07 февруари 2025, петък

Преп. Партений, еп. Лампсакийски. Преп. Лука Еладски. Преп. Априон, еп. Кипърски
church

Православна мисъл

НА ПРАЗНИКА ПРИ СВ. ГЕОРГИ ЗОГРАФ В СВЕТА ГОРА ПРЕЗ 2010 Г.

sv_GeorgiZograff.JPGКазват, че да отидеш на Света Гора е равносилно да станеш полухаджия. И наистина, духовната отрада и благодатния порив, които завладяват поклонническото сърце след посещение и потапяне в мистиката на Светата Гора Атонска - богоданния жребий на св. Богородица, или както още я наричат - градината на Божията Майка, могат в известна степен да бъдат сравнени по сила само с духовния заряд, придобит след поклонническо пътуване до Божи гроб.
В пределите на полуострова се съхранява една от най-обемистите части от св. Кръст Господен; тук в благоухание се покоят мощи на безчет Божии угодници, между които апостоли, светители, мъченици и преподобни, изнасяни всекидневно за поклонение след (или по време) на Повечерието; и освен всичко това - непрестанно се отправя молитва за целия свят.

Със светините си и духовните трудове на всечестните си поселници това богоблагодатно място, осенено от Божията благославяща десница и покрова на Пречистата Му Майка, наистина с право може да бъде оприличено на Втора Палестина за православния поклонник.

И тази година братството на българския манастир „Св. Георги Зограф" бе в затруднение да посрещне и настани стеклия се за празника многоброен народ. Макар и не в рекордно измерение, поклонниците от България отново бяха стотици на брой. Преди повече от две десетилетия техният брой достигаше едва около 20 човека, като цялото домакинство на празника се поемаше от гърци. По това време българското манастирско братство наброяваше едва 6-7 души, част от които приемаха пребиваването си на Света Гора като командировка. Манастирските постройки бяха в запустение и се рушаха. Днес това е само лош спомен, въпреки че все още има какво да се прави по обновлението на манастирските сгради. Предстои да бъде възстановено за обитаване източното (Банско) крило.

Сегашният празник на св. Георги Зограф премина под знака на още един повод за радост - през последния пост братството на българската св. обител се увеличи с още пет новопостриженци, прели имената Йоан, Дамян, Исаак, Пахомий и Никодим. С тях монашестващите в Зографския манастир стават около 30 души, а с това той се нарежда сред светогорските манастири с приличен брой поселници, като се има предвид, че възвеждане в ангелски образ очакват още близо 10 послушника.

С благословението на Българския патриарх Максим и Св. Синод на БПЦ, както и с разрешението на Цариградския патриарх Вартоломей, в чийто диоцез се намира Света Гора, малобройното този път българско църковно пратеничество водеше новият Доростолски митрополит Амвросий.

Официалната държавна делегация пък бе предвождана от вътрешният ни министър и заместник - премиер Цветан Цветанов. Придружаваха го депутати от различни партии в Народното събрание, както и посланикът ни в Атина. Вече по многогодишна традиция, на почетните стасиди (дървените трончета, редом до архиерейския и игуменския трон) сред високите гости застана и г-н  Любомир Спасов, директор на болница  „Лозенец" (бивша „Правителствена болница").

Сред преимуществено българската глъчка на манастирския празник се чуваше и реч на руски, румънски, сръбски, грузински и разбира се на гръцки. Цялото това множество, макар и разноезично, бе по евангелски едно в Христа - в диамонитирионите (визите за Света Гора) на всички пишеше „православен християнин". Изключение правеха само няколко посетители от Германия.

Според монашеския богослужебен устав Всенощните бдения биват винаги предшествани от т. нар. малка вечерня, която е твърде кратка и продължава около половин час. В нашия манастир тя започна в 18 часа българско време. Светогорци са по друго времеизмерение, както са и с друг календар. Може да се каже дори, че те изобщо живеят и в друго време.

На малката вечерня присъства и губернаторът на Света Гора - представителят на гръцката държавна власт, отговарящ за Атонския полуостров. Известно е, че Света Гора е автономна монашеска република, но намираща се в границите на гръцката държава, поради което последната има право на свой представител там.

След отпуста на малката вечерня бе предложена обща трапеза, но гостите бяха толкова много, че и двете трапезарии (голяма и малка) не можаха да поберат множеството народ (над триста човека).

По светогорска традиция до започване на бдението поздравът е „кали агрипния", т. е. добро (или леко) бдение.

