Българската православна църква-Българска патриаршия е верен носител на автентичната всеправославна традиция в твърдото отстояване на Евангелската истина срещу лъжеученията и в ревностната грижа за спасението на цялостния човек. Тя помни повелите на своя божествен Учител Христос Господ, Който ни завещава следното: „Ако някой ви каже: ето, тук е Христос, или там е - не вярвайте; защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци и ще покажат големи личби и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните. Ето, казах ви отнапред" (Мат. 24:23-25). Българската православна църква благоговейно спазва наставленията на светите апостоли, светите отци, църковните учители, светителите, свещениците, преподобните и всички верни, които са се подвизавали в изповядването на чистата православна вяра [1]. Следвайки примера на Христа и кръстната Му жертва, български духовници, държавници и мъченици за вярата от всички времена с кръвта и делото си са съизписали образеца на християнския живот в истинно проповядване Евангелието на царството „за свидетелство на всички народи" (Мат. 24:14). Преди блаженото си успение покровителят на българския народ св. Йоан Рилски Чудотворец оставя на своите ученици и на всички нас следния завет: „...преди всичко завещавам ви да пазите светата вяра непорочна и незасегната от всякакво зломислие, както я приехме от светите отци, без да се отдавате на чужди и различни учения. Стойте добре и дръжте преданията, които сте чули и видели от мене. Не се отклонявайте нито надясно, нито наляво, но ходете по царския път. /.../ Поучавайте се в Господния закон ден и нощ. /.../ Новопросветените люде от единокръвния свой народ утвърждавайте във вярата и ги наставлявайте да изоставят непристойните езически обичаи и злите нрави, които дори и след приемането на светата вяра поддържат. Но те вършат това поради простота и заради това се нуждаят от вразумление" [2]. На 11 февруари 1211 г. в старата столица на България - Търново - българското православно духовенство с твърдата подкрепа на българския цар Борил свиква и провежда събор, на който бива осъдено богомилското учение като „трижди окаяна ерес", която „вселукавият наш враг пръсна ... по цялата българска земя" [3]. С архипастирска любов към църковното изпълнение и към самоотлъчилите се от единството на вярата на 7 юли 1922 г. Архиерейският събор на Българската православна църква със специално становище обявява Петър Дънов за лъжеучител и еретик, а учението му - за „еретическо и опасно за вътрешния мир и обществения морал". С благословението на българския Св. Синод изтъкнатият апологет архим. Евтимий Сапунджиев и руският православен мисионер Михаил Калнев с писменото и устното си слово извършват активна мисионерска дейност в национален мащаб. През първата половина на 20 век множество духовници и богослови като дякон Иван Войнов [4] и Даниил Ласков [5] продължават мисионерското им дело.
ПЕРИОДЪТ 2006-2013 г. На 24 септември 2010 г. Св. Синод организира и осъществи в българската столица София грандиозно национално литийно шествие под надслов „Образование за духа и доброто бъдеще на нашите деца". В него се включиха около 12 000 души с настоятелни искания към българската държава за въвеждане на религиозното образование като конфесионален и задължителен предмет в общообразователните училища и детските градини. По време на тази изключителна духовна проява Св. Синод подкрепи Гражданската петиция на участниците в шествието, в която се казва: „Считаме, че духовен вакуум не съществува и че там, където отсъства сериозно и добродетелно духовно-нравствено развитие, се настанява разрушителната епидемия на отрицанието, разврата, наркотиците и деструктивните учения" [6]. Днес в своите изявления относно ролята на духовната просвета за хармоничното възпитание на подрастващите поколения Светейшият Български патриарх Неофит винаги подчертава, че религиозното възпитание, освен средство за посяване на градивни ценности в детските души, е и важен фактор за предпазването на децата от разрушителното влияние на сектите. Високопреосвещеният Сливенски митрополит Йоаникий пише специални слова на тема: „Против сектите. Истинската святост и вечното спасение не са в сектите" [7]. Приснопаметният Варненски и Великопреславски митрополит Кирил постоянно подкрепяше работата с младежта и ежегодното провеждане на Седмицата