кой друг може да ми е надежда освен теб, моя защитнице и ходатайко пред Христа? Съгреших против теб и против всички хора. Бъди моя Майчица, утешителка и помощница. Защити ме, спаси ме, прогони скръбта далеч от мен и моето униние далеч от сърцето ми. Помогни ми, о, Майко Божия!
Един фактор, заслужаващ специално внимание при лечението на депресията, е самоубийството. На него лекарят или свещеникът трябва веднага да реагира особено при хора, изпаднали в дълбока депресия. Неквалифицираният свещеник е добре незабавно да потърси специалист.
Вероятно ще бъдат необходими повече от един-два сеанса при такъв неотложен от медицинска гледна точка случай. Една ефективна мисловно-поведенческа, медицинска техника е 'парадоксалният подход', който се използва, за да се разберат всички 'благоприятни' причини на индивида да извърши самоубийство. Това помага на лекаря да разбере потенциалния, депресиран самоубиец от негова гледна точка. Когато пациентът се почувства разбран, може да намери сили да потърси причините, за да 'не' се самоубива. Този размисъл, заедно с 'мисловното реконструиране' и духовната интервенция, се явява психо-духовният изцелителен фактор.
Такива хора е възможно да се нуждаят и от психо-фармакологично лечение, но в никакъв случай подобни пациенти не трябва да бъдат оставяни без нужното въздействие за париране на самоубийствените им планове. В случаите, когато православни християни успешно са се върнали към нормалния си живот, свещеникът трябва да се отнася снизходително и пастирски към тях, имайки предвид научните изследвания, че депресираните, склонни към самоубийство пациенти, имат сериозни увреждания на мисловната дейност.
Тъй като 'разсъждаването' е основен фактор при преценката за 'греховността' на мислите и действията, повечето самоубийства са най-вероятно 'неволни'. Хората в дълбока депресия имат силно нарушен мисловен процес. Те не могат да разсъждават нормално и съзнателно да отхвърлят Бог и Неговия дар на живот. Личност, която извършва самоубийство в такова състояние, не може да бъде обвинявана в съзнателен грях и при това положение тя би трябвало да има право на нормално православно погребение и почитане на паметта.
Депресията е много коварна, не само защото отнема удоволствието от живота и нашите надежди, но също и защото ограбва Божия образ в нас. В дъното на отчаянието си ние не се молим, защото не виждаме Бога, на Когото да се помолим. Усещаме се откъснати от Този, Който е източник на живота. Въпреки това, използвайки своята интелигентност, можем да приложим научно-медицинските подходи, които вече споменахме и които се оказват ефективни при лечението на депресията. Съживени чрез светите Тайнства и чрез начините, по които Христос ни сподобява със Своята благодат, можем да започнем едно истинско излекуване. Църквата е целебното Тяло Христово. Всички Негови здрави членове работят за излекуването на болния член. Христос е лозата - източникът на сила за клонките. Онзи, който живее под покрива на Всевишния, той обитава под сянката на Всемогъщия и казва Господу :
„Ти си мое прибежище, защита моя, Бог мой, Комуто се уповавам! Щит и ограда е Неговата истина. Няма да се уплашиш от ужасите нощем, от стрелата, която лети денем, от ходещата в тъмата язва, от заразата, която опустошава по пладне." (Пс. 90:1-2,5-6)
Превод от английски: Весела МИТЕВА - КОСТОВА, по поръчка на списание „Амвон", изд. храм „Св. Атанасий", Варна
ОТ СЪЩИЯ АВТОР:
ДЕТЕТО С ДУХОВЕН ЖИВОТ Е ЩАСТЛИВО ДЕТЕ
