Стенопис от Рилския манастир
Въздушните митарства. Митарство шесто: на кражбата
Защо в Библията е посочено, че трябва да се дава различно отплащане за кражба „нощем" и кражба „при изгряло слънце"? За какво „разграничение" говорят Светите отци? Какво, от гледна точка на Христовите заповеди, се счита за кражба?
„Следващото митарство[1] е на кражбата. Там не ни задържаха дълго и не се изискваха много добри дела да покрият греховете ми, защото не съм извършвала кражби, освен една незначителна в детството си, поради неразумие", четем в свидетелствата на блажената Теодора[2].
Възможно е да ни смутят словата: „не се изискваха много добри дела да покрият греховете ми". Добрите дела водят не до покриване на греховете, а до тяхното изправление, и ние ги наричаме „плодове на покаянието".
Макар че блажената Теодора не е била задържана дълго при това митарство, ще спрем вниманието си на него, тъй като една от заповедите в Декалога (Десетословието, Десетте Божи заповеди) засяга именно този проблем. Казано е: „Не кради" (Изх. 20:15). Същественото във всяка от десетте заповеди на Моисеевото Петокнижие се заключава в това, че съществуват само десет основни грехове, а всички останали са техни разновидности. Ето защо, срещайки тези заповеди по време на митарствата, ние трябва да се отнасяме към тях с особено внимание.
Господ Иисус Христос също е отделял на преден план десет заповеди. Казано е: „И ето, един момък се доближи и Му рече: Учителю благий, какво добро да сторя, за да имам живот вечен? А Той му отговори... Ако искаш да влезеш в живот вечен, опази заповедите. Казва Му: кои? А Иисус рече: не убивай, не прелюбодействай, не кради..." (срв. Мат. 19:16-19). В друг случай един законник, изкушавайки Го, пита: „Учителю, какво да направя, за да наследя живот вечен? А Той му каза: в Закона що е писано? как четеш?" (срв. Лука 10:25-26). Тогава от първостепенно значение е било именно Петокнижието (Тора), съдържащо Десетте заповеди и тяхното разкриване чрез различни наредби и правила. Казано е: „Защото законът Моисеев от стари времена във всеки град си има човеци, които го проповядват в синагогите, дето се чете всяка събота" (срв. Деян. 15:21).
Законът за крадците и кражбата винаги е отчитал спецификата на обстоятелствата при извършване на престъплението. Казано е: „Ако някой завари крадец да подкопава и го удари, тъй че той умре, то да му се не иска кръвнина; но, ако е изгряло слънце над него, да му се иска кръвнина. Крадецът трябва да заплати; ако ли няма с какво, да продадат самия него, та да се заплати, каквото е откраднал" (срв. Изх. 22:2-3). Тоест, ако престъплението се извършва в период на социална „нощ" - при наличие на инфлация и реална финансова несъстоятелност, тогава няма място за никакво излишно снизхождение спрямо онези, които ограбват бедни люде и извършват тежки обществени престъпления.
Но ако подобно престъпление се извършва при всеобщо благоденствие, когато цари социално „утро", и „ако е изгряло слънце над него, да му се иска кръвнина" (т.е. да понесе смъртно наказание - б. а.). Това е свързано с факта, че когато богатото и обезпечено общество не проявява грижа за малоимотните, то се превръща във вид съучастник в извършваните от тях престъпления и по такъв начин самото то върши „социален грях", водейки отделни членове на обществото до необходимостта да крадат, за да съхранят, примерно, собственото си семейство, да го спасят от гладна смърт. А в Библията грехът на отделния човек има духовни и социални последствия за цялата общност (срв. Ос.6:10; 1 Кор. 5:1-2). Проклятието и наказанието на един човек могат да се стоварят с тежестта си върху всички членове на общността.
От друга страна, престъплението, извършено нощем, предполага злодейство, защото този, който подкопава нощем, е наясно с вероятността,че семейството може да си е в дома, а това означава, че е готов на всичко.
Свети Йоан Златоуст, считащ кражбата за нещо по-тежко в сравнение с грабежа, е поучавал така: „Заловеният крадец възвръща четирикратно повече на похитения от него, но грабителят е по-лош от крадеца. Щом крадецът трябва да връща четирикратно повече, отколкото е откраднал, тогава от грабителя трябва да се иска десетократно и дори повече. Добре ще бъде, ако по такъв начин успее да получи поне опрощение на греха си, защото с помилване така и няма да се сдобие. Поради това Закхей е казал на Господ: „Ето, половината от имота си, Господи, давам на сиромаси и, ако от някого нещо съм взел несправедливо, ще отплатя четворно" (срв. Лука 19:8). Щом по времето на Закона са изисквали четворна отплата, значи много по-голяма е тя в Царството на благодатта. Ако крадецът е имал задължение да стори това, още повече трябва да се изисква от грабителя, защото освен загуба, тук е налице и голяма дързост"[3].
Да обърнем внимание конкретно на тези слова на св. Йоан Златоуст: „Щом по времето на Закона са изисквали четворна отплата, значи много по-голяма е тя в Царството на благодатта." С идването на благодатта не се прекъсват активните действия против вършителите на беззакония, а тъкмо обратното - те се усилват. Да си спомним следните слова: „Слушали сте, че бе казано на древните: "не убивай; а който убие, виновен е пред съда". Аз пък ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си без причина, виновен ще бъде пред съда, а който каже на брата си: "рака", виновен ще бъде пред синедриона; а който пък каже: "безумнико", виновен ще бъде за геената огнена" (срв. Мат. 5:21-22). „Слушали сте, че бе казано на древните: "не прелюбодействай". Аз пък ви казвам, че всеки, който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си" (срв. Мат. 5:27-28). Законът подсилва своето действие поради това, че Христос разкрива духовния, скрития под повърхността смисъл на изпълнението на всяка заповед. Примерно, човек може и да изглежда външно напълно порядъчен и благочестив, но вътрешно той да е един разлагащ се грешник.