на православната книга в гр. Варна, по време на която се представяха редица книги с мисионерска насоченост и се провеждаха духовни беседи, изобличаващи мимикрията и вредата от съществуването на сектите. Високопреосвещеният митрополит Григорий твърдо подкрепя духовници и миряни от Великотърновска епархия, които решително се противопоставят на дейността на „Свидетелите на Йехова" в градове като Велико Търново, Горна Оряховица и Габрово. Негово Високопреосвещенство Неврокопският митрополит Натанаил участва в множество конференции, посветени на превенцията на сектантското въздействие върху обществото, а също така е и щедър домакин на редица църковни форуми със същата насоченост, каквато е и настоящата Шеста среща „Практически пастирски, социални и юридически методи за противодействие на гибелните култове - сектите". Високопреосвещените Ловчански митрополит Гавриил и Пловдивски митрополит Николай организират беседи и издават брошури с цел отпор на многобройните сектантски общности, които се опитват да откъсват българите от техните православни корени. В последното десетилетие ревностни български духовници развиват и пастирски подпомагат катехизаторската, мисионерската и антисектантската дейност в поверените им енории. Някои от тези духовници са ставр. ик. Силвестър Янакиев от Сливенска епархия, ик. Александър В. Георгиев, свещ. Стилиян Табаков, свещ. Сергей Павлов и свещ. Методий Корчев от Софийска епархия, прот. Дончо Александров, прот. Георги Фотакиев, прот. Теодор Стойчев от Варненска и Великопреславска епархия и много други. Наскоро се удостоихме с духовната радост български духовник от Св. Гора Атон - йеромонах Висарион Зографски от славянобългарския манастир „Св. вмчк Георги Зограф" да напише и представи в различни епархии на БПЦ ценното си и приносно двутомно съчинение [8], в което изобличава съвременния култ към личностите на окултиста Петър Дънов и гадателката Ванга като прави задълбочен критичен анализ на техните лъжеучения.
Институционална, административна, финансова и юридическа подкрепа на БПЦ в борбата на ЦРИК „Св. св. Кирил и Методий" срещу сектите и култовете
На 1 септември 2006 г. отвори врати антисектантският Център за религиозни изследвания и консултации "Св. св. Кирил и Методий" (ЦРИК) при столичния храм „Св. св. Кирил и Методий". Центърът бе основан по инициатива на храмовото духовенство, православни богослови и миряни. ЦРИК работи в съответствие с официалното решение и благословение на Епархийския съвет при Софийската св. митрополия /Протокол № 6 от 13. 07. 2006 г./ и с финансовата подкрепа на храма.
ЦРИК «Св. св. Кирил и Методий» изпълнява следните водещи задачи:
1. Предоставя информация и дава безплатни консултации на отделни личности или семейства, които се интересуват за или са пострадали от дейността на тоталитарни религиозни организации.
2. Организира духовно-просветната работа при храма и приобщава към духовните ценности на Православието.
3. Проучва и анализира характеристиките на съвременния религиозен живот в България с обръщане на особено внимание върху спецификата на религиозните движения от тоталитарен и деструктивен тип.
4. Подпомага точното ориентиране на медийната и държавната политика в тази област.
5. Подпомага правилното ориентиране на българските образователни институции по отношение на проблемите, свързани с деструктивната религиозност и нейното отрицателно въздействие върху подрастващото поколение.
6. Работи по въпросната проблематика заедно с всички заинтересовани църковни и неправителствени организации у нас.
7. Обменя опит с подобни на нашия центрове, които работят зад граница.
8. Осигурява финансова и материална подкрепа на пострадали от сектите, както и кръщаването им без заплащане, ако те пожелаят да влязат в редиците на БПЦ.
9. Издава безплатни бюлетини и брошури, които дарява за разпространение сред вярващите по столичните храмове и в другите епархии на БПЦ.
10. Подпомага антисектантски инициативи, подемани и в другите митрополии.
11. Организира открити беседи, катехизаторски курсове и обучителни семинари.
12. Работи активно с българските медии в осветляването дейността на сектите в България и по света.
С разрастването на дейността на Центъра закономерно се засилиха и атаките срещу него, особено от 2008 г. насам. Но Българската църква застана твърдо зад ЦРИК, за което можем да дадем много примери.
