Днес музиката повече се гледа, отколкото се слуша. Този феномен произтича от факта, че в съвременния свят манипулирането на съзнанието чрез визия е достигнало невиждани размери. Виртуозните комбинации от шокиращи картинки в странни цветови гами и анормални послания, изказвани в заповедна форма, ни обсаждат и нападат отвсякъде. Раздвижената картина, т.е. видеото, е издигната на специален пиедестал, от който в обществото се диктуват моди, слухове и др. течения, провокиращи социално напрежение или пък обратното, според «вълшебната пръчица» на поръчителя. Музиката е много важна част (ако не и най-важната) в този обществен сценарий. Защото тя може да съществува пълнокръвно и самостоятелно. Може да бъде искреното и неподправено откровение на твореца, но може да бъде и поредната поръчка на капитала, който определя какви да бъдат музикалните форми, условията за ползване и крайните резултати. Това е така, защото единствената цел и интерес в случая е безкомпромисният диктат над ползвателя на музиката.
Всеки знае, че слушането и чуването са две различни неща. Например, живеещите близо до жп линия, могат да не забелязват шума от влаковете. Учените имат обяснение за това. Мозъчните функции са демократично разделени (функционална асиметрия на мозъчните хемисфери) в лявата и дясната хемисфера на мозъка. Първата е специализирана по отношение на речта, математическите операции и логическите задачи, докато втората е специализирана по отношение на пространственото възприятие и ориентация, разпознаването на зрителни образи, разбирането и интерпретирането на музиката и др. Психобиологията отдавна се занимава с тези въпроси. Невробиологичната природа на човешкото поведение от много години тревожи умовете на учените. Когнитивизмът, експерименталната психология и още редица модерни науки от областта на неврологията се занимават с връзката мозък-душа-поведение.
Повечето хора знаят, че класическата музика оказва изключително позитивно въздействие на интелекта на децата и именно поради тази причина ранното музикално обучение е толкова популярно и до днес. Очевидно е също, че музиката има силата да създава настроение. Например, ако някой се чувства потиснат, активността на мозъка му пада, а разумът губи способността си да се справя с различни задачи. Това е, защото има дефицит на невротрансмитери. Именно такъв се явява серотонинът, който е отговорен за доброто ни настроение. Спокойната музика има чудодейното свойство да оказва положително въздействие, повишавайки нивото на серотонин и също да помага на организма в борбата с депресиите. Освен това се подобрява и мисловната дейност на мозъка, укрепва се паметта, отвлича се вниманието от болката, което ускорява оздравителния процес на мнозина. Подобрява се и работата на имунната система, т.е. нивото на кортизола, който е отговорният за потиснатите състояния при човека, пада по време на прослушване на музика. Музикотерапията се намесва дори в сложни случаи като мозъчни травми. Дотук всичко звучи като една „песен за песента"... Но в живота между черното и бялото стои в цялата си прелест една пъстра дъга от всякакви цветове. Да видим.
Всичко гореспоменато е добре познато и на бизнеса. Милиардите, които се генерират от музиката, са съпоставими с производството на субпродукти от къс месо. Да си представим, че смиламе въпросното парче и, добавяйки към него разнообразни съставки, овкусители и т.н., получаваме най-различни годни за консумация продукти, реализуеми в различни среди (според интереса и времео). Знае се, че всяко търговско действие е обречено на провал, ако не се подготви щателно. PR-ът под формата на някаква душераздирателна история, раздухана от медийния ураган в гората от издания всякакъв формат, вече не е достатъчен повод да задържи вниманието на тълпата, затова освен на скандала, се разчита и на всякакви често пъти непозволени и дори незаконни, но добре маскирани прийоми. Това до някаква степен може да обясни ненормалната ситуация с взаимноконкуриращи се абсурдни образи на поп-идоли, рок-групи и всякакви «денс» или «муви» старс. Но те не са самопородили се и единствени «герои на нашето време», а прекрасно планиран полет на един идеологически снаряд, неустрашимо летящ към нашите портмонета и души.
