До
Светия и Свещен Синод на
Светейшата Църква на Кипър
Ваше Блаженнейшество, свети събратя,
Получих текстовете, одобрени като решения на различни Предсъборни Всеправославни Конференции (Съвещания според преводи от руски ез., бел. прев.), които са се провеждали във времето за подготовка на Светия и Велик Събор на Православната църква, и които представляват и одобрените официални текстове по темите, предстоящи за внасяне на Светия и Велик Събор за тяхното възприемане (утвърждаване), и (същевременно) горещо ви благодаря за тяхното изпращане.
Тъй като съгласно изпратения ни правилник за организацията и начина на действие на Светия и Велик Събор на Православната църква и по-конкретно в член 12 и параграфи 2 и 3 се споменава, че можем да изразим възгледите си първо пред нашия Поместен Синод, по задължение на съвестта си, смирено представям на Светия и Свещен Синод на светейшата ни Църква своите възгледи и убеждения върху изложените по-долу теми.
По текста на Петото Предсъборно Всеправославно Съвещание, проведено в Шамбези-Женева, 10-17 октомври 2015 г., който е озаглавен "Решения: Отношенията на Православната църква с останалия християнски свят", имам да заявя следното.
Съгласен съм напълно с първите три члена от текста. По член 4 и нататък имам да отбележа следното: Православната църква, когато се моли винаги "за единението на всички", аз вярвам, че има предвид възвръщането и единението заедно на всички онези, които са се откъснали и са се отдалечили от нея, еретиците и схизматиците, след като отрекат своята ерес или схизма и ги напуснат, и с покаяние и според предвидената от свещените правила процедура се причислят и включат (единят) с Православната църква. Православната Христова Църква никога не е губила "единението на вярата и общението на Светия Дух" и не приема теорията за възстановяване на "единството на вярващите в Христос", защото тя вярва, че единството на вярващите в Христос съществува вече в единството на всички нейни кръстени чеда помежду им и с Христос в правилната тяхна вяра, която не съществува при еретиците или схизматиците и затова тя се моли за тях, те в покаяние да се възвърнат в Православието.
Вярвам, че това, което се споменава в член 5 относно "изгубеното единство между християните" е грешка, защото Църквата като народ Божий, единен помежду си и с Главата на Църквата, Която е Христос, не е губила никога своето единство, тоест тя няма нужда да го открива или дори да го търси, защото то винаги е съществувало и съществува, и ще съществува, докато Църквата Христова никога не е преставала да съществува и никога не ще престане да съществува. Това, което се случи, е, че групи или народи, или отделни личности напуснаха тялото на Църквата и Църквата се моли и трябва да се опитва по свещеноапостолски те всички да се възвърнат в покаяние, по каноничен път в Православната църква. Тоест не съществуват други Църкви, а единствено ереси и схизми, ако искаме да бъдем точни в определенията си. Формулировката "за възстановяване на християнското единство" е грешка, защото единството на християните членове на Христовата Църква никога не е пречупвано, доколкото те остават единени с Църквата. Отделяне от Църквата и напускане на Църквата се случва, за съжаление, често пъти заради ересите и схизмите, но никога не е отпадало вътрешното единство на Църквата.
Питам се защо в текста многократно става въпрос за "Църкви" и за "Изповедания". Каква е разликата между тях и кой е елементът, според който се определя едни да бъдат наричани Църкви, а други Изповедания? Коя е Църквата и коя е еретическа и коя е схизматическа група или изповедание? Ние изповядваме една Църква и всички останали са ереси и схизми.
Считам, че богословски и догматически, и канонически даването на названието "Църкви" на еретически или схизматически общности е напълно погрешно, защото една е Църквата Христова, както се споменава и в член 1-ви, и не може да бъде назовавана от нас една еретическа или схизматическа общност или група като "Църква" извън Православната църква.
Не се споменава въобще в текста това, че единственият път, който води до единение с Църквата, е само възвръщането на еретиците и схизматиците в покаяние в Едната, Свята, Съборна и Апостолска Църква на Христос, Която съгласно член 1-ви е Православната ни църква.
