27 януари 2023, петък

* Пренасяне мощите на св. Йоан Златоуст (Тип. с. 196)
church

Православна мисъл

МАЙЧИНАТА ОБИЧ

SvBogorodica s Mladeneca lica.jpg

Отче, веднъж ни казахте, че човекът расте и съзрява посредством любовта?

­- Не е достатъчно човек да обича някого. Трябва да го обича повече от себе си. Майката обича децата си повече от себе си. Остава гладна, за да нахрани децата си, но чувства по-голямо задоволство от тях. Децата се хранят веществено, а майката духовно. Те чувстват веществения вкус, а тя чувства духовната радост.

Една девойка, преди да се омъжи, може да спи до десет часа сутринта и да иска майка й да й приготвя млякото. Мързи я да свърши каквато и да е работа. Иска всичко наготово; иска всички да й прислужват. Претенции към майка си, претенции към баща си, а тя безделничи. Въпреки че любовта е заложена в природата й, тя не се развива, защото постоянно получава помощ и благодеяния от майка си, от баща си, от братята си. От момента обаче, в който стане майка, заприличва на машинка, която колкото повече работи, толкова повече се зарежда, защото любовта е в постоянно действие. Преди това се е гнусяла, когато докосне нещо мръсно, и се е миела веднага с ароматни сапуни. А после, когато детето се изцапа и трябва да го почисти, ще речеш, че събира... мармалад! Вече не се гнуси. Преди това, ако някой я събуди, тя се е развиквала, защото си я обезпокоил. А после, когато детето плаче, цяла нощ будува и не се затруднява. Грижи се за него и се радва. Защо ли? Защото престава да е дете. Станала е майка и е дошъл часът на саможертвата, на любовта.

Майката достига по-високо в любовта и саможертвеността от бащата, защото бащата няма толкова поводи за саможертва. Майката се измъчва, полага по-големи усилия, когато има деца, но същевременно се и зарежда от децата. Дава неспирно, но затова и постоянно получава. Бащата не се измъчва толкова с децата, но и не се зарежда, затова и любовта му не е толкова голяма, колкото на майката.

purvi_stupki.jpg

Колко майки идват, плачейки, и ме молят: "Отче, моли се за детето ми". Какви тревоги имат! Малко мъже ми казват: "Помоли се, детето ми излезе от правия път". Ето на, и днес една майка с какъв трепет водеше децата си, милата ­ имаше осем ­ и ги подреждаше да вземат благословение всичките. Един баща трудно би направил такова нещо. И Русия се задържа благодарение на майките. Бащинската прегръдка, когато липсва Божията благодат, е суха. Докато майчината прегръдка, дори и без Бога, има в себе си мляко. Детето обича баща си и го уважава, но чрез обичта и нежността на майката още повече се усилва и любовта му към своя баща.

Из "За семейния живот", издание на манастир "Св. вмчк Георги Зограф ", Света Гора Атон