Всекиму се е случвало поне веднъж в живота без никаква очевидна причина да си затананика мелодия, която дори не харесва... Още по-лошо - тя би могла да звучи в съзнанието ни часове наред и нахално да се натрапва, въпреки опитите да бъде «заглушена» с други звуци. Най-често това са мотиви от песни. В историята на съвременната музика има много такива примери, описани в специализираната литература. Според наличието на "hook" (англ. - "кукичка") се определя дали в една песен има комерсиален потенциал. Обикновено това е някакъв ярък мотив, който често пъти може да се открие в припева. Така се ражда „мантрата" на хита - натрапчивата мелодия с текст...
Специалистите, занимаващи се със селекция на потенциални хитове за всякакви цели, разполагат с широк диапазон модерни научни средства за определяне живота на едно „парче", както е прието да се наричат. Има печеливши и не дотам тоналности, търсени и не много търсени теми, стилове и т.н. Всичко зависи от нуждите на компанията - обикновено те са свързани с конкретни търговски или политически (идеологически) интереси (напр. предизборна кампания). В музиката хиляди пъти се е случвало някой наистина талантлив автор или изпълнител да бъде отхвърлен поради липсващ в конкретния момент (в съответния регион) интерес към подобен вид творчество. Нещата са твърде относителни.
Именно затова не трябва да окачествяваме съвременната музика според готово подадения ни рейтинг, тъй като високият рейтинг означава единствено интерес, независимо от какво е предизвикан. Това е особено характерно за телевизиите. Няма плюс или минус. Има просто интерес. Ето защо в музикалния бизнес всякакви „еквилибристики" минават успешно. Броят ротации в ефира е това, което определя дали един музикален продукт е успешен или не. Тук говорим основно за големия музикален бизнес (мейджърите) - този, който диктува какво да се слуша днес и утре. Големите компании, като всички монополисти, притежават затворен цикъл на производство. Те поддържат цялата верига и не са зависими от външни фактори, ето защо са извън всяка конкуренция. Който произвежда, той има и магазините, и дистрибуцията. Всеки търговец иска да работи с него, защото знае, че парите за реклама няма да му пропаднат. Затова артистите от музикалния бизнес винаги са обвързани с всякакъв калибър търговски марки и неизброими предавания, медийни издания, филми, заведения, големи спортни мероприятия и какво ли още не. На това се крепи цялата структура. Дори в най-малката музикална компания съществуват A&R - artist and repertoire експерти, които се занимават с подбора на артисти за своята фирма (label). Ако компанията „фиксира" нещо удобно за работа по него, цял екип „работни пчелички" се втурват да „обличат" звука във визия, да продават договори (различни стоки и услуги...), да измислят легенди и т.н. Изплита се една огромна паяжина от музикални адвокати, пи-ари, мениджмънт, продуценти, технически персонал, имидж-мейкинг... Колкото по-големи са вложенията, толкова по-големи са доходите и тежкото робството на артиста.
Стигнахме и до него, до артиста-изпълнител. Автор или не - това няма значение. Най-търсени са нестандартно мислещите, стига да не са в пълен разрез с мислите на тези, които искат да ги купят и препродадат. Звучи грубо, но е факт. Младостта е приоритетна, защото наличието на физиологична свежест и работоспособност са обещание за дълъг съвместен бизнес. Това е валидно не само за музикалния бизнес, но, имайки предвид експлоатацията на образа, е от особено важно значение. Именно той ще продава и „промоутира" всичко - от елементарни битови продукти до начин на живот.
Излишно е да се спираме на детайлите, които го формират външно. Яркостта на абсурда и кича почти винаги гарантират ако не друго, то поне открояване на фона на вече утвърдилите се „образи" и формиране на нова мода, с което се отваря и доста работа по създаване на „брендове" (търг. Марки), тъй като се търси търговски ефект.