Бдението започна в 21 часа, предстоявано от митрополит Амвросий, при водещото съслужение на впечатляващия с огромната си осанка и сладкозвучен глас архимандрит Игнатий - светогорски постриженник на послушание извън Света Гора, който от дълги години е предпочитан в това служение от зографското братство, тъй като умее с лекота да направлява всенощното последование, а и заради благия му характер и явното му благоразположение към българогласните съслужащи. Попечителството за реда на двете певници бе възложено на иеромонах Антипа, бивш дохиарски брат, понастоящем келиот. Келиоти са монасите, подвизаващи се в малки монашески общини извън двадесетте манастира. Отец Антипа е също дългогодишен помощник на зографци при отслужване на Всенощното бдение.
 В стародавно време бдението за празника на св. Георги несъмнено е било водено изцяло на църковнославянски език. В доказателство на това са писанията на пътешественици, посетили св. обител преди близо две столетия. По-голямата част от сегашното братство, както и дългогодишните поклонници обаче помнят, че в близкото минало то се отслужваше на гръцки. Делегацията от България вземаше участие само с песнопенията „Свете тихий" и „Отче наш", или най-много с изпълнение на литийните стихири, по време на които официалните гости и първенствуващите свещенопевци обикновено отиват на полагащата им се почерпка в архондарика.

За наша радост, от близо 20 години насам лявата певница вече традиционно се оглася от български псалти, канени от манастирската управа, или числящи се в групата на синодалните пратеници. Първите „настъпи" към лявата певница бяха осъществени благодарение упоритостта и постоянството на упокоилия се преди няколко години митрополит Геласий. Последният, години наред водеше или само участваше в поклонническото пътуване за Атон, и при всички тези посещения не пропускаше да включи в официалната синодална група и добри певци. Същите тези певци със всяка изминала година разширяваха участието си на левия клир, докато той стана изцяло славяноезичен. Следва да бъде отбелязано, че всъщност за неучастието от наша страна в тогавашните бдения не следва да виним другородните светогорци, както бихме си помислили, напротив, огласящите гръцкоезичния десен клир днес с не по-малко задоволство приемат певческите ни изяви. За редицата причини, поради които българите тогава изпитвахме странна свенливост и неловкост и се чувствахме почти като гости в собствения си манастир е необходимо доста дълго да се говори, но това нека сега да оставим в историята.

Тази година дясната певница заеха свещенопевци от Ватопедския манастир, дошли на празника заедно със своя игумен архимандрит Ефрем, който за втора поредна година поема почетното игуменство на зографския празник. Според светогорската традиция, ако се случи на даден панигир (празник) да присъства игумен на по-старши в диптиха манастир, то следва той да е втори по чест след служещия архиерей (ако е поканен такъв). При тези случаи местният игумен по време на всенощното бдение и в продължение на целия празничен ден отстъпва игуменството и всички свързани с него почести на своя гост. В пояснение на горното - Ватопед е втори по старшинство, а Зограф девети.

На лявата певница пък застанаха общо петима псалти - четирима софийски и един пловдивски, навременно подпомагани от все повече напредващите в псалтикийното изкуство зографски братя: Даниил, Юстин, Атанасий, Козма, Азарий, Методий, Макарий и др.

Макар и не с голям опит в това дело, с четене на „Верую"-то взе участие в св. Литургия и министър Цветанов.

Освен ватопедци, да почетат зографския празник бяха дошли още и братя от манастирите Хилендар, Ксиропотам, Симонопетра и Григориу, а също така и много келиоти, болшинството от които бяха руснаци.

Последованието на Всенощното бдение завърши малко преди 8 часа сутринта, но с него богослужебното тържество все още не бе приключило. Преди отпуста духовенството и останалото храмово изпълнение се отправиха в обичайното за този празник литийно шествие към т. нар. „училище" - църквица на името на св. Георги и няколко едноетажни сгради около нея, построени на един от хълмовете край Зографския манастир, където според преданието се спряло магарето с качената на него икона на св. Георги, като с това било посочено мястото за построяване на манастира. Литията приключи около 9 часа, а малко след това бе положено началото и на празничната трапеза, която според Иерусалимския (манастирски) типик е също с характер на богослужебно последование.

Наситени най-вече от пребогатата духовна трапеза, известна част от дошлите на манастирския празник се отправиха към зографското пристанище (арсаната), от където всеки следваше да поеме своя път за дома. Не малка част от присъствалите на тържеството останаха в очакване на т. нар. ктиторска вечерня, след която според обичая се отслужва панихида за всички усопши братя на св. обител, както и за нейните дарители и спомоществователи.

В илюстрация на гореписаното е и следният обширен фотоматериал:

korab.JPG

 

poluostrova.JPG

Zograf.JPG

 

vKiliata.JPG

veceria.JPG

kolivo.JPG

 

nacalo.JPG

polielei.JPG

svGeorgiZograff.JPG

velic-vhod.JPG

svPrichastie.JPG

Zograf1.JPG

litia.JPG

litia1.JPG

obiad.JPG