Има множество неща, разрушаващи човека. Между тях е и модата. Тя не е вирус или ядрен взрив, но се натрапва на човека с мнение за него самия. Например, имаш някаква представа за себе си какво ти отива, какво не, как трябва да изглеждаш в една или друга ситуация. А модата насила иска от теб да си стесняваш панталоните или да ги правиш «клош», да си бръснеш главата или да си сплиташ стотици плитчици и т.н. И ето - вече те е срам от естествения ти вид, чувстваш се бяла врана и някак си се опитваш да се натъкмиш към възтържествувалия вкус. Но вкусът е недълготраен. Като същински ураганен вятър, модните течения по няколко пъти годишно помитат предишните и карат хората или да се ровят в бабините сандъци, или да си навличат всякакви «ултра» неща. И работата изобщо не е в облеклото, а в това, че по три пъти годишно на човека му се вкарват като ваксина всякакви понятия за красотата, за да се окаже на финала, че самата дума «красота» е загубила смисъла си.
Подобни експерименти по-рано са правени от различни революционни правителства. Сменяни са наименованията на дните и месеците, премествани са календарните дати, измисляни са нови празници. Оттук и всички тези «брюмери»[1] и «термидори»[2] у французите или новите собствени имена, родени от съветската власт[3] като например - Даздраперма («да здравствует Первое мая» в пр. «да живее първи май»)... Смешно ви е, нали? Но този смях би могъл да струва кръвта и сълзите на хората, живели в бурните 1917...18 г.
Всъщност, всички тези нововъведения са имали една цел - да разклатят вътрешния свят на човека. Днес с това се занимават съвсем други хора, натрапващи на обществото нови, непривични идеи и вкусове. Кошмарният комунизъм се е върнал под формата на един съвременен либерализъм. Човек става вменяем за кукловодите. Той бързо се съгласява с това, че вчерашното отвратително днес вече е красиво, че вчерашното глупаво днес вече е смислено. От такива хора, като от пластелин, може да се извае всичко.
А модите биват най-различни. Например има мода в четенето. Достатъчно е да се появи някоя добре рекламирана книжчица и веднага се намират читатели, които да се прехласнат по нея и дори тези, които освен вестници не са чели нищо откакто са завършили училище.
Кой не е чувал днес за «великия съвременен писател» Паулу Коелю? Откъде поникна известността на този човек? Нима всичките му читатели са изкушени в областта на латиноамериканската литература? Едва ли някой прочел една книга на Коелю би посегнал към втора, особено бидейки запознат с Маркес или Кортасар. Но ако последните не са четени, то с какво е толкова велик Коелю? Такава е модата, господа.
Литературата, написана за Хари Потър навярно надминава тиражите на самия «Хари Потър». И какво виждаме? Нима наистина това е толкова гениално? Мисля, че това е същата тази мода. Комерсиален проект. Реклама. Човек понякога може да се засрами да отговори на въпроса «Вие чели ли сте?..» с повдигане на рамене или измънкване на «Не», за да не изпадне от социалния контекст. Всъщност, това са тежкото робство и гнусната зависимост на милиони хора от формираното от някого обществено мнение.
Да вземем за пример нашумялата книга «Кодът да Винчи». Началото грабва, на първата третина разбираме, че това е анекдот, а към последната третина откриваме и най-главното. Цялата книга се явява като една рамка на ключовата глава, в която чрез устата на някой си професор бива озвучен един антихристиянски и антицърковен пасквил, за да се формулират основите на «религията на бъдещето». Христос уж имал деца и жена, вярата в Божествеността Му уж била авторитарно наложена идея, Църквата уж от векове лъжела, макар и тайно да знаела някаква си истина. Поне да беше за първи път възникването на подобни идеи, но не - те са стари като света, а всяка епоха е имала своите адепти и проповедници. На такива идеи «кълват» хора с не много дълбок ум, макар понякога и с обширни знания. Получава се едно формиране на широки слоеве «съчувстващи» на бъдещия световен ред, който трябва да се създаде върху развалините на християнството. Издаването на такива книги в големи тиражи не е безобидно явление. Това е сондиране на почвата, за индикиране на масовата безблагодатност. А вие сигурно сте си мислели, че като преглътнете бестселъра ще се изкачите на върха на световната цивилизация? Повярвайте ми, че първи ще ви се надсмеят тези, които са го написали.
Почти насила те замъкват към помийното корито, карат те да сърбаш от него и ти сърбаш, превъзмогвайки позивите на повдигане, оглеждаш се наляво и надясно, оглеждайки дългите опашки от такива като теб, усмихвате се един на друг, намигвате си: «Вкусно е, нали?». На върха сме. Приобщили сме се към културата. Това, според мен, е един фотопортрет на потреблението на «гениалните» опуси в света на литературата и изкуството.
