27 януари 2023, петък

* Пренасяне мощите на св. Йоан Златоуст (Тип. с. 196)
church

Православна мисъл

Междуцърковни отношения на Българската екзархия с Вселенската патриаршия и Еладската архиепископия през 30-те години на ХХ в.

ep.zhezul.jpgВойните на Балканите в началото на ХХ в. дават отражение и върху църковния живот в региона. Новите гео-политически реалности и перспективи налагат преоценка на отношенията между отделните църковни субекти. Вдигането на несправедливо наложената на 16.ІХ.1872 г. схизма става все по-належащо и от взаимен интерес. Това се наблюдава и в новия междуцърковен климат, който се опитват да наложат околните на българския диоцез църкви.

Осезаемата промяна в отношението на Вселенската патриаршия към Българската екзархия, в частност към схизмата, настъпва с поемането на патриаршеската катедра от Фотий ІІ (1929-1936). В оценката, дадена му от българските църковни среди по повод неговата кончина, четем следното: "Той минаваше за просветен, трезвен и добронамерен йерарх. В късото си патриархуване той обаче не можа да регистрира много дела от общ и отраден характер, главно поради тежкото положение, в което се намира патриаршията вследствие на големите стеснения от страна на турското правителство. И при все това, достъпен на добри инициативи, той подкрепи редица почини от общоправославен характер. Като бивш пловдивски митрополит, той говореше български език и проявяваше жив интерес към нашата, българска православна църква и нейното междуцърковно положение. Той лично не показа предубеждение към нас и изглеждаше, че беше готов, с мъдрост и правда и с щадене на двете страни, да бъдат разрешени окончателно нашите спорове"1.

Още в самото начало на патриаршеското му служение, с изявленията и действията си той предизвиква големи надежди както в гръцките среди, така и в останалите поместни църкви за подем на Православната църква и решаване на острите вътрешни и външни проблеми. В негово лице всички виждат продължител на делото на Фотий І, който "...ще успее да издигне престижа на Православната църква на онази завидна висота, която и се пада да заема"2. Наред с възгледите му за висотата на клира и отношенията с миряните, за популяризиране на Православието и неговите ценности, особено впечатление прави изразената воля за преодоляване на междуцърковните противоречия. Изтъквайки като фактор за осъществяване на идеите си личните познанства и приятелства с голяма част от предстоятелите на поместните църкви, заявява: "Тези мои лични връзки... съставляват една гаранция, че сътрудничеството между сестрите църкви ще бъде искрено и трайно и че, наистина, ще настъпи една нова ера в отношенията между всички отделни православни църкви... . Така всички православни сестри църкви, освободени от вътрешни недоразумения и неразбории, ще могат спокойно и здраво да се предадат на своята чисто църковна дейност, без да си завиждат и противодействуват"3.

Намерението на патриарх Фотий ІІ да се вдигне схизмата по процедура, позволяваща това да стане сравнително бързо, е посрещнато с неодобрение и явна враждебност от страна на най-старата и консервативно настроена генерация архиереи на Вселенската патриаршия, понеже "... всяка инициатива,  произлизаща от нейните кръгове,... би изложило нейния престиж"4. Затова Св. Синод, с преобладаващ брой членове именно от тази група, държи да се отстоява позицията на Фенер от времето на налагането на схизмата и да се отхвърлят всякакви опити за чуждо застъпничество по българския въпрос.

Тази атмосфера в средите на най-влиятелните членове на висшата църковна управа кара Фотий ІІ да бъде предпазлив и да изостави идеята за бързо преодоляване на кризата. Месеци след цитираното негово изявление сведенията от Фенер са, че той "... не е предлагал да се вдигне българската схизма, нито е възнамерявал да вземе някаква инициатива за вдигането и"5. Поради посочената причина опитите му да действа в тази насока остават плахи и половинчати.  От развитието на събитията става ясно, че подобна надежда патриархът възлага на свиканата на 8.VІ.1930 г. във Ватопед среща. При това - без въпросът официално да бъде включен в дневния ред. Все пак до смъртта си (1936 г.) Фотий ІІ проявява благосклонност към отмяната на санкцията, наложена на Българската църква.

