27 януари 2023, петък

* Пренасяне мощите на св. Йоан Златоуст (Тип. с. 196)
church

Православна мисъл

Опис на славянските ръкописи в ЦИАИ - ПОСТИЖЕНИЕ НА КОДИКОЛОГИЯТА

VGuzelev.jpgПрез последните години сме свидетели на една тотална и опасна подмяна на ценностите и преценка на тяхното значение. Натрапват се от масмедиите и други средства за обработване на съзнанието герои, личности, постижения и духовни продукти, които имат мимолетно и маловажно значение. Постепенно се осъждат на забрава или пренебрежение личности и творци, без които е немислимо да се говори за български народ.

Та какво би била „тази Родина, таз Земя свещена, таз България" без Иван Вазов? За 160-годишнината от неговото рождение почти никой не пише и говори? Не ми се иска да умножавам още примерите. На почти всяка излязла книга напоследък започна да се прави „промоция". Без да е от значение дали тази книга е стойностна и фундаментална. Днес обаче ние присъстваме на представяне от друга важна величина - истински българска книга в храма на българската книжовност и духовност.

Представянето на книгата „Опис на славянските ръкописи в Църковно-историческия и архивен институт - София" (към Българската патриаршия) представлява важно събитие и не може да бъде поставено в графата на обикновени промоции на книги. Чрез този опис, от една страна, се изтъква и подчертава културно-историческото значение на една сравнително малко известна институция, от друга страна - значението на вековния ни книжовно-ръкописен патримониум, от трета - ролята на Българската православна църква в неговото създаване и съхранение, дълго подценявана и непризнавана.

Книгата, особено ръкописната, е високостойностен продукт на умствено-интелектуална енергия, памет за времето и средство за социално общение. Както просто е написал списвачът на Кокалянското четириевангелие от 1579 г.: „Книга же пребывает во векъ".

Съставителите на този чудесен и твърде значим опис са три наши духовни сестри от Народната библиотека „Св. Кирил и Методий": проф. Боряна Христова, д-р Елисавета Мусакова и д-р Елена Узунова. Трудно е обаче да се изброят имената на всички онези, които са ги подпомагали в тяхната дейност. В този смисъл - описът е дело на голям и компетентен колектив.

Съдържателният и доста информативен предговор, написан от Христова и Мусакова, от една страна отдава дължимото на трима от най-значимите създатели и първи описвачи на сбирката - Евтим Спространов, митрополит Мелетий Софийски и протойерей проф. Иван Гошев. По някаква странна случайност и тримата - чеда на Македония. Авторките на предговора пестеливо, но точно разкриват принципите и елементите, залегнали в основата на описа, чрез който са следвани традициите на изработената през годините българска археографско-палеографска схема. Смятам за излишно да ги изброявам, защото тяхното прилагане се вижда при описанието на всеки един ръкопис.

Този опис, започнат през 1996 г., всъщност представлява само първи том и включва Библейските книги (библии, псалтири, псалтири с последования, четириевангелия, изборни евангелия и апостоли). Проектираните други три тома ще включват: ІІ - богослужебните книги; ІІІ - риторика, догматика, проповедническа и друга „чети-литература"; ІV - показалци. Дано да бъдем живи да видим в най-скоро време тяхното отпечатване! Защото сме се нагледали и наслушали на обещания. Радващото е, че в хода на своята работа съставителите на каталога в значителна степен са успели да обогатят информацията за отделните паметници, кодикологическата, филиграноложката, текстовата, историко-обстоятелствената характеристика на отделните ръкописи, в разчитането на текстове, имена, приписки, добавки и др. С други думи, те са успели да направят чрез своя опис така, че да се добие ясна и точна представа за всеки един ръкопис. По този начин те са улеснили работата както на филолозите, така и на историците, изкуствоведите и богословите при тяхното запознаване с една от най-внушителните наши ръкописни сбирки. Това ни задължава още сега и тук да изразим към тях най-голяма похвала и благодарност, които те наистина заслужават.

Богатството и разнопосочността на информацията, които предлага представеният опис дава възможност той да бъде разглеждан от различна професионална гледна точка. Предпочитам гледната точка на историка, тъй като - от една страна тя е малко застъпена в самия опис, а от друга - представя едно широко и малко наблюдавано поле за културното и социалното развитие на българското общество през ХV-ХVІІ в. Това е нещо, което не се наблюдава в последните изследвания.

Преди всичко искам да отбележа, че тази сбирка, която в преобладаващата си част е от Софийско и Югозападна България, е доминирана от БЪЛГАРСКИ РЪКОПИСИ (това наименование би трябвало да намери място и в заглавието). Двете изборни евангелия от ХІІІ в. обогатяват представата за българската книжовност през този век. Твърде показателно е, че в сбирката в количествено отношение преобладават ръкописите от втората половина на ХV-ХVІ век. Тези ръкописи дават възможност да се установи, че след период на пълна разруха и опустошение на българските земи от турците в края на ХІV - първата половина на ХV в. започнало етническо и духовно съживяване и обновяване на българите. То било изразено в строителство на църкви и манастири, възраждане на образователната и книгописната традиция в условия на липса на самостоятелна държава и Църква, увеличаване числеността на българското духовенство и на неговия образован слой, възобновяване връзката клир-вярващи, нарастване ролята на занаятчийско-търговския слой (куюмджии, терзии, хлебари, чизмари, бозаджии, бакали и др.) като фактор в българското общество (той замества предишната аристокрация в ктиторството на църкви и дарителството и закупуването на книги, църковна утвар и др.). Всички тези процеси намират отражение не само в бележките и приписките, но и в изброяването на множество имена на хора от обикновения, простия народ, който се превръща в попечител и  носител на българската духовна и книжовна традиция. Оказва се, че онова, което спасява българския народ в първите векове на робството от упадък и му дава реални исторически перспективи, това бе преди всичко възродената за нов живот културна традиция. Това личи от всеки един ръкопис от тази сбирка.

