Денят на Благовещението на Пресвета Богородица ни разкрива тайнството на нашето спасение - тайнство, чрез което Бог става Човек, за да направи човека бог*. Но за нас този празник се явява и поредният повод да си спомним за страшната, унищожителна язва на нашето време - абортите. По същество обичайните аргументи в полза на абортите в ранен етап се свеждат до разсъждението, че през първите седмици (а също и месеци) след зачеването ембрионът не е човек, а само... биомаса, плътски съсирек.
Християнинът никак не може да се съгласи с подобни теории, доколкото в основата на разсъжденията си поставя най-вече събитията, свързани с Благовещението. Заченатият в утробата на Пречистата Дева Син Божи става Син Човечески още от момента на зачатието, а не след 40 седмици или след някакъв друг период от време. Ето защо определяме катоначало на нашето спасение този празник, когато „Синът Божи, Син на Дева става" (из Тропар за Благовещение - б.а.).
В християнството абортът се счита за убийство независимо от етапа на бременността. Но нерядко се оказва невъзможно да обясниш на много хора тази проста мисъл. За съжаление, по-голямата част от жените, придобили опит в абортите, са по-скоро склонни да убият човека, тръгнал да доказва, че абортът е убийство, отколкото да се съгласят с неговите аргументи. От позицията на православната аскетика това е напълно обяснима реакция. Душата на човек, извършил смъртен грях, достига до умъртвяване и изпада в състояние, което на езика от православните молитви се нарича „окаменяло безчувствие".
Веднъж авторът на тези редове трябваше да изслуша разказ за глада в Украйна от 30-те години на миналия век, споделен от съвременник на споменатите събития. Известно е, че гладът през онези години е довеждал до масово людоедство. Разказващият сподели една интересна подробност. По негови думи, хората от семейства, участващи в людоедството, изпадали в някакво състояние на крайна безжизненост. Те преставали да общуват, губели нормалните човешки реакции и като цяло дори човешкия си образ. Някои стигали дотам, че преставали да ползват традиционната домашна печка, а разпалвали направо в домовете си открит огън, димът от който излизал през дупка, пробита в тавана.
Убийството си е убийство. Огънят прогаря и онзи, който не е почувствал пряко ефекта на опожаряването. Човекът, участващ в извършването на аборти, даже и да не възприема това като убийство, умъртвява своята душа. Единствено чрез покаяние може да я върне към живот, но парадоксът е там, че за душата, умъртвена от греха, покаянието представлява смъртна опасност и човек в много редки изключения успява да достигне до това състояние, и то само след тежки скърби. Светите отци са писали в тази посока следното: „Осквернената душа е ожесточена от страсти и без терзания и горестни преживявания тя не е способна да повярва. За огрубелите души са потребни страшни изпитания, защото те не могат да се смекчат без преминаване през тежки болки" (АвваФаласий).
Горестните преживявания в този случай съответстват на степента на пораженията от заболяването. Има крайни степени на подобни преживявания, както това ни е представено, примерно, в един късометражен филм
http://www.youtube.com/watch?v=EI1zBx6VSuw
Жена-гинеколог много уверено убеждава пациентките си, че абортите в ранен стадий не са опасни по абсолютно никакъв начин. С течение на годините тя натрупва набор от шаблонни изрази: „Мила моя, това все още не може да се нарече дете. То няма оформени нито ръце, нито крака. На този стадий от бременността протича само обикновено делене на клетки... Просто парче месо." И когато единствената дъщеря на тази гинеколожка претърпява автомобилна катастрофа, лекарката чува от хирурга, провел операцията, следните думи: „Разбирате ли, успяхме да спасим сърцето, но с мозъка не смогнахме. Вече дори не може да бъде наречена ваша дъщеря ... остана само ... парче месо". И тогава пред очите на съкрушената от скръб майка ужасът от дългогодишните й престъпни дела изпъкнал с цялата си яснота и безпощадност.
- Отмени всички операции - нарежда тя на своята акушерка.
- В утрешния ден ли? - пита делово акушерката.
- Не, не в утрешния ден... Завинаги. Аборти повече няма да има."
Страшно прозрение. И то на каква цена! Но все пак е настъпило. Защото е могло и да не настъпи. Както е описано в ситуацията, за която се говори в „Откровение" от св. Йоан Богослов: „... И човеците прехапваха езика си от болка, и похулиха Небесния Бог поради болките и раните си, ала се не разкаяха за делата си" (Откр.16:10-11).
Да даде Бог на всички ни да проявяваме повече внимание към Божествените послания и да не принуждаваме Господ да прибягва до радикални средства за вразумление.
-----------------------
Редакторски бележки:
* Изразът „за да направи човека бог" означава „...бог" по благодат, а не по същност. Православието учи за освещаването и богоуподобяването на човека чрез помощта на Божията благодат, а не за усъвършенстването на човека до превръщането му в истински бог, както твърдят някои гностици, окултисти, езичници, неогностици, мормоните и други секти и религии.
Източник: http://www.pravoslavie.ru
Превод от руски език: Анжела Петрова
Редакция: Десислава Панайотова
