Защо в наше време човек не е истински свободен?
Свободата означава възможност за избор, но не просто избор на това, което искаш или харесваш, а способността да избереш доброто и истинното. Според Ерик Фром човек не може да бъде свободен, ако е роб на своите страсти. Оттук произлиза, че свободата не е слободия – неограничена и безконтролна възможност за проява на злоба към ближните и творението, а означава свобода от страстите и състоянията, които държат човека лишен от вътрешна свобода. В наше време е актуален въпросът:
Човек свободен ли е наистина?
Днес съществува специфичен проблем – господството на медиите и интернета, които чрез информационно влияние избирателно конструират фиктивна истина, създават нови понятия, вярвания, възприятия, нужди и ориентират тези, които приемат посланията им, особено младите, в посока отдалечаваща ги от истинската свобода, указват на пътищата, водещи до упадък и липса на способност за правилен избор.
Тези фактори довеждат до постепенното заличаване на истината и смисъла на живота; до загуба на вътрешната свобода и изкривяването ѝ. Оттук произлиза и неспособността на човека да мисли, вижда и решава правилно. Вследствие на множество външни влияния, които въздействат на човека, той се превръща в див звяр, готов да погълне другия. У него се подхранва агресия от стремежа да се отличи и да задоволи егоизма или злонамерения си интерес.
Свети Нектарий говори за свободата на самоопределението като възможност за избор на добро или зло. Тази свобода се нарича истинска свобода, а не морална свобода, т.е. ако свободата е лишена от истинския си смисъл, тя е непълна и несъвършена свобода.
Истинската свобода е волята на човека да е в съгласие с волята на Бога; свобода от страсти; живот в Христос, в истината и светлината на Иисус Христос. В православната християнска традиция външни условия, които провокират страстите е имало и винаги ще съществуват, но проблемът е в неспособността на хората да използват правилно свободата си и да се защитят от тези провокации. Св. евангелист Йоан Богослов, тълкувайки причината за неспособността на правилен избор, подчертава, че Божият Син дойде и донесе Светлина в света, но хората обикнаха тъмнината, а не Светлината.
Причината за злите помисли в човека е тъмнината, която съществува в него и не позволява свободното му действие по посока на истината и Светлината. Това е така поради наследствената след Грехопадението наклонност към падение. Ако човек не се пребори с нея, тя ще го подтиква към страсти, зли и извратени дела, а той ще се отвръща от Светлината, за да не бъдат разкрити злините му.
Всеки обаче, който живее според Божията истина, свободно и доброволно идва при Светлината, без страх, защото делата му са съгласно волята и истината на Бога (срв. Йоан 3:19-21). Поради това и ап. Йоан Богослов, свързвайки истината със свободата, увещава: „и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни“ (Йоан 8:32). Христос описва Себе Си като Истина и като Светлина, учейки, че всеки, който Го познае истински, от тъмен и лъжовен става светъл и истински, тогава може да мисли и да действа свободно.
Ригас Велестинлис, гръцки революционер, поет и национален герой, един от първите представители на новогръцкото просвещение, казва: „Който мисли свободно, мисли добре“. Но кой мисли свободно? Мисли свободно само този, който има чиста съвест и свободни от страст помисли. Следователно той е в състояние да избере за подражание добрите, благите, скромните и честни примери, установили се в културния и религиозния живот през вековете като правила, принесли за обществото и за него любов, радост, мир, справедливост и кротост. Изпълнен ли е с тъмнина, лицемерие и всякаква форма на безчестие този, който избира противоположните модели?
Апостол Яков, Божият брат, говори за изкушенията на скърбите, които Бог допуска за изпитание и педагогика, и които могат да бъдат преодолени чрез проявяване на добро. Той подчертава обаче, че има изкушения, породени от греховните човешки страсти.
Човек е провокиран и тласкан към падение от собственото си зло желание, което го примамва и привлича с примката на удоволствието. Това негово желание, зачевайки зло, получавайки съгласието на волята му, незаконно се съединява с него и ражда греховни дела. А когато грехът се извърши, се ражда смъртта. Ако човек освободи душата си, като я очисти от душевните замърсявания и нечистоти и свободно направи избор да не е само слушател, а последовател на евангелското Слово, придобива силата да бъде свободен от робството на страстите и да живее в благодат.
Според апостол Яков една от най-съществените характеристики на чистата и непорочна вяра в Бога е да обичаш, да се грижиш и да утешаваш всички нуждаещи се и в същото време да се пазиш свободен от всеки грях (срв. Яков 1:14-27). В този контекст св. Нектарий отбелязва в своето учение, че човекът като автономно същество е длъжен да възпита ума си и да моделира чувствата на сърцето си с една цел – да бъде нравствено свободен, т.е. да развие у себе си правилно мислене и способност за правилно общение, съдене и разсъждение.
Как да бъде разпозната истината? Без светлината на познанието на Бога не може да се разпознае спасителната истина. Който познава Бога, той бърза към Него и търси своето единение с Него, а Бог го води тайнствено по пътя на добродетелта, укрепва го в борбата му, за да преодолее всяко препятствие и да просвети ума и волята му, за да стане нравствено свободен. Никаква война не може да промени неговата добра воля и да пороби нравствената му свобода. Но когато окото на душата е опетнено, умът, който вижда Бога е опетнен. Така хората не могат да се вгледат в Светлината на истината и да познаят Бога и доброто в Него. Това, което се случва с всички онези, които се противопоставят на Божията воля, е, че те не знаят какво е истинско добро. С Неговото познание човек намира веселие, мир и радост на сърцето. Който не развие ума си и не преобрази сърцето си според религиозните и нравствени принципи на Евангелието, той се заблуждава в мислите и поведението си и избира не желаното добро, а ненавистното зло. Непознаването на истината съблазнява необразования в жалки пътища, отклонява го от правия път, хвърля го в „любовта“ на световните съблазнители, пленява го и отнема самовластието му, защото вече го подчинява и прави роб, довежда го до упадък и липса на вътрешна свобода. Човек може да разбира, че като свободно същество трябва да предпочита доброто, но липсата на вътрешна свобода пречи на неговата автономия, в резултат на което той продължава да е роб на злото. Само Бог може да разпръсне тъмнината и да просвети очите на човешкия интелект, поднасяйки му в дар способността свободно да размишлява, да решава и да живее свободно.
Автор: Ираклис Реракис, професор в БФ на Солунския университет „Аристотел“ и председател на Съюза на гръцките богослови
Превод: Силва Маринова
Църковен вестник - бр. 2/ 2023 г.
