Една от характерните черти на служението на българските свещеници зад граница е тази, че освен да служат в своята основна енория, понякога се налага да поемат духовната грижа и за други български православни църковни общини или мисии. Често това са църковни общности, които се намират не просто в други градове, но и в други държави.
Тези наши свещеници изминават стотици километри, за да осигурят редовни богослужения на български език и духовна грижа на нашите сънародници в чужбина.
Такъв свещеник е и отец Николай Николов. Той живее със семейството си в Германия, свещеник е за Кьолн, Брюл и околностите им, но от една година насам всяка седмица пътува до Хага, Нидерландия. Изминава над 350 километра, отслужва богослужението, изповядва, разговаря със своите пасоми там и после поема обратно към Германия.
Общината в Хага е основана от отец Румен Калайджиев от Добринище през 2000 г. От 2009 г. там е назначен отец Йоан Манев, който 15 години служи в Хага до смъртта си през 2024 г. След смъртта на отец Йоан българската общност в Нидерландия остава без свещеник и епархийският архиерей, Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний, възлага на отец Николай Николов духовната грижата за тези наши сънародници. Същевременно продължава служението си в Германия.
Аз поех общината от една година, съвсем наскоро“ – казва отец Николай за подкаста „Мост на вярата“ – „тъй като старият свещеник почина. Бог да го прости! Аз съм, така да се каже, най-близко – на 350 км, затова идвам тук три пъти в месеца. Гледам да идвам някой път в събота, някой път в неделя, за да може да обслужваме нуждите на православните християни в Нидерландия.
И тези православни християни са му признателни за усилията, за жертвата, за времето, което им посвещава, за грижите. Говорят за него като за отзивчив, добър човек, добър свещеник, който се отнася винаги с добро към хората, изслушва ги, помага им, за всеки намира блага дума.
Отец Николай казва, че не е сам в това свое служение, а има за помощници църковните настоятели при храма „Св. Архангели Михаил и Гавриил“ в Хага, които се избират измежду най-активните членове на църковната община, за да са в помощ на свещеника. Помагат и другите членове на общността, който с каквото може да е полезен.
Църковните настоятели, като хора които живеят и работят в Нидерландия от години, познават добре местното законодателство и реалностите в страна, имат познанства и сред българите, и сред местните хора и власти, и сред християните от другите Поместни православни църкви. Те са и, един вид, посредници между живеещия в Германия отец Николай и общността. Уточняват с него деня, в който предстои да има богослужение и имат грижата и отговорността да разпространят тази информация, както и да организират предстоящ празник.
„Колкото и да е жалко или не, но хората са повечето по социалните мрежи и затова ние ги уведомяваме кога са богослуженията в социалните мрежи или по имейли“ – уточнява свещеникът. Разсъждавайки върху предизвикателствата на нашето време и ролята на Църквата и вярата в живота на хората, отец Николай казва за слушателите на подкаста:
Сами виждате, че в света без Бог е много трудно. С всичките нови неща, които се появяват: депресии, паник-атаки и т.н. Хората се объркват и поради тази обърканост търсят Бога. Слава Богу!
Той изказва съжаление, че хората често прибягват към Бога и Църквата в краен случай, след като са опитали всичко друго и са претърпели разочарование, без да си дават сметка, че Бог е нашата единствена надеждна опора и помощник. Но се радва, че в крайна сметка по един или друг начин хората все пак стигат до Бога „и получават помощта, от която имат нужда, за да се справят с проблемите, които ги съпътстват“.
В българския храм в Хага, както и в други български църкви в Западна Европа, освен българи, редовни посетители и членове на общността са и хора от други националности. Това са хора от други Православни църкви, но и холандци от смесени бракове, които са избрали Православието за своя религия и българската общност за своя общност. Според отец Николай ги привлича любовта към Бога и онази трудно обяснима синергия с Бога, със Светия Дух, която човек чувства в Православната църква. „Това е различното. Това не може да се обясни“. И той, както и другите наши свещенослужители зад граница, се съобразява с присъствието на тези наши чуждоезични братя и сестри в Христа и се старае богослужението да бъде понятно и за тях.
„В Германия, да речем, четем Евангелието и Апостола на немски и проповядвам по някой път на немски, за да достигне до колкото се може повече хора“ – казва той и пояснява, че фактът, че в българския храм „идват и хора от други националности, е свързан също и с това, че имаме много българи или българки със смесени бракове и по милост Божия хората от Православието успяват да приведат и партньора си към Църквата, което им харесва. Когато дойдат в храма, топлината и любовта на Светия Дух, които усещат, просто ги привлича“ – казва той.
А по отношение на онези наши сънародници, които все още не са намерили пътя към храма и не са стигнали до неговите двери, отец Николай смята, че е по-добре доброволно да стигнат до храма, а да не се обръщат към Бога едва когато проблемите им станат неразрешими.
Христос по един или по друг начин всеки привежда към Себе Си. Въпросът е как ние ще Го чуем
– казва той и като припомня думите на Господа: „Ето, стоя пред вратата и хлопам: ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене“ от Откровение 3:20 и пояснява, че „вратата“ означава човешкото сърце, в което Бог не нахлува насила, а търпеливо очаква човек да Го покани да влезе, като ни призовава по много и различни начини, но ние не винаги можем или искаме да чуем този призив.
Много пъти не искаме да Го чуем, от гледна точка на това, че сме ангажирани с ежеседмичните си занимания. Да изкарваме пари, да работим повече, тъй като тук, в Западна Европа, всеки е дошъл да изкарва повече пари и да живее някакъв по-нормален живот, но да не забравяме, че Христос казва: „Първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде“ (Мат. 6:33). Ето това трябва да ни води! – призовава отец Николай.
Той припомня, че с Божията помощ всичко е възможно и благопожелава: „Божията любов, да достигне до повече хората. Храмът да се пълни, да ни е всеки път тясно вътре, да ни е всеки път задушевно вътре. Това за един свещеник е най-голямата радост, когато храмът е пълен, когато хората се изповядват и се причастяват!“.
Радва го фактът, че в храма идват и много деца и като духовен пастир и баща на четири деца, разсъждава:
Ние сме тези, които трябва да покажем на децата накъде трябва да тръгнат, тъй като, като родители, като разумни хора, много често им говорим за това кое е вредно, кое не е вредно, че трябва да ядат повече плодове и зеленчуци, пък не трябва да ядат сладко. Все гледаме за тяхното благо, обаче не им казваме за вечния живот, а това е много голяма грешка. Че не ги водим в храма, че не им казваме за Христос, не им показваме иконите, не им четем житията на светиите. Ако децата се запознават от малки с тези неща трудно биха изкривили пътя, по който ще вървят. Но едно дете, което е на 15-16 години и тепърва да го вкараш в храма е трудно. Не е невъзможно, разбира се, но просто за него е по-трудно да се приобщи.
Това каза отец Николай Николов и завърши разговора ни с думите: „Христос е един и същ вчера и днес, и утре. Христос не се променя. Променяме се ние и нашите навици, и нашите представи за себе си. Това какво искаме да постигнем“.
Автор: Александра Карамихалева
Повече може да чуете в първия епизод на подкаста "Мостн на вярата" за БПЦО в Хага.
Браницки епископ Йоан: Дигиталният шум ни отдалечава от тишината на Бога