Ще си позволя да изброя някои ръкописи от този опис, които според мен имат особено историческо значение, които най-добре разкриват схематично очертаните от мен процеси. Защото почти всяка следа, всеки паметник на миналото има своето своеобразно значение като исторически извор, стига да бъде успешно дешифрирано неговото предназначение и функцията, която той е играл в определено историческо време. Нека не забравяме, че в тези дълбоко сакрални и свещени за някогашните българи ръкописи са се докосвали техните ръце и са се взирали техните очи с надежда да получат утеха, упование и вяра в бъдното избавление. Съдържанието на бележките, приписките, украсата и други елементи красноречиво говорят за значението на Видинското евангелие от 1407 г., Кремиковското евангелие от  1497 г. - един наистина забележителен книжовен паметник, Драгалевското евангелие от 1534 г., богато илюстрираното Кратовското евангелие от 1563 г.,  Евангелието от Байчо граматик от 1577 г. (нека не се забравя, че повечето граматици са били светски лица, т. е. учители, които са отваряли за четмо и писмо, пък и за калиграфия, очите на младото поколение), Бобошевското евангелие от 1578 г., Кокалянското от 1579 г., Стрелченското от 1625 г. на Продан граматик, разкошно украсеното Слепченско евангелие от ХVІ в. (смятах го, че е от ХV в., но описът опровергава моето схващане), Сеславският апостол от 1605  г., Тетевенският апостол от 1689 г. и др. Частично тези ръкописи чертаят широката география на българската книжовност. Навремето покойният гениален български историк Христо Гандев се опита да измести границата на българското духовно Възраждане през ХVІІ век. Според мен, тя изглежда е по-ранна и започва от втората половина на ХV в., когато се възражда българската книжовна и духовна традиция; този процес започва от Рилския манастир с Рилския панегирик от 1479 г. на Владислав Граматик. Дано съждението ми не изглежда да е еретично!?

Онова, което през вековете прави българския народ наистина български, т. е. идентичен със себе си - това е неговият своеобразен славянски език и неговата специфична антропонимия и топонимия. Ръкописите в описа дават достатъчно възможности за разсъждения в тази насока. Ще споделя някои мисли с вас. Разглеждането на развитието на българския език въз основа на отразяването му в тези книжовни паметници предоставям на езиковедите. Съхраняването на специфичните български, неподражаеми лични имена е намерило отражение чрез вписването им в Евангелията, Апостолите и в другите книги: Богдан, Божко, Байчо, Борован, Бено, Божана, Бою, Владу, Велико, Велин, Венко, Геро, Горо, Грую, Гроздан, Донка, Драган, Драгой, Достана, Живко, Златко, Здравко, Искрен, Китан, Кирчо, Кръстан, Костадин, Латю, Ласка, Младен, Миро, Миладин, Мино, Невена, Новак, Николица, Недялко, Панку, Пенчу, Петко, Продан, Раденко, Радо, Стоица, Стоил, Стойка, Стойна, Стояна, Секула, Цоню, Цвето, Цветан, Хубана и др.

Още по-показателна е употребата и съхраняването през дълги векове на редица селищни имена, които се срещат в тези ръкописи: Абланица, Бухава, Батеновци, Баврашур, Врана, Глобарица, Горни Богров, Долна Бещовица, Дупница, Карибана, Кративао, Кремиковци, Пелистер, Осмаково, Обелник, Слепче, Стрелча, Сеславци, Суходол, Челопечане и др. Впрочем, трябва да се отбележи, че именно Шоплукът във висша степен пази българската именна и топонимична традиция, много повече от други български краища. Това е твърде показателно за нашата история.

Накрая ми се иска да кажа няколко хубави думи и за чудесния палеографски албум, станал благодарение на Иван Добромиров, защото той украсява тази забележителна и в полиграфско отношение книга. Добри думи заслужава и издателство „Борина" начело с Антоний Ханджийски, фигуриращ като дизайнер.

Уважаеми дами и господа, присъстваме на представянето на едно постижение на кодикологията и полиграфията. Нека направим поклон на неговите създатели.

Благодаря ви!

 

Бележка: Статията е произнесена в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий" на 22 март 2010 г., при  представянето на том І от „Опис на славянските ръкописи в Църковно-историческия и архивен институт - София". Книгата е част от проекта „Ръкописни и документални паметници от българските земи ХІІІ-ХVІІ век".

На снимките: 1. Академик Васил Гюзелев; 2. И. д. директор на ЦИАИ ст. н.с. д-р Христо Темелски, основен иницатор за изработването и появата на книгата; 3. Корица на книгата; 4 и 5. Страници от изданието.

HTemelski.jpgciai_s.jpg

277.JPG

276.JPG