На своето редовно заседание във вторник, 10 януари, Светият и Свещен Синод на Вселенската патриаршия взе решение за вписване в Агиология на Православната църква на стареца Герасим Микраянанит.
Химнографът Герасим е роден на 5 септември 1905 г. в Дровиани, Северен Епир. След завършване на основното си образование се премества при баща си в Пирея, за да му помага в работата. Там завършва гимназия и Атинския университет. На път към енорийската си църква „Св. Дионисий Ареопагит“ често посещава и храма на Ризариевата богословска школа „Св. Георги“, където отблизо опознава св. Нектарий Пентаполски. По това време се заражда в него мисълта да стане монах. И така на 15 август 1923 г. той заминава за Света Гора.
Пребивава като послушник в скита „Малка Света Анна“, при келията „Св. Йоан Предтеча“, имайки за духовен старец малоазиеца йеромонах Мелетий (Йоанидис). На 20 октомври 1924 г. по време на бдението в памет на св. Герасим Кефалонийски той приема монашеско пострижение с името на светеца.
Монахът Герасим, вече напълно приспособен към новия си живот, бил образец на послушание, смирение и всякаква добродетел. Наред с извършването на ежедневните си монашески правила и учение, двамата монаси от келията, старец и послушник, се трудели и за своята прехрана.
Край стареца си монах Герасим изучил изкуството на дърворезбените печати, използвани за приготвяне на просфорите. Но това, което най-много го влечало, било четенето на книги, някои от които дори наизустил и подарил на бедни младежи.
По-късно о. Герасим станал ктитор на храма „Св. св. Дионисий и Митрофан“. Освен другото, той се прославил и със своето гостоприемство, което по никакъв начин не повлияло на отшелническия му и подвижнически живот. Благоразумен в отговорите си, той систематично избягвал ненавременни обсъждания и бърборения, винаги предпочитайки мълчанието, което смятал за „майка на най-мъдрите понятия“.
След време става библиотекар и типикар при съборния храм на скита „Света Анна“. Като библиотекар се занимавал със съставянето и публикуването на каталог с ръкописните кодекси при библиотеката на скита. В това си качество помага на множество учени в изнамирането и сдобиването с копия на ръкописи. Самият той пише ценни студии и статии.
Монах Герасим Микраянанит е един от редките случаи на химнографи, по-голямата част от чието творчество започва веднага да бъде използвано в литургичния живот на Църквата. Затова то е напълно достъпно, въпреки факта, че само много малка част от него е публикувана, защото много от тези последования се разпространяват нашироко във вид на ксерокопия.
На химнографията той гледа като на продължение на молитвата, на общение с Бога и със светиите.
Смята се, че богатото му химнографско творчество възлиза на повече от 2000 свещени последования.
Този значим химнограф на Великата Христова църква - Вселенската патриаршия, е удостоен на 28 декември 1968 г. с медал на Атинската Академия на науките.
Преставя се в Господа на 7 декември 1991 г.
Материала подготви: Анула Христова по
Orthodoxia News Agency
