В своята вековна практика св. Църква на третия неделен ден от св. Велик пост - Неделя Кръстопоклонна - изнася за поклонение св. Кръст. Велика и непостижима е тайната на Живоносния Кръст Господен! От дърво на проклятието и оръдие на най-позорно наказание (Втор. 21:23) двете напречно сковани греди станаха емблема на нова световна религия, спасително знаме на едно възродено общество, върховна светиня за християнското човечество!
Кръстът е израз и символ на безграничната Божия любов в света. "Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен" (Йоан 3:16). Кръстът е завършек и венец на Христовия изкупителен подвиг. Кръстът, пред който ние се покланяме и който целуваме, представлява всъщност огромния кръст на човешкия грях, който Христос с кървава пот изнесе на Голгота. Излязъл от ужаса на Голгота, Христовият кръст влезе в историята на християнското човечество като духовна строителна сила. Възхитен от тайната, величието и небесната красота на Кръста, св. ап. Павел го нарече “Божия сила и Божия премъдрост" (1 Кор. 1:24).
Пътят на Кръста, пътят на страданията е път Божи. Христос зове Своите последователи да Го последват в този тесен, трънлив, но спасителен път (Мат. 7:14). Св. Църква в литургийното евангелие за тази неделя ни припомня заръката на Спасителя: "Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва” (Марк 8:34). Необходимо условие за достойно следване подир Христа е самоотречението. То е готовност за доброволна жертва заради любовта. То е отричане от света на греха и злото, чийто господар е сатаната (Йоан 14:30). Самоотречението е разпъване на плътта със страстите и похотите (Гал. 5:24). Св. ап. Павел заявява: “Разпнах се с Христа и вече не аз живея, а Христос живее в мене" (Гал. 2:19-20). Предишният греховен човек трябва да умре за съблазните на света, та обновеният възроден човек - “новата твар” (2 Кор. 5:17) - всецяло да принадлежи на Христа, за да тържествува Божият Дух в света.
Християнството е религия на спасението чрез себеотрицанието и страданията.
Животът се изгражда и цъфти по закона на жертвата и смъртта. По думите на Спасителя, “ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само; ако ли умре, принася много плод” (Йоан 12:24). Христос иска да Го следваме като “вземем кръста си” (Мат. 10:38; Мат. 16:24). Всеки има кръст в живота. Житейският кръст - това са земните тревоги, нещастия, скърби, сълзи, скъпи загуби. Този кръст е предсказан от Христос. “В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света” (Йоан 16:33). Когато смирено стоим в подножието на Кръста Господен, ние мислим и за своя житейски кръст и търсим Божията помощ, за да го носим в Божие име достойно, изповеднически и спасително.
Неизмеримо е величието и обаянието на живоносния Кръст.
Той се възпява като „пазител на цялата вселена”. Чрез Кръста вселената се превръща във величествен Божи храм. Кръстът е „красота на Църквата“. Има ли наистина в света по-висша красота от красотата на разпнатата на Кръста страдаща и жертвена Божия любов! Ние обкичваме св. Кръст с цветята на ранната пролет. Голготският Кръст на Христа обаче бе обагрен с драгоценната кръв на Спасителя. Тази пречиста божествена кръв е най-пленителната му красота. Велика е възраждащата и спасителна сила на Кръста! Погледна на Него с вяра и смирение разбойникът и получи рая (Лука 23: 42-43). Кръстът Господен озари сърцето на Савел, жестокия гонител на християните.
Ревностен фарисей, дишащ ярост Савел се отправя към Дамаск - крепост на вяра и благочестие - със смели планове да разори Църквата Божия (Деян. 9-1-18) Но става чудото на великия прелом. Огрян от Божията светлина, Савел ослепя за греха, за да прогледне за вярата. Пред вратите на Дамаск, в подножието на Кръста Христов, в скалата на вярата (Мат. 16:18) се разби корабът на неговата фанатична гордост и злоба. Останките от това благодатно корабокрушение – немощният - избран Божи съд (Деян. 9.15) - богоозареният св. ап. Павел ще възраства вече с Божията благодат като нов възроден човек, за да стане върл гонител на Христа един от най-великите апостоли на Църквата, който в мрежата на Евангелието улови целия тогавашен културен свят.
И ние слушаме смирената изява на този смел благовестник на вярата: „Всичко мога чрез Иисуса Христа. Който ме укрепява” (Филип. 4:13). „С благодатта на Бога съм това, което съм” (1 Кор. 15:10). „А мене да ми не дава Господ да се хваля, освен с Кръста на Господа нашего Иисуса Христа, чрез който за мене светът е разпнат и аз за света“ (Гал. 6:14). Кръстът Христов благодатно преобрази и преподобна Мария Египетска. Неговите лъчи озариха порочното й сърце. Тя завинаги напусна мрачните низини на греха. В продължение на 47 години сред пустинните пясъци зад река Йордан преп. Мария Египетска твори дивни подвизи на святост.
Кръстът Господен е свещената хоругва на християнина в битката с греха.
През сиянието на Кръста ние виждаме света често пъти разпъван от противоречия, размирие и безлюбие, но винаги Кръстът Господен е дарявал на света обич, прошка и мир! От висотата на Кръста Христос вече двадесет века зове, привлича, утешава и спасява!
Кръстът Господен е пред нас. С жива вяра да му се поклоним.
С любов и благодарност да целунем живоносните рани на разпнатия Спасител и да приемем освещаващата им сила за честит и плодоносен християнски живот. И с гласа на св. Църква смирено да пошепнем: „На Твоя Кръст се покланяме, Христе, и Твоето свето Възкресение възпяваме и славим!” Амин.
Автор: ставр. ик. Димитър Йорданов
Църковен вестник - бр. 12/1995 г.