Подкрепа на Св. Синод:
1) Становище от 26. 01. 2009 г. относно спазването на свободата на словото и религиозните убеждения в Република България до тогавашния председател на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) г-н Кемал Еюп с придружително писмо, в което се казва, че Св. Синод се надява, че жалбата на Апостолска реформирана църква (АРЦ) и Християнски център „Прелом" срещу ЦРИК и д-р Десислава Панайотова няма да бъде удовлетворена. Сходни становища Св. Синод изпрати в подкрепа на ЦРИК и във връзка с делата на Шри Чинмой Център и Фондация „Изкуството да живееш" срещу ЦРИК.
Подкрепа на членовете на Св. Синод:
1) Становище на Пловдивския митрополит Николай от 31. 01. 2009 г. относно спазването на свободата на словото и религиозните убеждения в Република България до тогавашния председател на Комисията за защита от дискриминация г-н Кемал Еюп, в което митрополит Николай призовава към това жалбата на Апостолска реформирана църква и Християнски център „Прелом" срещу представители на БПЦ да не бъде удовлетворена.
2) Явяване на Пловдивския митрополит Николай и свещ. Стилиян Табаков - духовник в столичния храм „Св. св. Кирил и Методий" на 9 март 2009 г. в КЗД, за да изслушат заседанието, в което адвокатът на АРЦ Виктор Костов и пасторът Калоян Курдоманов, оглавяващ Християнски център „Прелом", отправиха своите устни обвинения срещу д-р Десислава Панайотова.
3) Ловчанският митрополит Гавриил подкрепи ЦРИК и неговия директор като ангажира адвокат Стефка
Спиридонова от Ловчанска епархия да се яви като техен процесуален представител в делата срещу АРЦ и Християнски
център „Прелом" на втора инстанция във Върховния административен съд (ВАС), и срещу „Шри Чинмой Център" и Фондация „Изкуството да живееш" на Шри Шри Рави Шанкар в Софийски районен съд. Ловчанският митрополит Гавриил също така няколко пъти осигури шофьор за адвокат Спиридонова, за да може тя да се придвижи от Ловеч до София, където се провеждаха съдебните заседания в продължение на три години - между 2009 и 2012 г.
4) През 2009 г. и 2010 г. приснопаметният Варненски и Великопреславски митрополит Кирил даде две интервюта в
подкрепа на мисионерската дейност на ЦРИК „Св. св. Кирил и Методий". Нещо повече - той даде своето благословение говорителят на Варненска и Великопреславска митрополия прот. Дончо Александров, както и отговорникът за работата с младежта към митрополията г-н Борислав Аврамов да бъдат свидетели в делото срещу „Шри Чинмой Център" през 2011 и 2012 г., като г-н Борислав Аврамов бе свидетел и по делото срещу Фондация „Изкуството да живееш" през 2011 г.
5) Като призована страна по делото „Шри Чинмой Център срещу ЦРИК" Софийска св. митрополия участва в делото като изцяло подкрепи дейността на ЦРИК и директора му.
Юридическите аргументи в борбата срещу сектите и култовете
С помощта на адвокат Стефка Спиридонова, с подкрепата на други заинтересувани специалисти-юристи, и заедно със сътрудника на ЦРИК г-н Бисер Божков Центърът за религиозни изследвания и консултации „Св. св. Кирил и Методий" започна за пръв път в България да изгражда комплекс от юридически аргументи и похвати за борба със сектите. В КЗД и ВАС ЦРИК постигна и първия прецедент - победа на православен антисектантски център срещу протестантска секта - АРЦ и Християнски център „Прелом", бившите „Слово на живот". С Решение № 122/10.07.2009 г. КЗД постанови, че изявленията в медиите на теолога д-р Панайотова не представляват „дискриминация по смисъла на Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) Изразено е мнение на специалист в областта на теологията, което е публикувано във в. „Телеграф". Отразяването на експертно мнение в пресата, което има за цел да представи различни гледни точки в областта на теологията не се разглежда като тормоз по смисъла на ЗЗДискр." (с. 10 от Решението на КЗД). От своя страна 5-членният състав на ВАС по същия казус отсъди: „Съответни на изяснената фактическа обстановка по делото са и изводите за липса на дискриминация по признак „религия", тъй като личните възприятия не обосновават сами по себе си дискриминация... Правилен е и основният извод за липса на конкретика в процесната публикация, поради което липсва и цел (намерение) или резултат за накърняване достойнството на лицата, както и за създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда..." (с. 3 от Решение № 11359 / 13.09.2011 г. на ВАС).