Значителна крачка към разрешаване на кризата в отношенията между двете страни е становището на Каноническата комисия на Св. Синод на Вселенската патриаршия. Функцията на този орган е да дава мнения по въпроси, отнасящи се до прилагане каноническото право по различни казуси. Въпреки, че решенията му не са задължителни за Патриаршията и Синода, те се ползват със значителен авторитет. На заседанието през м. октомври 1933 г. един от разглежданите въпроси е този за вдигането на схизмата. Начинът, по който може да стане това, не се оповестява официално. Но по-важно е, че комисията се произнася по проблема от каноническа гледна точка. Нейното мнение на практика указва при какви обстоятелства Константинополската църква е склонна да отмени санкцията. За първи път официално е заявено, че за вдигането на схизмата няма да има никаква пречка, ако Българската църква приеме да се съобрази с каноните на Православната църква, според които "не се разрешава да има в една и съща епархия двама епископи, имащи под свое духовно управление православни от една народност"6.

Новият Вселенски патриарх Вениамин І ( от 1936 г.), в общителното си послание, отправено до предстоятелите на поместни църкви по случай встъпването си на престола, потвърждава приетата от предшественика му политика на постигане на пълно единство: "Съгласно общото желание на приснопаметните наши предшественици, и ние, с Божията помощ, по дълг ще приложим всичкото си старание в полза на все по-голямото засилване и затвърдяване на повече регулярното и често общо сътрудничество, което изобщо се явява тъй полезно и важно. Защото, наистина, никой не може да не признае и да не се съгласи с това, колко изключително способства на интересите на светите наши църкви, както в общите работи, тъй и в отделните случаи, тяхното взаимно обсъждане и сътрудничество в чести събрания, колкото, от друга страна, не може да не се признае, че по-осезателно и ясно по тоя начин ще се осъществи благознаменитата и свята хармония на състава на светата наша православна църква"7.

Автокефалната Еладска архиепископия е сред поместните църкви с особен авторитет в православния свят. Исторически погледнато, нейното самостоятелно съществуване датира едва от първата половина на ХІХ в. Учредяването и е в резултат от освобождението на гърците от турско робство и създаването на държавата Гърция. Диоцезът на Еладската църква е съставен от бивши епархии на Вселенската патриаршия. По тази причина, непосредствено след като на събор през 1833 г. било взето решение за провъзгласяването й за автокефална, Патриаршията побързала да предяви законните си права над християните в гръцкото кралство. След продължителни спорове и преговори, през 1850 г. Цариградският патриарх Антим ІV на специално свикан събор  признал автокефалията на Еладската църква.

Не е трудно да се забележи разликата в отношенията на Фенер съответно с новоучредената Еладска църква и по-късно с Българската екзархия, която всъщност е възстановената автокефална  църква от времето на средновековната българска държава. Първата, макар и след близо 20 годишни преговори получава пълна автокефалия, а втората - след двугодишни спорове е наказана със схизма, което на практика я изолира от православния свят. Главната причина е съзнанието на болшинството от  йерарсите на Константинополската патриаршия за обща народностна принадлежност с тези от  гръцката йерархия. Поради това влиянието на Еладската църква в делата на Вселенската патриаршия, през разглеждания период, е особено силно. Факт е, че до голяма степен схизмата е наложена по активното настояване на гръцката страна. Следващите редове ще покажат коренния обрат в нейната позиция, продиктуван не от промяна в гръцките интереси, а от новите политически реалности.

Осезаемата промяна в отношението на Еладската църква към Българската екзархия, в частност към схизмата, настъпва с новата политическа карта на Балканите, начертана от мирните договори след  войните - Балканска, Междусъюзническа и Първата световна - в периода 1912-1918 г. Българското население, останало на територията на Гърция, по силата на действащия Екзархийски устав би трябвало да се обгрижва в църковно отношение от български клирици. Формално архиереи с катедри в земите извън царството има, но на практика това население е поставено в условията на гръцко църковно управление. Изход от ситуацията, според Еладската църква, е взаимният компромис - Екзархията се отказва от тази част на своя диоцез, срещу което получава съдействие за вдигане на схизмата. С това се обяснява  настойчивостта на гръцката страна за отмяна на акта от 16.ІХ.1872 г.