Създават се и различни телевизионни формати, свързани с музика, чрез които основно у младите хора се формират вкус, потребителски навици, определят се модели на поведение. Издигат се култове. Хипнотичното състояние на ума (вследствие консумацията на подобен род продукти) води до една безкритичност, което само улеснява имплантирането на чужда култура. Методологията за обработка на съзнанието включва музиката като един от основните си помощници. Трайните стилове и течения в музиката са се отприщвали не само от създаването на нови инструменти, носещи нови усещания на публиката, но и от нови образи, носещи нови идеи и нова визия. Културният шок винаги е бил най-добрият начин за осигуряване на трайно пазарно присъствие.
Съвременници сме на такива извратени явления и личности, чиито имена не би следвало да споменаваме тук. Всеки ще се досети. Тяхното гражданство може и да е най-различно, но те са обсебени от едно и също нещо. Голяма част от тях принадлежат на едни и същи лейбъли, за които, съдейки по артистите им, е ясно, че и те самите са обсебени и призивите, звучащи в текстовете на артистите им не са случайни. От устата им излизат поразяващи „въззвания", които не след дълго биват запявани от невръстни момичета и момчета. Никой не вижда нищо нередно в това и всеки си казва: „Какво пък, това е само музика".
Едва ли някой, който си е затананикал любимата мелодия, си задава въпроса как мелодийката от толкова милиони други е стигнала до него и защо след като в света има безчет таланти поредният „клониран" малоумен текст пълни семплата музикална форма и се върти до безумие от всички радиостанции, а клипът - от всички телевизии. Още по-озадачаващ и потискащ е фактът, че мнозина уважавани журналисти не се свенят да хвалят „стоката" със странно „родословие", убедени в правотата си, която идва почти единствено оттам, че въпросната продукция се прави от монополисти, утвърдени на музикалния пазар. Потребителят живее излъган и от журналиста, и от производителя, че получава най-доброто, защото мярката за качество е наложена от самия фабрикант. „Измерването", както и налагането на интерес към съответната стока се осигурява пак от него. Излиза, че вместо да си купим билет за достъп до красивото, сме се похарчили за промивка на мозъка и бонусна порция разтление.
Да «видим» какво е озвучено в песните, с които биваме заливани денонощно от ефира.
„Аз целунах момиче и това ми хареса" се пее от изпълнителка със световна слава. Милиони момичета си пеят с нея... „Избери си последните думи... Защото ти и аз сме родени да умрем» пее една друга не по-малко известна авторка на фатални текстове и тъжни мелодии. Интересът към този формат се изчислява в милиарди. Без да излизаме от категорията на хитовете (наречени така условно) можем да си припомним и: «Влюбена съм в Юда...» Същата демонична натура се гаври открито с името на нашия Спасител в доста от своите шизофренични текстове, а на сцената се появява, излизайки, от огромни детеродни органи, за да се гърчи и извива почти голото си тяло час или два в т. нар. си концерти. Но кой стои зад всичко това, което няма как да наречем нормално изкуство и защо е масово? Голяма част от клиповете на гореспоменатите и мн. др. подобни изпълнители са заснети в храмове и открито издевателстват над Разпятието. А киченето на артистите с кръстове и друга храмова символика (под формата на обеци, бюстиета и др.) отдавна не изненадва, но и не възмущава (уви!) никого. Това ли е музиката, за която казахме, че може да лекува? А всъщност, споменахме ли за обратния ефект - разболяването?
«Ситуацията в света, в нейните духовни, социални и технически аспекти, подпомага отказването от християнството и утвърждаването на «Ню ейдж» съзнанието. Доскоро в окултните среди господстваше езотеризмът, днес окултизмът е екзотеричен - той е отворен за всички» В. Алексиев, А. Григориев «Религията на антихриста»
Който е гледал «Коса», знае и песента «Водолей». «Епохата на водолея» е възвестена, като следващата след «Епохата на рибите» (т.е. епохта на християнството). Така казват тези, които се определят като последователи на «Ню ейдж» - широко разпространено окултно неоезическо движение. Всъщност, това е по-скоро конгломерат от всякакви спиритични и окултни групи, секти, школи и учения. Характерно е налагането на изрази от типа на «световна хармония, постигане на човешко щастие, самореализация и вътрешен мир, холистично изцеление, позитивно мислене, духовна енергия, реинкарнация...»
