За най-изразителен пример, че кротостта и смирението издигат до недосегаема нравствена висота, ни служи Майката на Христа Спасителя, на която целият християнски свят отдава, както и ние сега отдаваме, такава трогателна почит.
Пресвета Дева Мария наистина е съвършен образец на кротост и смирение. Още от малко дете Тя расте уединено и се възпитава при храма Божий. Още от крехки младини в нейното смирено сърце се влива росата на благодатта. Затова и архангелът я приветства с думите: „Радвай се, благодатная!" И, когато той й известява, че Тя е избрана да въплъти Бога, Спасителя на света, Тя му отговоря с езика на смирението: „Аз съм рабиня Божия, нека бъде според твоите думи".
От дете още, отделена от своите родители, Дава Мария не познава друго щастие и радост, освен със своята кротост и смирение да принадлежи на Бога - любим и любящ. В такова трогателно смирение израства нейният дух, укрепява се нейното пречисто сърце, а нейната душевна и сърдечна красота достига божествено съвършенство. А това смирение, впоследствие, я издига до недосегаема висота и мощ, която се проявява в беззаветна любов към цялото човечество.
Тя достига нравственото съвършенство да стане по-честна от херувимите и несравнено по-славна от серафимите. Нещо повече, като Майка на въплътеното Слово, Тя придобива божествено право и власт да бъде могъща закрилница, „прибежище и покров" на всички живущи на земята.
За пръв път Майката Божия упражнява това свое право на сватбата в Кана Галилейска. Там се проявява нейното милосърдие да помага на тия, които се намират в затруднено положение. За да предотврати засрамването на стопаните, поради свършилото се питие на сватбеното угощение, Тя моли Своя божествен Син да им помогне. Как? Той знае това. Нейната молба се изразява в две думи: „Вино нямат". Отначало Христос не бърза да изпълни тая молба. Но, когато вижда в погледа на великата Си майка, че тая настойчива молба е трогателна молитва на нейното милостиво сърце, Той дава заповед да се напълнят съдовете с вода; чудото става и молбата се удовлетворява.
Оттогава великата и пречиста Майка Христова става прибежище и покров на вярващите. Със своята божествена и майчинска любов, Тя взима най-близко участие в скърбите и страданията на всички, които обръщат погледа си към нея. Преизпълнена с неизразимо милосърдие, Тя винаги упражнява широко своята богодарована власт да утешава, да помага. В тежки минути през живота, в минути на безнадеждност и отчаяние, мощна закрила от Пресвета Дева Мария получават всички, които с пламенна молитва потърсят нейната помощ.
Ще ви разкажа защо човек, който е дошъл до последно отчаяние в Божието милосърдие трябва да се моли на Пресвета Богородица. Съществува следната легенда:
„След като завършил земния си живот, св. ап. Петър бил повикан на небето, и наместо ключовете на Църквата, Господ му поверил ключовете на райската врата. Със свещена ревност той изпълнявал своята висока служба - отварял само на душите на ония, които със своя земен живот и по решение на Висшия праведен Съдия, са придобили небесните блаженства. Протекли много години, без да се наруши тоя законен ред.
Но един път идва св. ап. Петър при Господа Бога силно развълнуван и целувайки крайчеца на лъчезарната Му дреха казал:
- Господи, далеч да бъде от мен Твоя гняв, но трябва да Ти съобщя за едно мое голямо безпокойство. От много дни вече забелязвам в пресветлия Твой рай някои хора, които аз не съм пускал през райските врати. Не мога да си обясня как са влезли. И лицата им съвсем не приличат на лицата на праведниците. Боя се да не би сатаната да играе някаква измамническа роля. Понеже ключовете са винаги у мене и друг вход няма, аз не преставам да се чудя и даже да скърбя.
Господ отговорил:
- Твоя е службата и ти ще отговаряш, свети апостоле. Гледай по-внимателно на тия, които влизат в рая, за да не се чудиш после, откъде са влезли неканените гости.
Минало се известно време и св. ап. Петър пак дошъл при Господа Саваота и тревожно Му казва:
- Велики и милосърдни Боже! Току-речи, че всеки ден почнаха да се промъкват в рая чужди хора по неизвестни за мене пътища. Обръщам се към Твоята мъдрост и власт; тук аз съм безсилен, мъдростта ми е нищожна. Само Ти си всезнаещ.
- Тогава Бог казал: следвай подире ми, св. Петре. Ще обиколим заедно границите на рая и сами ще потърсим причините на тия явления, които извикват у теб такава голяма, законна и похвална тревога.
Тръгнали, дълго ходили, дори се изморили. Дошли най-после до малка горичка от нарови дървета и забелязали през клончетата небесно-синьо женско покривало. Приближили внимателно и какво да видят!? Под хълма, на зелена полянка, осеяна с маргаритки, стои Пресвета Дева Мария и гледа надолу от края, откъдето се вижда цялата земя с всички хора по нея. В ръката на Пречистата Майка личи една тънка, едва видима стълбичка, изплетена от най-тънка синя, като небето коприна. Отдолу из пропастта се чуват жални плачове, слушат се вопли и ридания, чуват се тежки въздишки, страдания и горещи молби. И ето, великата и Пречиста Дева, едно подир друго пуща своята като паяжина стълбичка, тя се разгръща, пада долу, и един подир друг се катерят по нея към полянката бледни, измъчени, изтерзани хора - мъже и жени - и боязливо навлизат в райските градини, цветарници и гори. А Пресветата и милосърдна Майка, подир всеки спасен издига нагоре своите прекрасни ръце и милно казва:
- Господи, Боже мой! Ти всичко виждаш, всичко слушаш и всичко знаеш. По неизречено великото Си милосърдие, прости ми, че нарушавам мъдрия ред в пресветлия Ти рай. Но и Аз живях на земята и Аз самата съм Майка. Мога ли да откажа на майката, която се моли за своя син или дъщеря? И не съм ли Аз Майката на цялото слабо и страдащо човечество? Господи, прости ми тоя грях.
Тогава Бог сложил мощната Си ръка върху рамото на св. ап. Петър и казал:
- Да се оттеглим от тук тихичко св. апостоле. Ние с тебе тук нямаме работа; нека светата Майка върши спокойно своето свято дело."
Това е една легенда. Но колко хубаво и нагледно ни рисува тя истината. Защото великата Майка Божия настина има богодаровано право да бъде закрилница на цялото страдащо човечество; има и богодарована власт да помага на тия, които измъчени и отчаяни, прибягват до нейното милосърдие. Без да правим каквито и да било разсъждения върху горния разказ, ние молитвено ще пожелаем от Бога само едно нещо, а именно: да укрепи Той българската девица, жена и майка във врата и милосърдието, тъй че тя завинаги да си остане най-искрена и предана приятелка и почитателка на великата Майка Божия. Защото само това хубаво и свещено приятелство би помогнало за правилното възпитание на нашите млади поколения в дух на вяра, истина и правда. А най-после това приятелство би дало възможност и ние да разполагаме и със спасителната синя стълбичка.
„Все упование мое на Тя возлагаю, Мати Божия, сохрани мя подъ кровомъ твоимъ", нене и присно и во веки веков. Амин.
(На снимката: Видински митрополит Дометиан, приемник на Видински митрополит Неофит)