Отправянето (в текста) към "разбирането традицията на древната Църква" оставя впечатлението, че съществува онтологична разлика между древната Църква на светите Седем вселенски събора и нейното чисто продължение днес, което е Православната ни църква. Вярваме, че няма абсолютно никаква разлика между Църквата на двадесет и първия век и Църквата от първи век, защото един от (разпознаваемите) белези на Църквата е и фактът, че изповядваме в Символа на вярата, че тя е Апостолска.
В член 12 се упоменава, че обща цел на богословските диалози е "пълното възстановяване на единството в правилна вяра и любов". Оставя се впечатлението, че ние, православните, търсим своето възстановяване в правилната вяра и в единството на любовта, сякаш сме загубили правилната вяра и търсим да я открием чрез богословските диалози с инославните. Считам, че тази теория е богословски странна за всички нас.
Споменаването в текста на "Световния Съвет на Църквите" ми дава възможността да изразя своята позиция относно случили се в него синкретични противоканонични събития, както относно самото му название, след като в него Православната църква се счита за "една от Църквите" или за клон на едната Църква, която търси и се бори за своята реабилитация в Световния Съвет на Църквите. Но за нас една и единствена е Църквата Христова, която изповядваме в Символа на вярата, а не са много.
Във възгледа, че опазването на чистата православна вяра се подсигурява единствено чрез съборната система като единствено "компетентния и висш съдник по въпросите на вярата", има доза преувеличение и пробягва край истината, тъй като в църковната история много събори са поучавали и са постановявали погрешни и еретически догмати, и верният народ ги е отхвърлил и опазил православната вяра, и е тържествувала Православната Вероизповед. Нито събор без верния народ църковното изпълнение, нито народ без Епископите могат да считат себе си за тяло Христово и Църква Христова и да изразяват точно живота и догматите на Църквата.
Разбирам, Ваше Блаженнейшество и свети синодални събратя, че не може в съвременни църковни текстове от такъв род да се формулират твърди и предизвикателни изложения, нито пък и някой желае такъв вид изказвания. Истината обаче трябва да се изразява с точност и яснота, винаги, разбира се, с пастирско различаване и реална любов към всички. Имаме дълг и към братята си, които се намират в ереси или схизми, да бъдем напълно откровени с тях и с любов и болка да се молим, и да направим всичко за връщането им в Църквата Христова.
Смирено считам, че текстове на Светия и Велик Събор на Православната църква от такава важност и такава тежест трябва да бъдат много внимателно и формулирани с всяка точност богословска и канонична, за да не произтекат от тях неясноти или неизпитани богословски определения и погрешни формулировки, които могат да доведат до погрешни тълкувания и загуба на правилното разбиране за Православната църква. Като цяло, един Събор, за да бъде валиден и каноничен, трябва да не се отклонява въобще от духа и учението на предишните свети Събори, от учението на светите Отци и на светото Писание и да не пада никаква сянка върху точното формулиране на правилната вяра.
Кога светите Отци и кога и къде в текстовете на свещените канони и на определенията на Вселенските или Поместните свещени Събори са били наричани еретиците или схизматическите групи "Църкви"? Ако са църкви ересите, тогава къде е единствената и Една Църква на Христос и на светите Апостоли?
Смирено изразявам своето несъгласие и за факта, че отпада практиката на всички до сега Свещени Събори, поместни и вселенски, където всеки епископ има и право на свой глас, и никога такъв вид, една Църква един глас, който да съставя членовете на Светия и Велик Събор, без Предстоятелите, като някакви декоративни елементи, отнемайки от тях правото на глас.
Имам несъгласия и възражения и по други точки на текстовете, но не бих искал да ви уморявам допълнително, затова се ограничавам до темите, които считам, са от най-голямо значение и по които скромно изразявам несъгласието си, становището и вярата си.
Не бих искал с това писание да огорча някого и не бих искал да бъда приет като такъв, който поучава или съди своите в Христос събратя и отци. Просто изпитвам нуждата да изкажа това, което съвестта ми налага.
Моля мнението ми да бъде включено за разглеждане в протоколите на Свещения Синод.
Просейки светите ви молитви, оставам
Най-малък в Христа събрат,
(следва собственоръчен подпис)
† Лимасолски Атанасий
11 февруари, 2016 г.
Превод от гръцки: Анула Xристова
Църковен вестник, бр. 5/2016 г.
