Текстът на молитвата, която Йерусалимският патриарх чете на Гроба Господен на Велика Събота
Патриархът, държейки два снопа незапалени свещи, влиза в св. Кувуклий и се затваря в Пресветия гроб. Там той коленопреклонно, със страх и умиление, чете следната молитва, която привеждаме по-долу изцяло и точно, както е публикувана в Нов Сион, официалния печатен орган на Йерусалимската патриаршия (Νέα Σιών, τόμ. ΞΒ', 1967 σελ. 235).
Владико Господи Иисусе Христе, светоначална Премъдрост на безначалния Отец. Ти, Който живееш в непристъпна светлина; Който каза от тъмнината да изгрее светлина; Който рече: „Да бъде светлина!“, и биде светлина; Господи, Подателю на светлината, Който ни изведе от тъмнината на заблудата и ни въведе в чудната светлина на Твоето познание, Който изпълни със светлина и радост цялата земя с пришествието Ти в плът на нея, а преизподнята – със слизането Ти в ада, а след това чрез Твоите свети апостоли възвести светлина за всички народи! Благодарим Ти, че с благочестивата вяра Ти ни приведе от тъмнина към светлина и ние станахме синове чрез светото кръщение, като видяхме славата Ти, пълна с благодат и истина! Но Господи, Подателю на светлината, Ти, Който си велика светлина, Който каза: „Народът, който седи в тъмнина“; Владико Господи, истинска светлина, която просвещава всеки човек, идващ на света; единствена светлина на света и светлина на човешкия живот, с Чиято слава се изпълни всичко, понеже Ти, светлина, дойде на света чрез Твоето пришествие в плът, макар и хората да обикнаха по-скоро тъмнината, а не светлината! Ти, Господи, Подателю на светлината, послушай нас, грешните и недостойни Твои раби, застанали в този час до Твоя всесвят и светоносен Гроб, и приеми нас, които почитаме Твоите пречисти страдания, Твоето всесвято разпъване, доброволна смърт и [извършеното] с Твоето обожено тяло в този всечестен Гроб полагане, погребение и тридневно възкресение, което започнали радостно да празнуваме, си спомняме и за слизането Ти в ада, с което самовластно освободи държаните там души на праведните, изпълвайки преизподнята с блясъка на светлината на Твоето божество. И затова, празнувайки с радостно сърце и с духовно веселие в тази преблагословена събота извършените богоподобаващо от Теб на земята и под земята най-спасителни Твои тайнства, и спомняйки си за Теб, наистина радостната и желана Светлина, Която божествено озари преизподнята и богоподобаващо възсия от гроба, ние извършваме светоявление, изобразявайки Твоето богоявление, извършено от състрадание към нас. Понеже в спасителната и светозарна нощ всичко се изпълни със светлина: небето, земята, и преизподнята поради свръхестественото тайнство на Твоето слизане в ада и тридневното Ти възкресение от гроба. Затова, взимайки благоговейно от светлината, която постоянно и вечносветло пламти на този Твой светоносен Гроб, ние я раздаваме на вярващите в Теб, истинската Светлина, и просим, и молим Теб, Всесвети Владико, с благодатта на Твоя всесвят и светоносен Гроб да я направиш дар за освещение, изпълнен с всяка Твоя божествена благодат, да благословиш и осветиш онези, които благоговейно си запалват от нея, като ги освободиш от мрака на страстите и ги удостоиш с Твоите пресветли жилища, където сияе незалязващата светлина на Твоето божество; дарувай им, Господи, здраве и благоденствие и напълни домовете им с всяко благо.
Да, Господи, Подателю на светлината, послушай мен, грешния, в този час и дарувай на нас и на тях да ходят в Твоята светлина и да пребъдват в нея, докато имаме светлината на временния живот. Дай ни, Господи, да имаме светлината на този временен живот. Дай ни, Господи, светлината на нашите добри дела да свети пред човеците и те да прославят Теб заедно с безначалния Твой Отец и Всесветия Дух. Понеже Ти си ни поставил за светлина за народите, за да светим на ходещите в тъмнина. Но ние обикнахме по-скоро тъмнината, а не светлината, вършейки зло, понеже всеки, който върши зло, мрази светлината, според Твоето нелъжовно слово. Затова и ние всекидневно се препъваме, съгрешавайки, понеже ходим в тъмнина. Но удостой ни да прекараме останалото време от нашия живот с просветени очи на нашия разум. Дай ни да ходим в светлината на Твоите заповеди като чеда на светлината. Ти, Който се обличаш в светлина като в дреха, направи бяла като светлината светлата одежда на светото кръщение, която ние очернихме с делата си. Дай ни да наденем оръжията на светлината, та с тях да прогоним княза на тъмнината, който се преобразява в ангел на светлината. Да, Господи, както в този ден за седящите в тъмнина и смъртна сянка Ти направи да изгрее светлина, тъй и днес направи да изгрее в сърцата ни Твоята чиста светлина, та ние, просвещавайки се и съгрявайки се чрез нея във вярата, безконечно да прославяме Теб, единствената радостна Светлина от единствената светоначална Светлина, в безконечните векове. Амин.
След прочитане на молитвата патриархът с голямо благоговение целува светия Гроб и взима светата светлина (т.е. Благодатния огън), която след излизането си в притвора, раздава на вярващите.
Превод от гръцкия оригинал и пояснителни бележки: Алексей Стамболов
Източник: Κωνσταντίνος Δ. Καλοκύρης, Το Αρχιτεκτονικό Συγκρότημα του Ναού της Αναστάσεως Ιεροσολύμων και το Θέμα του Αγίου Φωτός, Εκδόσεις University Studio Press, 1999, σελ. 222-225 (https://www.enoriako.info/index.php?option=com_content&view=article&id=273:2013-05-24-13-44-27&catid=80&Itemid=477
Синтактически изразът „в тази преблагословена събота“ може да се отнесе както до предходната част – „празнувайки с радостно сърце и с духовно веселие“, така и до следващата – „извършените богоподобаващо от Теб на земята и под земята най-спасителни Твои тайнства“.
Епитетът „радостна Светлина“ (гр. ἱλαρόν φῶς) препраща към молитвата „Свете тихий“ (преведена на български с „Тиха Светлина“). Вж. Часослов, Вечерня.
Срв. молитвата: „Христе, истинска светлина, която просвещава и освещава всеки човек, идващ в света…“ (Часослов, Първи час).
Молитва от благодарствения молебен на Нова година. Срв. Ис. 28:9: „защото Твоите наредби са светлина“ (по 70-те).
