Слово по повод Великден
Христос воскресе!
Тридесет и три години живя Христос на земята. Предвечно бе определена неговата мисия - да спаси човечеството от греха и проклятието. Миловиден по съвършения си образ, властен с проницателния си поглед, пълен с благодат и истина, Той просвещаваше душите и облагородяваше сърцата. Сладкодумна бе неговата реч. Из нея бликаше чудотворна сила, която и милваше, изобличаваше. Хиляден народ отиваше при него и с душевно умиление Го слушаше. Но в душата на изобличените книжници и фарисеи кипеше страшна омраза против Него...
Смутени и озлобени, те Го питаха: докога ще ни държиш в неведение? Ако си Христос, кажи ни открито. Христос им отговаря: Казах ви, но не вярвате: делата, които Аз върша, свидетелстват за Мене (Йоан. 10:25). А какви дела вършил Той? Хиляден народ иде да Го слуша в пустинята. Той ги нахранва само с 4-5 хляба. С една Негова дума морски бури утихват, слепи хора проглеждат, сакати се изправят, прокажени се очистват, глухи прочуват, мъртви възкръсват (Мат. 11:4-5), грехове се прощават...
Тия дела свидетелстват, че Христос има божеска сила и могъщество, че Той е Месия. Но книжниците и фарисеите не само не повярвали, но още по-силно Го намразили и замислили да Го премахнат. Явно се изпълвали предсказанията на пророците. Предаден бил на съд, иудеите поискали неговата смърт. В омразата срещу Него те произнесли съдбоносни за тях думи: кръвта Му да бъде върху нас и децата ни (Мат. 27:25). Страшното беззаконие се извърши! Бичуван и най-жестоко измъчван, Христос биде осъден, умъртвен на кръст и погребан като чужденец. Войска поставиха да пази гроба Му... Но и казаното от Самаго Христа за Себе Си се изпълни. То е по-силно доказателство за Неговото божеско достойнство.
Христос бе казал, че ще Го умъртвят и погребат, но че Той на третия ден ще възкръсне. И ето, на днешния ден това се изпълни, при силен трус на земята и силен блясък на светлина, Христос възкръсна славно като Бог. Историята на 19 столетия свидетелства за това славно и велико събитие. Защото то стана извор на благодатна и мощна сила, с която се извършва душевното възраждане и моралната обнова на човечеството.
Христос предсказа, че израилевия дом ще запустее и че Иерусалим ще бъде разрушен. Не се изминаха 40 години подир Христовото възкръсване, и римските войски нападнаха и поразиха иудейското царство. Обсадиха великия град, в който погинаха един милион евреи, разрушиха го и от Йерусалим не остана камък върху камък. Деветнадесет столетия вече се скитат по света израилевите синове, върху главите на които падна светата кръв Христова. Сега се прави опит да се създаде ново еврейско царство. Това ще е възможно, ако Божията присъда е вдигната от тоя народ.
Христос отреди хората и народите да се възпитават и спасяват чрез учредената от Него Негова земна Църква. Той предсказа, че тя ще бъде гонена и измъчвана, но никога победена, че дори и портите адови няма да й надделеят. И, наистина, светът не познава по-страшни мъки и кървави изтребления от тия, на които са били подложени християните през изтеклите столетия. Могъщи римски императори с техните железни легиони, строгата гражданска и военна власт на световната империя, цялата страшна езическа сила връхлетяха с нечувана бруталност да унищожат Църквата. Впрочем това и сега продължава. Промяна има само в имената на гонителите. Някога те са наричаха Нерон или Диоклетиян; днес те се зоват болшевици или комунари. Някога на големия римски площад върху дръвници изгаряха хиляди християни; сега в Русия и Испания избиват миряни и духовници - християни и изгарят църкви, манастири...
Ала напразно. Църквата не се е уплашила и не се бои. Тя покри земята с мъченически кости, но простря и простира своите криле навсякъде над царства и морета, над океани и континенти. Без каквото и да било оръжие, само с името, словото и кръста Христови, тя навсякъде по света побеждава и безспирно расте. В деня на Христовото възкръсване тя едва наброяваше 4-5 стотин души. Днес верните Христови последователи наброяват 700 милиона. Своята победна сила Църквата черпи от факта на славното Христово възкресение.
Христос предсказа, че небе и земя ще преминат, но неговите думи няма да преминат (Мат. 5:18). И наистина, пълни 19 столетия изтекоха откакто са изречени тия думи. Колелото на историята неведнъж се е завъртяло, Колко народи загинаха! Колко царства се въздигнаха и пропаднаха! Колко бележити учени се появяваха и ученията им отидоха в бездните на забравата! Христовите думи обаче пребъдват, изпълняват се. В ушите ни те звучат с такава сила, като че сега за пръв път ги чуваме. Всичко се мени в света. Нито сто години световната карта не остава една и съща. През изтеклите 19 столетия само Христовите думи си остават все така неизменни и живи, като че вчера са изговорени...
Христос обеща и каза: ще пребъда с вас до свършека на света (Мат. 28:20). И наистина, кой би могъл да твърди, че Възкръсналият Спасител не е в света? Всеки вярващ, та дори и невярващ, най-вече в дни като днешния, чувства неговата блага сила в душата си. Тази блага и благодетелна сила и сега върши чудеса, както когато Той беше в плът между хората. Живоносните лъчи от светлото Христово Възкресение и сега мощно привличат, възраждат и преобразяват. Под влиянието на тая пребъдваща сила милиони човешки сърца туптят само при изговарянето името на Христа. За това име и сега хиляди човеци мъченически умират; милиони хора разкриват своите души. Под неговото влияние стават чудеса, разкаяни грешници стават светии; сломени от живота стават щастливи, смъртно болни придобиват нови сили и здраве. Пред името на Христа Господа и сега милиони човеци поднасят своите молби и желания, своите честолюбия и самолюбия, своята кариера и целия си живот. А това значи, че Христос възкръсна, пребъдва в света, царува и ще помага на човечеството до свършека на света...
Знае се мястото на разрушения колизей в Рим. Там преди хиляда и деветстотин години Нерон устройваше зрелища за тълпите и избиваше хиляди християни, за да изкорени вярата и разсее Църквата. В Рим бил прикован на кръст с глава надолу и ап. Петър. Там сега се издига най-великолепният храм в света, носещ името на тоя апостол. Пред тоя колосален храм има висока колона от червен гранит. Върху тоя красив обелиск вярващият с умиление прочита вековното свидетелство на историята, написано с големи златни букви: Христос побеждава, Христос царува, Христос заповядва.
Да, възкръсналият Христос пребъдва в Църквата Си. Неговата Божеска сила действа. Вековната история ни говори, че всеки, който се е нареждал под знамето на Христа Господа, винаги е побеждавал в живота. Целокупният български народ от векове е нареден под това знаме. Под неговата сянка той е възмогнал да преодолее всички изпитания по пътя на своя исторически живот. Под нея той трябва да остане; тя ще му даде сила да бъде и пребъде. А сега, застанали под това знаме Христово, чувствайки Неговата сила, която влива благост в душите, прониква в природата, обгръща живота във вселената, нека се възрадваме и възвеселим в тоя ден, и взаимно да се поздравим с блажените за душата думи:
Христос воскресе!