Авторът на книгата «Тоталитарните секти» А. Л. Дворкин казва: „Идеите, залегнали в основата на «Ню ейдж» съзнанието, напълно го отделят от християнството и в същото време стават удобно оръдие за обединяване на всички останали религии. Ако личният Бог може да бъде източник само на едно учение, то безличният мистичен дух е в състояние да се въплъти в каквато и да е обвивка. Идеята на безличното божество позволява всички религии да се разглеждат като различни пътища към една и съща мистична истина... Виждаме как се обрисуват очертанията на една нова световна религия, окултна по своята същност. В нея ще се съдържат елементи от християнството, юдаизма, възможно и от исляма, но основата й ще легне върху източния мистицизъм... Говорим за съществуването на една окултна религия, дълбоко враждебна на християнството, чиито корени са в спиритизма, теософията и наркокултурата".
Средата на ХХ век е белязана от идеята за духовна трансформация, естествено «подсказана» и внедрена от ню ейджърите. Тази идея става основа за цяло едно движение и създаване на младежката контракултура, тясно свързана и с наркотиците. Сега, бившите младежи - вече «пораснали» и «опитни», са заинтересовани от проникване в образователната система. Ето какво казва един от техните идеолози: „Убеден съм, че борбата за бъдещето на човечеството трябва да бъде започната и спечелена в класните стаи от учителите, които правилно разбират своята роля на вестители на Новата епоха. Училището трябва да стане арена на конфликта между гниещия труп на християнството и новото съзнание» («Тоталитарните секти» А.Л.)
И действително, ние виждаме как днес последователите на това движение с всички сили се стремят да ни наложат един чужд начин на мислене, да «просветят» сексуално децата ни от най-ранна възраст, да деморализират населението, за да може да осъществят най-сетне своите планове по деиндустриализация и депопулация на териториите ни.
Какво общо има това с темата? Музикалният бизнес е почти изцяло собственост на личности, които активно участват в плановете по внедряване на «новото съзнание».
Музиката може да бъде и е оръжие. Неговата сила е в това, че то има завиден поразяващ спектър и трайност на пораженията. Защо ли? Защото отключва инстинкти, дремещи в най-затънтените кътчета на човешкото съзнание. Защото въздейства директно на сетивата. Защото не знаем през чия «призма» е била пречупена тя... Защото музиката може да бъде «изчислена»...
„Лошите помисли незабележимо замърсяват съзнанието ни с вредни, празни, ненужни представи, картини и спомени, пречат на правилното мислене, не позволяват на човек да разсъждава нормално и спокойно да се моли. В един момент (ако това се развива) човек престава да забелязва с какво е заета душата му, а така живеят мнозина... Преп. Исихай Йерусалимски казва, че «демоните обикновено чрез помислите скрито беседват с душата и я приучават на зло». А ние се отдаваме на властта на бесовската сила, замърсяваща и оскверняваща нашето сърце, за да завладее напълно волята ни." Свещ. Александър Дубинин
За последователите на течението Ню ейдж чувството на срам от кръвосмешение, хомосексуални отношения, педофилия и т. н. е абсолютно приемливо, тъй като всичко гореспоменато те наричат «сексуално единение», независимо от възрастта на участващите в него. Срамът или отвращението според тях се явява «резултат от развращаващото влияние на юдо-християнската религиозна традиция»... Нечувана дързост или по-скоро симптом на тежко душевно заболяване?.. Ако те самите живеят по начина, който пропагандират, то очевидно си имаме работа с хора, които хронично страдат от разнообразни душевни болести, придобити вследствие именно на този начин на живот.
Дори и непрофесионалният наблюдател може да забележи връзката между нездравото творчество и нездравия бизнес. Това ни дава повод да установим, че продуктът от такова взаимодействие е с твърде съмнителни качества. В преобладаващата част от съвременните музикални послания се съдържат нескрити сатанизъм, луциферианство, шаманизъм, астрология, уфология и какво ли още не. Това не е станало за един миг. Случвало се е постепенно, с десетилетия. Битълз пееха: «Lucy in the sky with diamonds». Акростихът образува ЛСД - наркотик, който именно през 60-те години добива популярност. Глобализмът и безбожният либерализъм, за които сега се говори толкова много и предимно безсмислено са „възпяти" от Джон Ленън още тогава: „Представи си, че няма рай, няма ад, няма страни, няма религии... и светът е едно". Всичко се повтаря... но всеки път опитите на злото да наложи своята воля над света са все по-дръзки и все по-успешни.