Прозорливите Оптински старци преди революцията предсказали времето на крайно смесване на понятията и съветвали младите хора да бъдат приобщавани към изработването на добър вкус към музиката, живописта, литературата за да може той да стане противоотрова към идещата пошлост.
Пошлостта дошла, нахлула, а с противоотровата дошли и проблемите. Милиони хора са научени да четат, но не са научени да си избират четиво, за милиони хора видеото е достъпно, но умението да намират перлата в оборския тор - не. Колкото и да е страшна неграмотността, сегашната грамотност при липса на вяра и вкус е още по-страшна.
През XIX век четенето на Тургенев или Уолтър Скот може и да не се е поощрявало от духовниците и да се е считало за духовен упадък, сега обаче това е знак за подем и за това, че вътрешният свят на човека се обогатява и шлифова. Мислещият е по-труден за манипулиране, знаещият е по-трудно да бъде излъган.
Хората така или иначе ще четат книги в печатен и електронен вид, ще поглъщат музикална и видеопродукция в обеми, подобни на закуската на Гаргантюа[4]. А това означава, че трябва да се възпитава читателският и зрителският вкус, че трябва хората да се ваксинират срещу пошлостта по начин, аналогичен на задължителните ваксинации в поликлиниките.
Освен издаването на нови книги и продуцирането на нови филми по света има множество «нови» неща, неизвестни за потребителя. Всяка книга, която не сте чели, за вас е нова. Всеки филм, който не сте гледали, колкото и да е странно, също е нов за вас. Затова колко би било приятно да подслушаме в метрото или някое кафе следния диалог:
- Гледай каква нова книга си купих - Данте, «Божествена комедия». Чел ли си я?
- Не. Аз още не съм си дочел моята нова «Илиада».
Важно е да разберем, че при Бога няма мъртви. Книгите, които сме наследили, са като един телеграф за да общуваме с тези, които са ги написали. Човекът е съвременник на всички хора, които някога са живели и ще живеят на земята. В един филм за Мюнхаузен той казва: «Веднъж Сократ ми каза: „Ожени се. Ако ти се падне добра жена, ще си щастлив. Ако ти се падне лоша, ще бъдеш философ"». Разбира се, че всички са шокирани от заявлението на барона, че дружи с велики хора от древността, но Мюнхаузен е абсолютно прав. Сократ, Шекспир, Джордано Бруно - тези, с които той е дружил, могат да бъдат и наши приятели, те са наши съвременници.
От нас зависи, кого и от каква епоха да си изберем за събеседник. Стесняването на безбрежните ни възможности до краткия миг на съвременния живот и дори не живот, а миша суета, е предателство по отношение на нашето призвание и грях пред лицето на вечността.
Проветряването на мозъка с въздух от другите епохи е нещо полезно. За една дружба с Гогол или друг велик човек биха могли да бъдат пожертвани маса суетни и дребни увлечения. Не бива да си търсим приятели измежду хората, които ще ни слушат с отворени уста. Трябва да търсим хора по-мъдри от нас, да имаме желанието мълчаливо да седим в краката им. Желанието и умението да се учим е признак на мъдрост. Ето защо е нужно да се допитваме до тези, които са били преди нас.
От всичко онова, което е нужно за човека, главното е, че на човека му е нужен човекът. Трябва да се ръководим не от безличното «ние» и от диктатурата на болшинството над малцинството, а навсякъде и във всичко да се устремяваме към благоуханието на личността.
Недейте да четете в новинарските съобщения или рекламните анонси какво си струва да четете и гледате. Питайте някого, който е умен, дълбок и правилен във вашите очи коя е последната прочетена от него книга. И ако трябва да следвате някого, по-добре да се вслушвате не в безликия шум, а в отчетливата реч на някой, който е по-добър от нас.
Превод със съкращения: Анелия Павлова
[1] Брюмер (фр. brumaire, от лат. brume - мъгла) - 2-и месец (22/23 октомври - 20/21 ноември) от френския републикански календар, действал от октомври 1793 до 1 януари 1806, бел.прев.
[2] Термидор (фр. thermidor, от гр. θέρμη - топло, горещо и δωρον - дар) - 11-и месец (19/20 юли - 17/18 август) от френския републикански календар, действал от октомври 1793 до 1 януари 1806. Месецът «термидор» служел за символично обозначаване на всеки контрареволюционен преврат, бел.прев.
[3] В България по същото време се «радваме» на имената: Бригадир, Касиер, Кимирсен, Мучачо, Партизан, Петилетка, Стадион, Стоман, Солидар, Трудолюб и др., бел.прев.
[4] «Гаргантюа́ и Пантагрюел» (фр. La vie très horrifique du grand Gargantua, père de Pantagruel) - сат. роман от фр. писател Франсуа Рабле. Разказва се за двама великани - баща и син, бел.прев.
