„Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си,
да вземе кръста си и Ме последва" (Марк. 8:34).
Братя и сестри,
В днешния неделен ден св. Църква издига пред нас светия Кръст и ни приканва да му се поклоним. Знаем ли какво значи той за нас, какво ни говори? Да се пробудим и застанем със съзнанието, че сме на Голгота под Кръста Христов. Да излезем из своето всекидневие и си представим Този, Който бе разпнат на него. Но дали не сме станали притъпени в чувствата си и равнодушни към светостта му? Да погледнем към него всред своята работа, всред нашите залисии и удоволствия, всред нашите свади и разправии, всред нашите трудни проблеми. Той се издига на най-високите места и стои по златокуполни храмове, в центъра на светия олтар, в най-светите ъгли в нашия дом, на гърдите ни, като украса и пазител, на гробовете на нашите близки. Някои минават край него без почит, но за нас, вярващите, той остава знак за спасение.
Кръстът сочи две посоки: към небето и към земята. Единият край е обърнат към Бога и всичко възвишено и духовно, а другият - към земята, където живеят човекът и животните и където всичко живо завършва със смърт. Той има още две посоки, с които Христос Господ обгръща света. На такъв Кръст бе разпнат Господ Иисус Христос, защото поискал да промени света. Любовта Божия заживяла на земята, но хората не я приели и най-жестоко я зачеркнали от живота си с разпятие. Този знак станал символ на най-висока почит, докато преди служел само за поругание. Пред него се прекланят всички повярвали в Христа. Него носят всички християни, радетели за човешка обич и милосърдие.
Христовият Кръст е велика чест за нас вярващите. Чрез страданията на него Иисус Христос седна отдясно на Бога Отца и Му се даде име по-високо от всички земни имена. Той претърпя страдания, за да се освободим от греховете. За да запази своята чест, човек изтърпява много неща, даже и смърт. Човек се жертва, за да запази името и достойнството си. На Голгота бе поругана себежертвата на Божия Син и бе уязвено най-чистото и най-нежно всеотдайно сърце. Там бе прободена Неговата светост и доброта. Осъдена, поругана, разпната и погребана бе Правдата на света. Чудовищна е жестокостта към Праведника, но мъчителният Кръст стана символ на победа. Той разпръсна злите сили, помага на вярващите, прави чудеса. Да си спомним за св. цар Константин и войната му с Максенций. Той изпитал силата на вярата в Христа Разпнатия. В навечерието на битката със своя противник той видял на небето изписан звезден кръст и под него надпис: „С това ще победиш!" Вдъхновен, Константин заповядал да поставят на шлемовете на войниците и на знамената им кръста Христов, като символ на вярата и победата. И чудото станало. Макар че Константин бил с много по-малобройна войска, противникът бил разбит. След това той издал в 313 г. известния в историята Милански едикт, с който дал свобода на християнската религия.
Братя и сестри,
Грехът като смъртоносна зараза се шири в света и човек бърза да изживее греховните сладости, сякаш малко му остава да се наслаждава. И ето, в тоя шемет на страсти и пороци се издига днес Кръстът Господен. Той зове, кани като мощна сирена давещите се в бурното житейско море да се върнат под Неговата сянка в светия Божи храм. И всеки, който се преклони пред Спасителя, разбира, че „Кръстът е пазител на цялата вселена, Кръстът е украса на църквите, сила на владеещите, твърдиня за вярващите, слава за ангелите и смърт за демоните" (Светилен).
Ето, това е скрито в този веществен Кръст, спомен на човешкото безумие и на необятната Божия любов. Затова е чудна и силата, която се крие в Него. Вярващите хора ще се прекланят винаги с благоговение и надежда пред него. Кръстът ще сочи Бога, към Когото се възвисява всяка доброта, правда и истина и ще облагородява сърцата на хората да живеят с обич и мир по земята. Амин!
Църковен вестник, бр.6, 2014 г.