Ето защо св. ап. Павел - юдеинът, който преди това носил името Савел - свидетелства следното: „Обаче, като узнахме, че човек се оправдава не чрез дела по закона, а само чрез вяра в Иисуса Христа, и ние повярвахме в Христа Иисуса, за да се оправдаем чрез вярата в Христа, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя плът. Ако пък, залягайки да се оправдаем в Христа, и сами се оказахме грешници..." (срв. Гал. 2:16-17). Как се получава така, че Павел, който по правдата на закона е непорочен (срв. Фил. 3:6), казва: „залягайки да се оправдаем в Христа, и сами се оказахме грешници"? Той (Павел) е изпълнявал външната страна на Закона, пренебрегвайки вътрешната страна, станала открита за него единствено в Христа. Защото в християнството дори липсата на добри дела е грях. Казано ни е: „И тъй, грях ономува, който знае да прави добро, а не прави" (срв. Иак. 4:17).
Св. Григорий Велики пише: „Някои хора считат, че заповедите от Стария Завет са по-тежки в сравнение със заповедите от Новия, но на практика такива хора въвеждат себе си в заблуждение чрез подобна недалновидна преценка. Защото там се наказва не алчността, а кражбата. Там (т. е. в старозаветни времена - б. а.) всяко несправедливо иззето нещо се е заплащало четворно. А тук (т.е. в новозаветни времена - б. а.) богаташът бива порицаван не за това, че е откраднал чуждото, а заради това, че не е отдал своето. И в случая не става дума, че той е подтискал някого със сила, а се отчита фактът, че е превъзнасял себе си заради придобитото."[4]
Св. Василий Велики пише: „Всяко отсъствие на действие е много по-лесно от каквото и да било делотворство. Примерно, не убивай, не прелюбодействай, не кради (срв. Изх. 20:13-15): всяка от тези заповеди изисква просто пасивност и покой. Обичай ближния си като себе си (срв. Мат. 19:19); продай имота си, и раздай на сиромаси (срв. Мат. 19:21); който те принуди да вървиш с него една миля, върви с него две (срв. Мат. 5:41) - ето, тук вече имаме конкретни действия, подобаващи за подвижник, а за тяхното извършване вече е потребна мъжествена душа. Ето защо се дивите на мъдростта на Този, Който чрез по-лекото и леснодостъпното ни води към съвършенство."[5]
Словата „всяка от тези заповеди изисква просто пасивност и покой" могат да бъдат отнесени единствено към талмудическото възприемане на Божия закон - дори Старият Завет не познава подобно нравствено-етическо отсъствие на действие. В посочения цитат свети Василий Велики дава израз именно на своето противопоставяне на пост-старозаветния юдаизъм, когато отсъствието на действие на практика е било възведено в ранг на добродетел. Като класически пример може да посочим интерпретацията на Христа в известното изказване на Гилел - велик книжник от епохата на цар Ирод, основател на фарисейската школа, наречена по негово име „Бейт Гилел". Веднъж при равина Гилел дошъл един езичник и му задал следния въпрос: „Можете ли да формулирате смисъла на цялата Тора, докато имам сили да стоя на един крак?" Гилел отвърнал: „Не прави на другите това, което не искаш и на теб да правят."
В беседа с фарисеите Синът Божи дава следното тълкуване: „Прочее, всичко, което искате да правят вам човеците, същото правете и вие тям; защото това е законът и пророците" (срв. Мат. 7:12). Той посочва деятелната страна на Ветхия Завет със словата: „защото това е законът и пророците".
И така на фарисейското „Не правѝ!" противостои евангелското „Правѝ!", т.е. „Вършѝ!"
Свети Василий Велики възкликва: „Ето, тук вече имаме конкретни действия, подобаващи за подвижник, а за тяхното извършване вече е потребна мъжествена душа." Тоест нашата борба с греха трябва да се извършва не от пасивна, но от деятелна и активна нравствено-религиозна позиция, без да се превръща във вид индивидуално занятие.
Щом във физическия свят всяко действие поражда противодействие, на същия принцип и в духовния свят е потребно противодействие на бесовското действие. „А на страхливи... делът им е в езерото, що гори с огън и жупел" (срв. Откр. 21:8).
Превод: Анжела Петрова
Източник: http://www.pravoslavie.ru/97626.html
[1] Нещо от рода на застави или митници, които срещат по пътя си душите на починалите, възнасяйки се към престола на небесния Съдия. При тях стоят духовете на злобата и взимат от всяка душа, виновна в някакъв грях, своего рода данък или откуп, състоящ се в представяне на противоположното на този грях добро дело - б.пр.
[2]Преп. Василий е имал послушница Теодора, която усърдно му служела и впоследствие приела монашески чин, а след като починала в Господа, тя се явила в сън на послушника Григорий и му разказала как се е отделила душата й от тялото, какво е видяла по време на своята кончина, как е преминала въздушните митарства - б. пр.
[3]Иоанн Златоуст, святитель. „Гомилии на Евангелие от Матфея" - б.а.
[4]Григорий Великий, святитель. „Сорок гомилий на Евангелия"
// http://azbyka.ru/otechnik/Grigorij_Dvoeslov/besedy-na-evangeliya/. - б. а.
[5]См.: Василий Кесарийский, святитель. „Гомилии на Псалмы" - б. а.
Tweet