Отстъплението на хората от Христос и Църквата ги прави нечувствителни към измамата. Текстовете на песните, след хиляди повторения, които ние не отчитаме, стават част от нас. Думата е мисъл. Мисълта е проекция на действие. Действието може да бъде волево, а може и да не бъде... В нашите глави могат да се „съберат" огромно количество такива проекции на актове, за които дори не подозираме, че са в нас. Останалото е въпрос на време. И ние, и децата ни възприемаме голяма част от поведенческите маниери чрез пряко подражание. Ето защо обаче звукът от плесницата, която получаваме, неминуемо ще прозвучи, макар и в забавен каданс.
Добрата музика трябва да отговаря на един (но не единствен) много важен критерий - тя трябва да просветлява, а не да екзалтира душата. В нарушено равновесно състояние волята ни може да стане уязвима за различни внушения, които, ако успеят да прораснат на наша почва, могат да се проявят като плевели в културна среда. Ако Бог полива земята, а тя ражда само бурени, то съдбата им е изгаряне...
Това са го чувствали и разбирали хората много векове преди нас. Те също са изследвали музиката и също са търсели отговори на многобройни въпроси.
За Ескулап знаем, че лекувал някои от своите пациенти, изявявайки се като инструменталист. Композиторът и музикант Дамон Атинянинът - учителят по музика на Сократ, предупреждавал съвременниците си, че въвеждането на нова музикална школа може да се окаже заплаха за цялата нация и да предизвика сериозни сътресения в държавата. Очевидно е, че музиката е играела значителна роля във възпитанието на младежта. Нещо повече - Питагор, който имал сериозен опит в композирането, считал, че музиката, облагородяваща ума, била на по-висока летва от тази, която възбуждала чувствата. Затова и той упорито отстоявал мнението, че е дълг на държавните мъже да забранят изнежената, волна и похотлива музика, оставяйки само чистата и благородна такава, като определял и коя би била подходяща за мъже, а коя - за жени. Питагор твърдял, че душата се очиства от ирационалното въздействие на околния свят посредством тържественото пеене с акомпанимент на лира. Според него „духът сътворявал музикалната хармония, която можела да се превърне в дисхармония, ако човешката природа се разврати". И още - Питагор ни предупреждава, че човешките чувства най-лесно се влияят от мелодията и ритъма.
За нас - хората от XXI век всичко казано дотук звучи актуално. Сега ние вече разпознаваме ниските и високи честоти и знаем, че вълната на ниските (без които е невъзможна ритъм секцията) е с по-голяма дължина, т.е. тя е по-„пробивна". Ето защо бебето, сгушено в майчината утроба, чува добре гласа на баща си, но също и звуци, в които ниските честоти са преобладаващи. Друг ярък пример за това е басът, който може да „премине" през доста етажи, когато съседите празнуват шумно. В това няма нищо чудно, защото музиката е физично явление, но поради съвкупността от звукови сигнали, ние трябва да внимаваме не само какво ще „подарим" на нашия слухов анализатор, но и как ще подхраним нематериалната своя част. Различните естетически преживявания въздействат на човек понякога много по-дълбоко, отколкото самият той може да допусне. Оттук следва изводът, че нямаме право да се отнасяме повърхностно към музикалните си предпочитания.
Ето още два твърде любопитни примера от късното Средновековие. Историческите документи пазят сведения за явлението „Танцът на св. Вит", с което име тогава наричали болестта „хорея" (от гр. - χορεία, танц). Из улиците на градовете и селищата бродели тълпи от бесновати, които крещели всякакви непристойни и богохулни думи или издавали нечленоразделни звуци. Те танцували и падали с пяна на устата. Там, където властите успявали навреме да викнат музиканти, свирещи бавна и умиротворяваща музика, безчинствата секвали.