В началото на 1930 г. е обявено намерението да се свика Всеправославна предсъборна комисия в манастира "Влатадон", близо до гр. Солун. По този повод гръцката общественост бърза да декларира новата позиция на държавата и църквата по въпроса за схизмата. "Ние мислим, че съставлява горещо и единодушно желание на целия елинизъм да се тури край на въпроса за българската схизма. Сега със свикването на заседание на предсъборното присъствие на православните църкви в монастиря Влатадон над Солун, се удава удобен случай да се уреди по приятелски начин и този въпрос, като бъде поканена да участва там със свои представители и Българската автокефална църква. Тази църква, въпреки схизмата, не е престанала да стои твърдо в основите и догматите на източно-православната християнска църква"8.

От това изявление проличава готовността на гръцката страна на доскоро немислими компромиси спрямо Българската църква, в преследване на горепосочените интереси. Българската църква не случайно е наречена автокефална, както е и  подчертано, че в догматическо и каноническо отношение не е изменила на православието. А в самото начало изрично е упоменато, че разрешаването на спора вече е желание и интерес на целия елинизъм. Прави впечатление припряността на гърците, които в стремежа си за бързо постигане на целта си, омаловажават и дори игнорират съществуващите пречки за разрешаването на конфликта. "Убедени сме, че ще се направи всичко онова, което се налага, за да може в предсъборното присъствие на православните църкви... да се представлява и Българската автокефална църква със свои отделни представители, като се вдигне и формално схизмата, защото тя никога не е била догматична, а другите причини, които я предизвикаха, отдавна са престанали да съществуват вече"9. Това показва, че за гръцката страна схизмата на практика не съществува и е необходимо само тя да бъде официално отменена. Затова тя апелира към православните църкви участнички в предвиденото предсъборно присъствие: "Би било безумно, престъпно да явят в това предсъборно присъствие и във вселенския събор по-късно, източните православни църкви разделени по чисто формални причини... Ние сме сигурни и убедени, че и в предсъборното присъствие и в по-сетнешния вселенски събор православието в лицето на своите църкви ще се яви единно"10.

Не се пропуска да се изтъкнат и усилията, проявявани от тримата предстоятели, от които най-вече зависи разрешаването на спора - Атинския архиепископ Хризостом, Софийския митрополит Стефан и Вселенския патриарх Фотий ІІ11.

В навечерието на свиканата във Ватопед среща (8-23.VІІ.1930 г.) в Атина е проведен Архиерейски събор на Еладската църква. В разискванията на събора важно място заема българската схизма. Основните въпроси за поставени в изнесения доклад от Атинския архиепископ Хризостом12. В него спорът е разгледан в историческото му развитие. Представено е и актуалното становище на Константинополската патриаршия

Нуждата от съборно обсъждане на българския въпрос произтича от активизирането на Румънската и Сръбската църкви, в което Еладската архиепископия вижда опасност от налагане на последните като доминиращи в православния свят. Понеже, според гръцката страна, двете ще поискат в предсъборното присъствие да участват и български представители, ако до свикването му не се разреши въпросът със схизмата, Константинополската патриаршия ще изпадне в неизгодно положение. Основание за тези опасения гръцките архиереи откриват в "много съмнителните и твърде подозрителни споразумения между Румънската, Сръбската и Българската църкви"13. В контактите между споменатите църкви гърците прозират "... че те се силят за постигането на някаква задна цел за сметка на Гръцката православна църква"14.

Един от тези контакти, според Атина, е предвиденото посещение на български клирици в Сърбия през есента на 1933 г., което макар да е отложено, засилва подозренията за тайни планове. По този повод гръцките вестници коментират: "Това посещение е от особен характер поради факта, че Българската автокефална църква е схизматична. Нейната схизма, разбира се, не е догматична. От догматично гледище, българите са православни, както и всички други православни. Схизмата е от административен характер, защото Българската църква се отцепи чрез един преврат и по антиканоничен начин от Вселенската патриаршия, която тя никога не е признавала"15.

Прави впечатление дипломатично назидателният тон, с който се интерпретират фактите, свързани с българската църковна институция и отношенията й с другите църкви, като се използва възможността да се изтъкне чия трябва да е водещата роля: "Сигурно е , че съществува действително разположение за вдигане на схизмата, но инициативата трябваше да се предостави на Вселенската патриаршия, поради престижа й като църква-майка на всички православни"16.