Душепастирската грижа в БПЦ за хората, пострадали от влиянието на сектите и култовете в България
Преходът от тоталитаризъм към демокрация у нас създаде феномен (социален, юридически, политически и духовен), който в днешно време се нарича пост-тоталитарно общество. То съдържа в себе си множество преходи от по-лошо към по-добро, без да се ангажира със строга праволинейност. И понеже обществото притежава способността да се саморазвива и саморазрушава, динамиката между развитието и разрушението също определя неговото моментно състояние. При доминиране на саморазрушението това общество естествено е в упадък и не притежава необходимите защитни сили срещу външни, противни на обществения ред и нравственост въздействия. Проблемите на прехода в българското общество рефлектират силно върху човешката личност, защото засягат цялата й многостранна дейност и отношения. Във всяко семейство се наблюдават белезите на тази рефлексия и домашното огнище вече не е онази крепост, която защитава, успокоява, възпитава позитивно, подкрепя и съхранява. Социалните връзки загубват своята здравина и надеждност, защото за възпитанието не се отделят достатъчно време и внимание. Икономическата и политическата криза също допри¬нася за нестабилността на държавата и на семейството. Тази нестабилност оказва най-силно въздействие върху младите хора, които все още търсят себе си и които тепърва се утвърждават в обществото. Те търсят своето място в среда, която не е настроена дружелюбно към тях. Така младото поколение е изключително податливо да навлезе в света на тоталитарните секти, който предлага „ценности", „приятелство", „бъдеще"... Една от основните причини за сектантски уклони и отстъпления във вярата е недостатъчната православна просвета и мисионерство. Ето защо най-успешна е борбата със сектите там, където се развива активна душепастирска и катехизаторска дейност.
ПРЕВАНТИВНИ МЕРКИ СРЕЩУ ПРОНИКВАНЕ НА СЕКТАНТСКО ВЛИЯНИЕ В ЕНОРИЯТА
Съвременна енорийска катехизация. Същност: Едно от най-важните задължения на душепастира е да научи паството си на основните истини на православната християнска вяра. Това има своето основание в Свещеното Писание, в заповедта дадена от Спасителя: "Идете научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа" (Мат. 28:19). Първи изпълнители на тази заповед са светите апостоли, които неуморно са ходели от град на град за да поучават, разобличават и назидават без да щадят силите си. Техни приемници в учителството стават апостолските мъже, епископите и презвитерите на Христовата Църква. Още по времето, когато възникват първите секти, някои от отците на Църквата осъзнават, че една от главните причини за тяхната поява е религиозната безпросветност. По принцип трябва да се приеме, че религиозната просвета е, така да се каже, имунизация против сектите и опасните култове. Мерките, които трябва да се взимат се отнасят до положителното излагане на чистото, неподправено църковно учение и до смелото, но незлобливо изобличаване на ересите.
