27 януари 2023, петък

* Пренасяне мощите на св. Йоан Златоуст (Тип. с. 196)
church

Православна мисъл

ДНИ НА СПАСЕНИЕ (Страстната седмица)

Mladozhenecut.jpgПонеделник (Мат.24:3-25)

Господ доброволно страда. И ние трябва да вървим редом с Него. Това е дълг на всеки, който изповядва, че със силата на Христовите страдания е станал това, което е в момента, и който се надява да получи нещо толкова велико и славно, каквото никому наум не може да дойде.

Как да Го съпътстваме? С размисли и съчувствие. Върви с мисълта си след страдащия Господ, изгради с размислите си такива представи, които да поразят сърцето ти и да го въведат в чувството на страданията, понесени от Господа. За да се постигне това, необходимо е да направим себе си страдащи чрез чувствително намаляване на храната и съня и чрез увеличаване на времето за молитва и стоене на колене. Изпълни всичко, което прави св. Църква, и ще бъдеш добър спътник на Господа при страданията Му.

Вторник (Мат.24:36-26:2)

Сега народът, свещениците и юдейските власти за последен път слушат словото на Господа в храма. То било всеобхващащо. То обгръщало всичко - минало, настояще и бъдеще.

С въпроса Си за св. Йоан Предтеча Иисус Христос дава да се разбере, че Той е истинският Месия. Чрез притчата за двамата сина дава да се разбере, че юдеите ще бъдат отхвърлени и на тяхно място ще бъдат призовани езичниците. В притчата за лозарите се казва, че погибел очаква отхвърлените. Притчата за брака на царския син учи, че не всички дошли при Него ще бъдат достойни. Ще има и такива, които справедливо ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина. С отговорите на въпросите за кесаревия данък и за първата заповед се определят характерните черти на живота в спасение. А накрая предсказва на учениците Си мъките на Йерусалим и открива тайната на Своето второ пришествие.

Достатъчно е да се изслуша всичко това с внимание, за да се уверим, че Христос е истинският Спасител на света и да се покорим на неговите заповеди и учение. Прочетените глави от Евангелието за станалото в този ден е най-действеното средство, за да се оживи вярата в Господа не само с език, но и с дела.

Сряда (Мат.26:6-16)

Замлъкнал Господ в сряда и четвъртък до вечерта, та в тази вечер да излее речта Си към учениците - реч, равна на която няма в никои писания, не само човешки, но и божествени. Сега слушаме от самите уста на Господа, че не трябва да се пречи да Го помажат с миро, защото това Му послужило като приготвяне за смъртта. Пред Неговите очи вече е само смъртта - последното тайнство на Неговото слизане на земята за нашето спасени. Да се задълбочим и ние в съзерцание на тази тайнствена смърт, за да извлечем оттук надежда за спасение на душите ни, обременени от много грехове и незнаещи как да придобият покой от терзанията на събудилата се съвест и съзнанието за праведността на Божий съд над нас, страшен и неотменим.

Четвъртък

Благовестие и установяване на тайнството на светите Тяло и Кръв Господни. Какво съчетание! Ние се причастяваме с истинското Тяло и истинската Кръв Христови - тези, които при въплъщението са приети от пренепорочната кръв на Пречистата Дева Богородица. По такъв начин при въплъщението, станало в часа на светото Благовещение, е положена основата на тайнството на Тялото и Кръвта.

Сега това се припомня на всички християни, за да го помнят и да почитат Пресвета Богородица като своя истинска майка - не само като молитвеница и ходатайка, но и като хранителка на всички. Децата се хранят с млякото на майката, а ние се храним с Тялото и Кръвта, които са от Пресветата Дева Богородица. Така ние пием мляко от нейните гърди.

Петък

Разпятието на нашия Господ Иисус Христос е радост и отрада за всички грешници. Грешникът, осъзнал своята греховност и всеправедната Божия правда, няма къде да се крие освен под сянката на Кръста. Тук той се уверява, че за него няма прошка докато само стои пред Бога със своите грехове, пък макар и със сълзи на очи. За него спасението е единствено в кръстната смърт на Господа. На Кръста е разкъсана равносметката за всички грехове. И всеки, който приема това с пълна вяра, става причастен на това тайнство и на помилването. Със съзряването на тази вяра в Кръста Господен съзрява и увереността в помилването ни и заедно с това - отрадата от чувството за помилване, извършено за всички времена.

Кръстът е източник на радост, защото грешникът с вяра пие от него отрадата на помилването.

Събота (Рим.6:3-11; Мат.28:1-20)

Господ с тялото Си спи в гроба, с душата Си Той слязъл в ада и на намиращите се там проповядвал спасение. Всички старозаветни светии не били в рая, макар да пребивавали в утешителна вяра, че ще бъдат въведени там, когато на земята дойде Обещаният, с вяра в Когото те живеели. Неговото пришествие било предвъзвестено от св. Йоан Предтеча.

Когато Господ слязъл в ада, всички вярващи се присъединили към Него и Той ги извел в рая. Но и този рай е само преддверие на истинския рай, който ще се отвори след всеобщото възкресение и съд. Макар че всички новозаветни светии блаженстват, тях ги очаква още по-съвършено блаженство в бъдещия век, при новото небе и новата земя, когато Бог ще бъде всичко във всички.