Манастирът "Пантократор" се намира накрай красивия беломорски град Солун, в едно от възвишенията по пътя, водещ за Лете и София. Той е под духовното ведомство на митрополия Лангада. Макар и сравнително нов, манастирът е извор на богата духовна дейност за цялата градска околност. Множество миряни, както от близките населени места като село Мелисохори (бълг. Балджа), така и от града, редовно се черкуват тук. Те с готовност подпомагат манастира, а монасите с радост им оказват всяка духовна подкрепа.
Към момента монасите са над десетина без послушниците. Игуменът, архимандрит Кирилос (Кехайоглу), повече от 25 г. е бил свещенослужител в централен солунски храм. След овдовяването си той приема монашески постриг и заедно със свои духовни чеда поема инициативата за строежа на манастира. Така през 1985 г. се полагат основите на манастира, а през 1990 г. той започва вече да действа.
Сега пред неговите високи каменни зидове сме се събрали за поклонение преподаватели по вероучение от всички православни балкански страни. Въпреки постния ден петък, съответно ден, в който в гръцките манастири обичайно не се приемат посетители, портите му за нас се отварят и ние в тишина биваме въведени в съборната църква, където тече вечерното богослужение. Застанали по местата си в предната част на корабите на храма, монасите не се виждат. До нас достига само лекото дихание на вечерните моления.
В южния кораб грижливо положени в изкусен дърворезбен киворий има свети мощи. До тях, върху аналой, явно за да бъде по-специално отделена, стои ювелирна сребърна мощехранителница. Иконата над нея указва, че мощите са на преп. Арсений Чудотворец, новопросиял светец от Парос (+30.01.1877). След края на вечернята край тях застава монах и отваря мощехранителницата за поклонение.
Когато посетителите, поведени от игумена, се отправят към архондарика, в отговор на желанието ми да науча нещо повече за мощите на светеца, монахът тихо, сякаш да не смути чудотвореца, ми прошепва: "Свети Арсений често ни посещава. Грижи се за манастира и за болните, идващи тук при него... не ни оставя".
Игуменът Кирилос иска да ни приветства в архондарика и търпеливо изчаква да разгледаме канаскията и интериора в гостните помещения. Поръчва на всеки да си вземе нещо от канаскията в дар и благословение от манастира. Накрая, удобно разположили се, ние не пестим въпросите си към игумена, на които той възможно най-изчерпателно ни отговаря.
Ето част от въпросите, които му зададохме:
Ваше Високопреподобие, към манастира развивате ли някаква просветна катехизаторска дейност?
Всеки понеделник от 18 до 19 ч., след вечернята, провеждаме катехизически уроци за ученици и отделно за възрастни. Следваме предварително определена програма. Има много желаещи и голяма посещаемост на тези занимания.
На богослуженията в храма тук винаги присъстват много вярващи от града. Те сигурно се причастяват и навярно много често се причастяват, нали?
Разбира се, че се причастяват. Те се подготвят, изповядват се и се причастяват. Причастяват се редовно на големи празници, по време на отредените пости и т. н.
Но до св. Причастие се допускат често само тези, които водят усърден духовен живот.
Какво разбирате под "усърден духовен живот"? Ако спазваме поста в сряда и петък, можем ли да се причастим в неделя, също и на следващата неделя, и на по-следващата?
Не, разбира се. Това не е достатъчно. А да се причастява често вярващият, означава той да се причастява всеки месец, не всяка неделя, и то, както казахме, при сериозен вътрешен, духовен живот.
Вътрешният живот си има и свои външни признаци. Признакът за усърден духовен живот на вярващия и съответно за допускането му до често, ежемесечно причастяване е спазването поне на елементарно молитвено правило: ежедневно два пъти молитва сутрин и вечер, или по време, когато му е удобно. Също и да не живее на семейни начала без св. тайнство Брак. Поста да спазва нормално сряда и петък...
За самото приемане на св. Дарове постът обикновено е пет дена, но това зависи и от други неща. Ако човек ще се причастява в неделя, нека в събота хапне и едно ядене с олио свят ден е! (бел. прев. Според православната традиция обичайният и не "по икономия" пост преди св. Причастие е без олио.)
Например, имаме тук един мирянин зъболекар е. Той няма време сутрин за дълги молитви, успява да се помоли само за по няколко минути. Но ми е казвал, че въпреки голямата умора, вечер като се прибере, започва вечерната молитва. Умората му тогава минавала и той оставал в молитва по цял час и повече.
Тези и много други неща ни каза игуменът с толкова внимание и обич, че на нас вече почти не ни се тръгваше от там. Навън беше започнал да духа вечерният зимен вятър, но ние не усещахме неговата студенина, стоплени от думите и любовта на стареца и от нашата задружност в този час. На раздяла дори си направихме и снимки за спомен.
Виж още: Православен катехизис, За св. тайнство Причастие
Какво особено се изисква от всеки, който желае да пристъпи към тайнството Причастие?
Той е длъжен да изпита пред Бога своята съвест и да я очисти с покаяние на греховете, за което помагат постът и молитвата: "Нека човек да изпитва себе си, и тогава да яде от хляба и да пие от чашата. Защото, който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, понеже не различава тялото Господне" (1 Кор. 11:28, 29).
Каква полза получава този, който се причастява с Тялото и Кръвта Христови?
Той се съединява по най-тесен начин със Самия Господ Иисус Христос и в Него става причастник на вечния живот: "Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него" (Иоан. 6:56); "Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен" (Иоан. 6:54).
Често ли трябва да се причастяваме със Светите Тайни?
Древните християни се причастявали всеки неделен ден; но между сегашните не много имат такъв чист живот, че винаги да бъдат готови да пристъпят към толкова великото тайнство. Църквата с майчински глас завещава на християните да се изповядват пред духовния отец и да се причастяват с Тялото и Кръвта Христови, на ревнуващите за благоговеен живот четири пъти в годината, или всеки месец, а на всички непременно поне веднъж в годината (вж. Православ. Изповед. ч. I. въпр. 90).
Какво участие в Божествената литургия имат тези, които не пристъпват към Светото Причастие?
Те могат и са длъжни да участват в литургията с молитва, вяра и най-много с непрестанно възпоменаване на нашия Господ Иисус Христос, Който именно е заповядал това да се върши в Негово възпоменание (Лука. 22:19).
Винаги ли ще се продължава употребяването на Светото Причастие в Църквата?
Ще се продължава непременно винаги, до самото Христово пришествие, според думите на св. апостол Павел: "Колчем ядете тоя хляб, и пиете тая чаша, ще възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той" (1 Кор. 11:26).
Из "Православен катехизис", издание на манастира "Св. вмчк Георги Зограф", Света Гора, Атон
