Предполага се, че културата е призвана да повдига духа на човека в едно време на суета, пояждаща всичко като молец. Културата в този смисъл служи на човека, потиснат от ежедневните си малки и големи грижи. Естествено и нужно е търсенето на красивото - това е здравословно и за духа, и за тялото, защото те са свързани и взаимозависими. И човекът, зажаднял за бягство от постоянния сив пейзаж, хуква към първото видяно заглавие, обещаващо свободен полет. Но понякога, уви, твърде прибързано... Полетът може да се окаже падане в един капан на илюзиите, напъхани там като примамка на т.нар. „култура". В случая говорим за постановката на ЦКТ-София „Свят/о".
Заглавието е недвусмислено, макар че има опит за игра на думи (твърди се, че работното заглавие било „Свещен"). За да вникнем обаче, не е нужно да сме запознати с фабулата. Достатъчно е да видим „героите" или по-точно куклите, които с телата си ни казват всичко.
Абсолютно неразбираема е връзката на названието с този парад на неестетичната голота с развратен вкус и мъртвешки цвят. Конвулсиите (наречени за благозвучност „танц") на увисналите меса по никакъв начин не допринасят за откъсването на душата от нейните земни огорчения. „Героите" на този садо-мазохистичен спектакъл се гърчат и извиват в такт с двутактовия ритъм на авторовата мисъл, долетяла в България незнайно откъде.
Но след кратко пътуване из дебрите на световната мрежа става ясно, че авторът предприема известни плахи опити за рискуване на репутацията си в родния си край едва след като вече е сглобил CV-то си основно на наша почва. Очевидно е бил примамен от прословутата ни гостоприемна безкритичност...
Така, със спектакъла „Свят/о" творческата автобиография, която той ще натрупа и добави към багажа си, когато си тръгне от страната ни, вероятно ще впечатли някого - там някъде. Защото срамното „културно събитие" ще бъде отразено тук по тенденциозно бляскав начин. Ще има цитати от възторжени критици в културните колонки на централни български издания; ще има записи от интервюта, дадени в централни български медии; също и записи на аплодисменти от сцената на Централния Куклен Театър на една европейска столица, която през 2019 г. може да добави към името си и „културна"! Цената на тази атестация ще бъдат културният шок и обруганото чувство на зрителя за естетика и човечност.
Добре е тук да си спомним, че на въпросната сцена са поставяни и се поставят обичани от целия ни народ и безспорно доказали се автори. И е добре още да си спомним какво именно означава думата „Свят" за православния българин...
А добавката „ /о" навява много конкретното и уместно „i/o error" - грешка, господине, пробвайте другаде!
Забележка: Само преди една година нямаше толкова информация за лицето на автора. Неговата следваща постановка носи името „Бастард" ...?! И някъде по света тя вече е факт.
Ето как духът на мерзостта си сътворява форми:
Информация за постановката от ЦКТ:
http://www.sofiapuppet.com/index.php/bg/main/programme_details/301/1/2014-03-01/0
Видео:
https://www.youtube.com/watch?v=wD97p3HiKo4
Награда за режисура на ДУДА ПАЙВА за спектакъла „Свято":
http://www.pierrot-bg.com/lang-bg/%D0%A4%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BB-%D0%9F%D0%98%D0%95%D0%A0%D0%9E/%D0%9F%D0%B8%D0%B5%D1%80%D0%BE-2013/%D0%9D%D0%B0%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8
Възторжената критика:
http://litvestnik.wordpress.com/%D1%81%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%B0/%D1%81%D0%B2%D1%8F%D1%82%D0%BE-%D0%B2-%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%BA%D1%83%D0%BA%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D1%82%D0%B5%D0%B0%D1%82%D1%8A%D1%80/
Обща информация:
http://www.dudapaiva.com/Main/index.html
https://www.facebook.com/photo.php?fbid=666347566763552&set=pcb.666350690096573&type=1&permPage=1
https://www.facebook.com/photo.php?fbid=666347753430200&set=pcb.666350690096573&type=1&permPage=1
https://www.facebook.com/photo.php?fbid=618196821578627&set=a.315356071862705.77419.210433105688336&type=1&permPage=1