Не се пропуска и да се отправи скрит укор към "съперниците":  "Между туй, разни други автокефални православни църкви встъпиха вече в сношения с Българската църква: Румънската църква, тъй наречената "жива руска черква" и Йерусалимската патриаршия. Към тях сега се прибавя и Сръбската черква"17. Изходът от негативната позиция на Патриаршията е в бързото разрешаване на проблема от самата нея: "А желателно е да се вдигне окончателно схизмата, за да не се продължава нейното постепенно фактическо признаване, от което е изолирана само Вселенската патриаршия, на която именно принадлежи правото най-напред да каже своята дума"18.      

Тази мнителност е свързана и със загрижеността на Еладската църква, породена от опасността от посегателства спрямо Патриаршеския престол. Затова тя е склонна да се обяви против свикването на каквито и да било форуми, които биха били в полза на посочените църкви при осъществяване на "плана" им за обсебване на Вселенската патриаршия.  

Подозренията по отношение на румънци и сърби се зараждат в гръцките църковни среди в началото на 20-те години на ХХ в., когато в резултат от политическите промени в Турция е ограничена дейността на Константинополската патриаршия. Според гърците, това би могло да доведе до отнемане на доминиращата й роля над православния свят, което ги кара да бъдат мнителни и да не пропускат възможностите да заявяват, че Вселенският престол е първенствуващ. Съмненията сред гръцките клирици се засилват след като Румънската и Сръбската църкви са въздигнати в патриаршеско достойнство. Новото статукво им развързва ръцете да кроят тайни планове в съгласие с негръкоезичните църкви и да обсебят Вселенския престол. Опасявайки се, че на евентуални всеправославни форуми те ще имат решаващо мнозинство, Гръцката църква започва да се колебае дали е уместно свикването на такива събори. Всичко това предполага да не се изоставя подетата инициатива за вдигане на схизмата и сближаване на Българската с гръкоезичните църкви.

Тази позиция е потвърдена и на най-високо ниво от страна на Еладската църква при срещата на професорите Ив. Снегаров и прот. Ив. Гошев с Атинския архиепископ Хризостом. През есента на 1930 г. двамата участват като представители на Софийския университет в работата на ІІІ Византоложки конгрес, провел се в Атина. По покана на главата на Еладската църква те го посещават в седалището на архиепископията. При проведените разговори архиепископ Хризостом заявява следното, което несъмненно е официалната гръцка позиция: "От всички православни (негръцки) църкви Българската е най-близо до Константинополската по дух и традиции. Тя най-добре е запазила обичаите на Константинополската църква... Няма причини за да съществува схизмата...Тя не е полезна нито за Константинополската патриаршия, нито за вас българите. Сегашният патриарх, просветен човек, добре схваща това и вярвам, е готов до направи всичко възможно, за да се тури край на това печално положение. Сега е необходимо да има пълно единение между всички православни църкви..."19.

В хода на разговора гръцкият предстоятел предлага начина, по който може да се излезе от кризата, без да се накърнява достойнството на двете страни. "Екзархията пак ще съществува... Българският екзарх ще бъде автокефален, както са били в старо време кесарийският и други екзарси. Както аз, като архиепископ на православната църква в гръцката държава съм автокефален, тъй трябва да бъде и българският екзарх - той ще бъде началник на православната църква в България"20. Според архиепископа първата стъпка трябва да бъде направена от българската страна. "Никакво извинение да не се иска. Просто Св. Синод на Българската църква ще се обърне към Константинополската патриаршия с молба да признае Българската църква за автокефална"21. На края архиепископът поставя условието за решаване на спора: "Трябва да се пази църковното правило, според което двама православни епископи не може да има в едно и също място"22. Последното показва, че гръцката страна не познава, или по-точно не уважава настроението в българските църковни среди и в обществото, които на този етап не са склонни да отстъпят от църковно-народните идеали.

