„Преподобни отче Максиме, моли Христа Бога да спаси нашите души." (Из тропара на празника)
Светата Православна църква, която Спасителят Господ Иисус Христос основа като „стълб и крепило на истината", в своето историческо развитие е трябвало да води борба с различни лъжеучения. В тази борба Христовата Църква победи и възтържествува, защото такова е Господнето обещание: „И портите адови няма да й надделеят" (Мат. 16:18).
Седемте вселенски събора утвърдиха православната вяра. Бог през всички времена си има мъже, които за Негова слава просияват със светлината на живота си като светила в света, имайки в себе си словото на живота.
Такъв достоен мъж е днес честваният преподобни Максим Изповедник - велик светец на светата Църква от VІІ век, прославен със силна вяра, православна вероизповед, строго благочестие, пламенна любов, добри дела, дълбока богословска мисъл, висок подвиг и жертвено изповедничество.
Той се родил около 580 г. в Цариград. Получил прекрасно образование и бил най-могъщият философски ум на Изтока за своето време. Неговата изключителна слава в църковната история е изградена върху неуморимата му и енергична борба против монотелитската ерес, която признавала в Иисус Христос само една воля - божествената, и която представлявала лукаво видоизменение на осъденото монофизитство. И двете ереси последователно се стремели да изтръгнат от понятието за Христа Неговото човешко начало и по този начин стигали до сриване на самите основи на християнството като богочовешка религия.
Монотелитската ерес била създадена от император Ираклий и цариградския патриарх Сергий.
Първоначално св. Максим поради знатния си произход заемал длъжността на императорски секретар, но впоследствие се оттеглил, за да се подвизава в Хризополската обител до Халкидон. Когато ереста се засилила, светият отец напуснал манастира и се отправил към Картаген в Африка, където на свикания там събор изобличил монотелитството в лицето на присъстващия константинополски патриарх Пир. След това преп. Максим се отправил към Рим, където също взел участие в Латеранския събор против монотелитите.
Внукът на император Ираклий, Констанс Втори, издал в 648 г. т. нар. „образец на вярата", или „Царски типик". В този царски типик се предоставяло всекиму според убеждението си да изповядва, че в Христа има една или две воли. Именно Латеранският събор, свикан от св. папа Мартин през 649 г., осъдил монотелитството и царския типик и всички изповядващи това еретическо учение.
По заповед на императора св. Мартин бил заточен в Херсон, а преп. Максим бил отведен и измъчван в Цариград с цел да бъде спечелен на страната на монотелитите.
Преподобният отец като непреклонен изповедник убедително и красноречиво разяснявал православните истини. Мъчителите му отрязали езика и дясната ръка, за да не може нито с дума, нито с писание да проповядва истината. Но Бог направил велико чудо - и без език от устата на преп. Максим се изливали дивни слова. Светият отец бил затворен в Схимарската тъмница в Мигрелия, където след тригодишни страдания угаснал през 662 г., за да живее вечно чрез своя подвиг и чрез своите богомъдри съчинения.
Днес светата Църква отбелязва паметта и на един друг удивителен мъченик за Христовата вяра - свети Неофит. Той живял в град Никея през времето на жестокия император Диоклетиан. Още от детство св. Неофит бил надарен с дар на чудотворство. Негово голямо чудо било възкресяването на собствената му майка. На 15-годишна възраст светият мъченик живеел в една пещера на Олимп. По време на езически празник местните управители Еар и Декий устроили всенародно жертвоприношение на идолите. На него присъствал сам император Диоклетиан. Внезапно в разгара на шумното езическо празненство се появил юношата Неофит, за да свидетелства пред всички истинността на християнската си вяра. Той произнесъл дръзновено изобличение срещу празната езическа вяра в неодушевените идоли и благоговейно възхвалил истинския Бог.
Заради тази смела постъпка св. Неофит бил подложен на жестоки мъчения, но мъките само увеличавали вдъхновението на младия изповедник и от устата му излизал само молитвеният шепот: „Сине Божий, помилвай ме". Три дни държали юношата в огнена пещ със затворени врати. На третия ден св. Неофит излязъл невредим. Така Бог посрамил жестокостта на езичниците. Поразени от сатанинска злоба, мъчителите решили да убият младия изповедник. Един жесток езичник с копие го пронизал. Така юношата мъченик прославил Бога със смъртта си на 21 януари 290 г.
Обични в Господа братя и сестри,
Чествайки днес пресветлата памет на преп. Максим Изповедник и на свети мъченик Неофит, нека от все-сърце им се помолим да ни помагат благодатно /.../.
Нека да носим с търпение и радост кръста на живота и на дълга и да опазим ненакърнена вярата си до последно издихание. И нека в тези мигове, когато се намираме под свещените сводове на този свой храм, с едни уста и едно сърце от глъбините на душата си да извикаме: Преподобни отче Максиме и свети мъчениче Неофите, чрез дадената ви от Бога благодат съдействайте нам да живеем с вашия идеал, да имаме вашата вяра, да творим с вашата любов и да умираме с вашата надежда за вечен живот в обителите на нашия небесен Отец (Йоан. 14:2). Амин!
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Слово, произнесено на тържествената св. Литургия в столичната катедрала „Св. Неделя" на 21 януари 2006 г. от тогавашния протосингел на Софийска св. митрополия архим. Йоан (по-късно Варненски и Великопреславски митрополит).
„Църковен вестник", бр.2/2006 г.