Известно е, че през средните векове по време на чумни епидемии в градовете не спирал камбаненият звън на църквите. В днешно време учените са успели да разкрият тайната на това действие. Оказва се, че активността на микробите, „слушащи»" камбанен звън и църковна музика, пада с цели 40%...
Тук можем само да изразим голямото си съжаление по повод това, че голяма част от нас реагираме като микробите... и избираме да слушаме музиката, която ни продават онези, които нямат нищо общо със здравата музика.
Дългото излагане на звуково налягане води до нарушаване на логиката и появата на неуравновесеност. Определени честотни колебания и високите децибели, които мнозина млади хора обичат, могат да предизвикват силна нервна възбуда (вкл. и загуба на самоконтрол), агресивност към обкръжаващите или негативни емоции, насочени към самия себе си. При някои хора със склонност към нервни разстройства и психически заболявания могат да се случват трудни за контролиране кризи и временна загуба на паметта. Тъй като съвременната музика може да съдържа и много шумови ефекти, трябва да знаем, че те, както и нехармоничните обертонове са вредни за нервната система и могат да провокират повишено изхвърляне на адреналин и други хормони.
Има музика, която може и да е приятна за ухото, но ритъмът й да се намира в опасната за човека област на резонансните честоти на гръдната клетка, от което да се получат силни болки в тази област. Ако ритъмът на композицията е близък по честота до някоя от честотите на мозъка съществува реалната опасност от резонансно съвпадане на тези честоти, което да доведе до истинско по/-д-/лудяване. Особено трябва да подчертаем въздействието на ритъма, т.к. ритмите на музикалните произведения са в диапазона от 2,2 до 4 колебания в секунда, което е близо до честотата на пулса и дишането.
След всичко казано няма как да не споменем децата и младите хора, тъй като голяма част от тях страстно се увличат от какви ли не модерни музикални течения, без да имат ни най-малка представа какво именно представлява обектът на тяхното увлечение. Музиката може да въздейства негативно на хормоналното развитие. Може обаче да способства за повишаването на интелекта, ако това се прави целенасочено и грамотно. Но може и да го понижава. Доказано е, че техно-музиката и други подобни стилове въздействат именно така. Това се случва, защото колкото по-голяма е амплитудата на колебанията, толкова по-синхронизирано работят двете полукълба на мозъка и обратно. Учените различават бета-, алфа-, тета- и делта- вълни. За тези вълни се знае каква «атмосфера» създават в нашия мозък и към какви действия предразполагат. Например, делта-вълните доминират по време на сън, но има и звуци, които целенасочено предизвикат доминирането им...
Ако ние с вас вече толкова много знаем за този чуден феномен, но и неразделна част от нашия живот - музиката, то нека си представим какво мощно знание е съсредоточено в ръцете на хората, притежаващи властта да определят вкусовете на масите. Това не бива да ни плаши, но по-скоро да ни насочва към един нов вид осъзнат избор, обхващащ не само физическото, но и духовното ни здраве. Затова е добре повече да се вглеждаме в мотивите на онези, които наричаме «търговци». Не бива да се оставяме музикалната бизнес печалбата да ръководи и организира живота ни дотам, че собствените ни естетически търсения да ни разболеят или да станем «вирусоносители» за други, «неимунизирани» членове на обществото, в което живеем.
Много хора, в това число и невярващи, се случва да посещават православните богослужения заради древните песнопения, които, според думите им, въздействат благоприятно. Ние, които сме в Църквата заради вярата, надеждата и любовта ни, нека се включим в хваленията и молитвите, за да извисим заедно духа си чрез силата на Божествената музика над преходното, което ограничава битието ни и му отнема смисъла. „Защото плътта желае силно противното на духа, а духът - противното на плътта" (Гал. 5:16-17) и „Каквото око не е видяло, и ухо не е чуло, И на човешко сърце не е дохождало, Всичко това е приготвил Бог за тия, които Го любят.
Tweet