Въпреки това Цариград и Атина не отстъпват от предложеното условие. На проведения през м. октомври 1931 г. Архиерейски събор на Еладската автокефална църква отново е разгледан въпросът за вдигането на българската схизма23. Основен доклад по темата изнася екзархът на Вселенската патриаршия при Еладската църква - Трапезундски митрополит Хрисант. Изложението е изслушано с голямо внимание и предизвиква всеобщо одобрение, особено частта, касаеща реда и условията за вдигането на схизмата.

Позицията на Патриаршията по нищо не се различава от тази на атинския архиепископ, т.е. "...ако и българите се съгласят да приемат каноническия принцип, според който в един и същ град не може да има двама епископи и че всички православни клирици на един град ще попадат под духовното ведомство на православния епископ на този град, тогава главната причина за налагането и съществуването на схизмата ще се премахне и ще стане много лесно нейното вдигане"24.

Активна роля при провеждането на тази политика играе гръцкият периодичен печат. На страниците на патриотично настроените вестници (Естия, Патрис, Елевтерон Вима и др.) постоянно се демонстрира "...загриженост... и искрена воля за вдигането на схизмата"25. Пресата следи буквално всички външни прояви на Българската църква и им придава характер на постъпки за преодоляване на спора й с Вселенската патриаршия. По повод на посещението на български митрополит в Цариград, Атинската телеграфна агенция разпространява следната телеграма: "Узна се, че Врачанският митрополит, който замина за Цариград, където ще престои повече от десетина дни, ще поиска в споразумение с Наместник-Екзарха Охридския митрополит Борис да влязат в контакт с Вселенската патриаршия за уреждане въпроса за вдигане на схизмата"26.

Цитираното известие на официалната гръцка агенция е подето и интерпретирано от почти всички посочени вестници, независимо от опровержението, което прави по този повод Св. Синод на Българската църква. В-к „Естия" пише: "Вдигането на българската схизма е занимало на много пъти и православните църковни кръгове и православното обществено мнение. След възкачването на патриарх Фотий ІІ на вселенския патриаршески престол и последните постъпки, предприети от страна на йерархиите на разните православни църкви за подготовката на предсъборното присъствие, постигането на вдигането на българската схизма, която няма никаква връзка с някакви догматични причини, се сметна за желателно и не мъчно постижимо. Подробностите на една процедура, която няма да засегне достойнството и престижа на Българската църква, не би било много трудно да се определят, особено пък, ако другите православни църкви биха си поднесли услугите да сътрудничат"27.

По-нататък същият вестник нескрито намеква за реалната изгода за заинтересованите страни на Балканите от подобно разрешаване на въпроса: " Вдигането на схизмата, макар че съставлява един чисто църковен въпрос, не би останало без да даде и някои по-общи добри последствия, особено за Балканите. Причината за това е понятна и лесно се разбира. Достатъчно е да си спомни човек, че схизмата произлезе вследствие политически аспирации през епохата, когато се създаде - аспирации, които са във връзка с руската пропаганда на Балканите, във времена, когато източният въпрос беше оста на европейската политика, а Петроград използваше и самите църковни въпроси"28. В заключение, вестникът изтъква на преден план ползата за църковния мир: "Хармоничното сътрудничество и на Българската църква с Вселенската патриаршия, след като се вдигне схизмата, би внесло една нова струя, нов тон в християнския мир на Балканите"29.

Интересен е материалът по същия въпрос, поместен във вестник "Патрис", който прави впечатление с много доброто познаване на фактическото състояние на нещата. Авторът изразява наложилото се към тогавашния момент убеждение сред църковните среди на православния свят за нуждата и готовността за бързо разрешаване на продължаващия конфликт между двете църкви. "Поздравляваме с искрена радост решението на Българската църква да действа пред Вселенската патриаршия за вдигането на схизмата. Действително, различието, което дели двете църкви, днес няма основание и причина за съществуване, щом са премахнати и поводите, които продиктуваха създаването на схизмата. От друга страна Вселенската патриаршия е заявила досега на много пъти разположението си да улесни вдигането на схизмата"30. Желанието на гръцката страна това да стане възможно най-бързо е изразено във виждането за начина, по който би могло да стане това. "Прочее, не остава нищо друго, освен контактът между представителите на Българската църква и на Вселенската патриаршия и установяването на някои подробности, по които, обичаме да вярваме, няма да се появят трудности"31.

