Ако проследим църковната история, ще видим, че през всички векове се е давало високо значение на св. кръст като символ на Христовата вяра. С изповядване вярата в спасението чрез кръста първите християни са отдавали живота си. Кръстът за тях е бил чест и слава. За подвижниците нищо не е било тъй желано, както съзерцанието на кръста. Отрекли се от света заради Христа, понесли кръста на живота си, драговолно с радост „скитаха се по пустини и планини, по пещери и земни пропасти" (Евр. 11:38), затова са и засияли в святост. С благоговеен страх, съзнавайки великото значение на кръста, те са го носили на себе си със свята почит, като външен признак на принадлежност към християнството.
Днес вярващите и по-частно младежите имат усърдие да носят кръст като външен признак на изповядване вярата в Христа, в противовес на атеистичните домогвания да бъдат отклонени от вярата. Този стремеж да се носи кръст - обикновен дървен, метален, сребърен, златен, с разни орнаменти в изработката - е една изповед на вярата съгласно думите на Иисуса Христа: „Който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели" (Марк 8:38). И казва пак: „И тъй, всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз него пред Моя Отец Небесен; а който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец Небесен" (Мат. 10:32-33).
Тия, които имат такова разбиране за носене кръста на гърдите си, трябва да спазват известни изисквания, подчертаващи почитта към св. кръст. А тази почит се предава към Спасителя Господа Бога Иисуса Христа, Който за нас страда на Голготския кръст. И тъй, както кога предстои да се явиш пред някое високопоставено лице, благовъзпитанието ти подсказва да бъдеш в приличен и изряден външен вид в облекло, държание и обноски, такова съзнание трябва да имаш и при носене на кръста. Непристойно е да имаш на гърдите си кръст, а да си облечен в неприлично модно облекло несъответстващо на достойнството на св. кръст.
Съвсем не е благоприлично и това да си с непристойно лошо държание, да нямаш добри обноски, сдържаност на езика - да си неблаговъзпитан, а да носиш кръст на гърди.
Кръстът - този многоблагодатен дар, по словото на св. Йоан Златоуст, за първите християни бил тъй желан, че го предпочитали пред корони, диадеми и драгоценни камъни. Такова разбиране трябва да има и днес християнинът. Носенето на кръст в такъв случай е наистина украшение, похвала и слава за него. Колко хубаво би било всеки, носещ на себе си кръст, да може да каже като св. Гигорий Назиански: „Кръстът, който нося на себе си, на тялото си, е моя похвала и слава", кръстът е царствен венец за християните - воини Христови. С кръста са се освещавали светиите, с него са се спасявали праведниците. „С кръста, като с божествена стълба се издигаме към небето ведно с всички Божии угодници" - се казва в хвалитните стихири на празника Въздвижение на св. Кръст.
Кръстоносенето не е само външен показ на християнската принадлежност. То е и една вътрешна увереност, че с благодатната сила, дадена от Господа Иисуса Христа на кръста, християнинът се предпазва от зло и (светинята - бел. гл. ред.) му носи здраве и успех във всяко добро дело; той осиява светло лика на човека, насочва го в пътя на спасението и го представя като пример на благовъзпитаност. Това е така, защото Господ Иисус казва на Своите последователи: „Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец" (Мат. 5:16).
Св. кръст бил така високо ценен от вярващото благочестиво сърце на св. отци от миналите векове, че те били готови да целуват всяко дърво, ако биха узнали, че то ще послужи за направа на кръст. Такава висока е цената на благодатното излъчване на св. кръст Христов. Християнинът, имащ такова разбиране за св. кръст, достойно го носи на гърдите си.
За житейския кръст Христос Господ казва: „Който иска да върви след Мене, да се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва" (Марк. 8:34). От тия слова личи, че вярващият трябва да има за идеал на съвършенство, пример за подражание и образец на следване пътя на спасението Самия Господ Иисус Христос. Вярващият трябва да се отрече от всичко онова, което го влече към греха - от своите греховни щения, и така, понесъл кръста на живота си в търпене на всички страдания и неволи, в името на вярата да следва Христа.
Съобразяващият се с всичко това достойно носи кръста и на гърдите, и на сърцето си по житейския си друм.
„Църковен вестник" бр. 11/1996 г.
Снимка: Таня Вълчанова
Страницата подготви: Десислава Панайотова, гл. редактор