Погледнато в съвременен план задачите на катехизацията като средство за борба с ересите и сектите се разпределят така: а. Вътрешната мисия съсредоточава вниманието и дейността си в самата енория (или епархия). Неин обект са енориашите и пришълци, преселили се в енорията, децата на енориашите; б. Външната мисия има за обект на катехизация хора незапознати с Христовото учение, живеещи извън енорията, епархията, а често и извън пределите на държавата; в. Специалната мисия има за обект на дейността си инославните и сектантите, проникнали в енорията, за да откъснат хора от лоното на Православната църква. Мисията се противопоставя на техните намерения да въвличат хората в своите секти, да ги заблуждават и погубват духовно. Нейната дейност е насочена и срещу суеверията и не на последно място срещу атеизма - потенциален враг на православната вяра. По същество специалната мисия е част от вътрешната. Тя добива названието специална, когато се ръководи от специално подготвени и назначени за целта хора. Когато такива липсват, задачите й се изпълняват от вътрешната мисия. Всяко едно от направленията на църковната мисия има, според задачите си, принципи и методи на работа, начини и форми за поднасяне на Христовото благовестие. Според Православното мисионерство, пастирите на Църквата имат три основни задачи: а. Положителна - да бъдат научени пасомите на всички необходими за спасението на душата вероизповедни истини и начините за реализирането им в живота; б. Първа войнстваща (отрицаваща) - да бъдат изкоренени всички езически суеверия, водещи до отклонения във вярата; в. Втора войнстваща (отрицаваща) - да бъдат изобличени всички инославни еретически и иноверни учения и секти, да бъде отблъсната тяхната пропаганда, да бъде разобличен атеизмът и материализмът [9]. Външната църковна мисия е насочена към изпълняване най-вече на първата и втората задача. Специалната мисия основно реализира в своята дейност третата задача, която от само себе си включва и учителство. Вътрешната църковна мисия включва и трите задачи на учителство изобличаване и назидаване. Именно вътрешната мисия се занимава с православното благовестие, учителството и християнското възпитание на паството в енорията. Всяка Поместна православна църква в синергия с останалите е призвана да изработи концепция за Православно мисионерство като в синодите, митрополиите и енориите им се поддържат структури и звена, които да противодействат задружно, достойно, компетентно и адекватно на опасните деструктивни култове (чрез мисионерска и юридическа дейност). Също така всички мисионерски отдели на Поместните църкви-сестри трябва да си взаимодействат чрез обмяна на опит (кръгли маси, семинари, обучение на православни мисионери /сектоведи-практици/, телевизионни предавания, създаване на документално-научни православни филми, анализиращи общественоопасните дейности на култовете). Като църковен настоятел и сътрудник на ПЦДОН - Варна и ЦРИК, привеждам скромен примерен (съвременен) план (или парадигма) на мисионерската дейност, който частично прилагаме в няколко енории на Варненска и Великопреславска митрополия и по-специално в енорията на храм „Св. Цар Борис", кв. „Аспарухово" в гр. Варна.
Организатори на вътрешната църковна мисия. Нейни организатори би трябвало да бъдат на първо място енорийското духовенство, енорийският свещеник или църковното настоятелство. Може да бъде организирана и от млади амбициозни християни притежаващи необходимата подготовка и организаторски способности. Важно условие за успеха на катехизаторската дейност, е да протича систематизирано, по определен план. Планът може да обхваща част от годината или цялата календарна година. Когато се прави за неделните училища по вероучение, учебният план обхваща тази част от годината, която съвпада с учебната година в светските училища или съобразно църковния календар. Ако се прави план на проповедите в храма, той се отнася за цялата църковна година - и се подрежда според датите от църковния календар. Когато катехизаторските планове се осъществяват в други дни, те могат да се построяват и на базата на православния катехизис без задължително да съвпада във всичко с празничния календар. Планове трябва да се правят и за катехизически беседи за възрастни, в зависимост от възможностите на пастира проповедник и на миряните. Освен в границите на енорията, просветната дейност се планира и на епархийско ниво, което се отнася за т.нар. епархийски проповедници (във Варна има такива, макар да не са щатни). След изтичане па планираното време или на част от него се прави отчет на извършената дейност. Без план катехизически беседи могат да се правят при частни посещения от свещниците по домовете (на окултно-въвлечените или податливи за въвличане от опасните култове) и извършването на някои треби, тогава се действа според случая. Практиката да се правят частни водосвети и маслосвети в домовете на окултно-пострадали адепти (жертви) е много сполучлива, защото хората, усещайки благодатта (чрез душата, която е „по природа християнка"), и посредством моста между светското общество и църковната общност с активен църковен (причастен) живот, се поддава на лечение. Тук мимоходом ще спомена, че при окултнопострадалите хора са нужни спешни духовни грижи и катехизация, за да могат същите да получат духовните оръжия в духовната борба по време на окултната болест. Лекарството за душите на окултно-пострадалите е християнското благочестие, Божието слово, житията на светците, светоотеческата литература, св. Литургия и св. тайнства.