Явно въпросът за преместване на екзархийското седалище, който както видяхме остава най-важното условие, към което Фенер се придържа, в очите на гърците е незначителен и лесно може да се уреди с компромис от българска страна.

И този вестник завършва материала си с познатите лозунги: "Православният християнски свят следи с умиление движението в полза на вдигането на схизмата и се надява, че в скоро време ще се поздрави с окончателното благополучно уреждане на този нямащ вече право на съществуване църковен въпрос"32.

Сред гръцките среди не липсва и скептицизъм, относно готовността за разрешаване на спора. В-к "Елевтерон Вима" пише: "Ние не знаем колко е вярно и точно съобщението, което иде от София и според което бил изпратен в Цариград един български митрополит за споразумение с Екзархията по въпроса за вдигане на българската схизма. Нашите пресни сведения са, че противодействието за вдигането на схизмата иде и произлиза от София. Ето защо и предадената вчера от София новина за изпращането на български митрополит за вдигането на схизмата ни се вижда най-малко неверна, неточна"33.       

Позицията на Еладската църква по отношение на продължаващата схизма макар да изглежда парадоксално спрямо нейната решаваща роля за налагането й, е обяснима с оглед на променените условия и произтичащите от това интереси. Българската общественост следи с интерес и сарказъм тази промяна. По повод на поредното активизиране на гръцката посредническа дейност, предизвикана от подготвяната промяна в Екзархийския устав, според която седалището на екзарха се премества в София, Църковен вестник отбелязва: "На гърците, изглежда, доста тежи българската схизма. За тях тя, наистина, отдавна е станала безпредметна. Българските епархии в Македония и Западна Тракия, които против волята на Константинополската патриаршия и при проклятие от нейна страна бяха минали в диоцеза на Българската екзархия и зарад които собствено бе провъзгласена самата схизма, отдавна са отнети от Българската църква. Някои от тия епархии гърците задържаха за себе си, а по-голямата част продадоха на съюзниците си"34.

Ролята на Еладската църква се оказва съвсем не лесна. От главен подстрекател за най-тежката санкция спрямо Българската екзархия, сега тя се обявява за най-активен ходатай за отмяната на схизмата. При това трябва да прокара най-безболезнения начин, който ще разреши въпроса, като "запази достойнството" на Патриаршията. Църковен вестник пише: "Схизмата, според гърците, нямала вече резон да съществува и, за да имало църковен мир, трябвало да се премахне. Но как да стане това? Да се каже открито самата истина, че същинската причина, по която тя бе наложена, е отдавна отстранена, т.е. вече са отнети от българите македонските български епархии - това е съвсем неудобно. Ще се изложи и Патриаршията, която официално по съвсем други мотиви обяви тая фамозна схизма; ще се компрометира и гръцката държава, която винаги се е крила и се крие зад Патриаршията. Да можеше поне Българската църква да принесе, макар само за форма, известно разкаяние или просто да изкаже съжаление за станалото! Но това тя не е направила в миналото, няма да го направи и днес"35.      

         Последното отразява неафишираната позиция на Българската църква. Убедена в своята правота, българската страна не прави очакваната крачка, която, с оглед на посочените обстоятелства, навярно би довела до разрешаването на спора доста по-рано.

 

Бележки:

 

1 Църковен вестник (ЦВ), 1936, бр. 1-2.

2 Пак там.

3 Пак там.

4 ЦВ, 1930, бр. 13.

5 Пак там.

6 ЦВ, 1933, бр. 38.

7 ЦВ, 1936, бр. 20.

8 ЦВ, 1930, бр. 6.

9 Пак там.

10 Пак там.

11 Пак там.

12 ЦВ, 1930, бр. 9.

13 Пак там.

14 Пак там.

15 ЦВ, 1933, бр. 37.

16 Пак там.

17 Пак там.

18 Пак там.

19 ЦВ, 1930, бр. 40-41.

20 Пак там.

21 Пак там.

22 Пак там.

23 ЦВ, 1931, бр. 38.

24 Пак там.

25 ЦВ, 1932. Бр. 7.

26 Пак там.

27 Пак там.

28 Пак там.

29 Пак там.

30 Пак там.

31  Пак там.

32 Пак там.

33 Пак там.

34 ЦВ, 1932, бр. 41.

35 Пак там.