Извършители на катехизаторската дейност. Те могат да бъдат свещенослужители, учители по вероучение, студенти-богослови. В тази дейност могат да се включат специално подготвени педагози не-богослови, но ревностни християни, в краен случай и обикновени миряни, които са добре просветени и утвърдени в истините на православната вяра. От това служение е добре да се отлъчат бивши сектанти, скоро приели православната вяра, както и хора, които се увличат от болни мистични явления. Второ важно условие е благочестивият живот. Енорийските вероучители (духовници и миряни) трябва на дело да прилагат християнските нравствени принципи в живота си, да бъдат пример за своите пасоми и ученици. Служението на благовестието, не може да се изпълнява от лица, известни като нетрезви; от хора, които живеят в блуд; от хора, увличащи се в политически интриги. Обучаваните трябва да бъдат опазвани от всяка съблазън. Важно условие са и интелектуалните качества и подготовката на катехизатора. Той трябва да познава съдържанието на Свещеното писание и учението на Православната църква. Да има общи познания по Апологетика и Църковна история, да има обща представа за някои от инославните течения, да познава техните водачи и основни заблуди. За по-голям успех на проповедническата антисектантска дейност Михаил Калнев препоръчва създаването в градовете на пастирско-мисионерски съюзи, или общества.[10]
Място и време за провеждане на катехизаторската дейност: Основно място за организиране мероприятията на просветните братства е православният храм с неговия енорийски център. Макар че основното му предназначение е молитвен дом, за извършване на богослужението, той е и място, където християнинът трябва да усвои основните, душеспасителни истини на православната вяра. Съвсем уместно е храмът да приюти неделното училище по вероучение за деца, катехизическите беседи за възрастни, събранията на местното просветно братство. В тези случаи, е абсолютно задължително да се зачита сакралното предназначение на сградата и да се спазва необходимото благоприличие. Времената за катехизическа дейност в храма са по време на богослужение - неделна и празнична проповед; след богослужение - неделно вероучение, просветни курсове за възрастни в определени дни и часове от седмицата; индивидуални беседи по всяко време.[11] Изхождайки от казаното дотук, ще спомена също, че от 1 (една) година в ЦЕНТЪРА ЗА РЕЛИГИОЗНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ И КОНСУЛТАЦИИ (ЦРИК) „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ" при храм „Св. св. Кирил и Методий", гр. София, се роди идеята да правим организирани системни ежемесечни беседи (в различни епархии на БПЦ) в „междуведомствен екип" относно превенция и консултация спрямо пораженията и вредите, които нанасят опасните деструктивните култове, суеверията и окултните практики. За тази дейност изискахме благословение от съответните митрополити, епархийски съвети и манастирски ръководства, тъй като членовете на екипа за беседите (Бисер Божков, д-р Десислава Панайотова, протойерей Георги Фотакиев - ръководител на ПЦДОН, йеромонах Висарион /Зографски/ - 1-ви епитроп на Славянобългарския манастир „Св. вмчк Георги Зограф", Атон, и схиархимадрит Амвросий - игумен на Славянобългарския манастир „Вмчк Георги Победоносец", Атон). Така в нашите беседи (с помощта на пастирския и аскетичен светогорски опит, клиничната пастирска практика, познанията в сферата на правото и православното мисионерство) в различни краища на България и в диоцеза на БПЦ, се опитахме да поднасяме обективна информация, духовни и правни съвети на пострадалите и религиозно търсещите хора в областта на православната духовност и живот, богословието, психиатрията, клиничната и пастирската психология, в различни сфери на правото, социалните услуги в съответствие с националното законодателство, Устава на БПЦ-БП и пр. Обикновенно след това много страдащи хора, които са в тежко клинично и духовно състояние на окултна болест, се обръщаха регулярно към ЦРИК и ПЦДОН за консултация, съвети и търсене на лечение (духовно). Тук е моментът да отбележа, че в БПЦ, респ. в Р България няма рехабилитационни центрове за духовно лечение на пострадали от опасни (деструктивни) култове, секти и окултни практики. Но тъй като в ПЦДОН се рехабилитират наркозависими, там се използва опитът и парадигмата на лечение на зависимите хора, която се прилага доста успешно и при лечението на сектопострадали и окултно-пострадали хора. Там, например, се лекуват само лица от мъжки пол. А лицата от женски пол (наркозависими или окултно-пострадали), протоиерей Георги (Фотакиев) приема поединично за духовно обгрижване в дома си. В този ред на мисли трябва да се спомене, че окултно-пострадалите хора са генератори на юридически проблеми и трябва да се обгрижват с правни съвети, консултации и правна помощ, което аз и мои колеги (юристи) сме се опитвали да правим в синергия с духовниците във Варна. Тази дейност съгласуваме винаги със съответните епархии и енории, респ. и със свещниците в БПЦ, които се занимат с обгрижване на окултно-пострадали хора. Темата за окултните практики, опасните култове, в т.ч. и наркоманията е много широка, тя има духовен, юридически, социален и медицински аспект. Защо и в какво наркоманията е свързана с окултните практики? Според историята на Църквата и религиите употребата на наркотици [12] е окултна мистична практика, част от окултната антихристиянска култура. Наркоманията "oблекчава" по псевдодуховен начин контакта на човека с падналите духове. Като такава тя (наркоманията) е изиграла съществена роля в установяването и развитието на множество традиционни езически и някои световни неопаганистки движения. Във връзка с това християнското светоотеческо учение на Православната църква се явява антитеза на окултизма и деструктивните култове. И на практиката на употребата на наркотици се гледа като на частно проявление на окултизъм или като на опасен култ.
ОТНОСНО финансирането на дейността на ЦРИК: винаги сме получавали съдействието на свещеноиконом Александър Георгиев, председател на храм „Св. св. Кирил и Методий", гр. София.
ОТНОСНО финансирането на дейността на ПЦДОН „Св. Боян - Енравота", гр. Варна: то става много трудно, но по Божията милост и с даренията на различни юридически лица, миряни и др. той работи и там се възстановяват и ресоциализират много млади хора, които са жертва едновременно на опасни култове, наркомания и правни проблеми.
ОТНОСНО духовната помощ от славяно-българския манастир „Св. вмчк Георги Зограф", Атон, спрямо дейността на ЦРИК, винаги са ни съдействали във всяко отношение като това се изразява най-вече в духовни напътствия, съвети и молитвено застъпничество.
Ние сме немощни, но силата Божия се в немощ проявява. Затова чрез молитвата, любовта към Бога и ближните, в ревностно служение на Църквата и обществото, в единомислие и взаимопомощ православните пастири и миряни могат и имат за свой най-висш дълг продължаването на апостолския пример за лекуване на тялото и душата на всеки човек, на всяка нация, на цялото човечество. Горко ни, ако не благовестваме. А голяма ще е радостта ни в Господа, защото „ако някой между вас, братя, се отклони от истината, и друг го обърне, нека тоя знае, че, който е обърнал грешник от лъжливия му път, ще спаси една душа от смърт и ще покрие много грехове" (Иак. 5:19-20), и Бога заедно ще прославят! Амин.
БЕЛЕЖКИ:
[1] Духовните чеда на Българската Патриаршия съкровено обичаме и свято пазим делото на св. Ириней Лионски, св. Киприян Картагенски, великите Атанасий и Василий, св. Григорий Богослов, св. Лъв папа Римски, преп. Максим Изповедник, св. Йоан Дамаскин, св. братя Методий и Константин-Кирил Философ, св. Климент Охридски, преп. Йоан Рилски Чудотворец, презвитер Козма, св. патриарх Евтимий Търновски, св. Марк Ефески, св. Никодим Светогорец, св. Тихон Задонски, св. Паисий Хилендарски, св. Игнатий Брянчанинов, св. Йоан Кронщадски, архиеп. Серафим Соболев, св. Николай (Велимирович), св. Йоан Шанхайски и Сан-Франциски, св. Иустин Попович, йером. Серафим Роуз и всички останали изповедници на светото Православие.
[2] Извадка от Завета на преп. Йоан Рилски, който може да бъде прочетен върху вътрешната стена на южния вход на Рилския манастир, където се пази за назидание на поколенията.
[3] Виж изданията: Временникъ императорскаго московскаго общества исторiи и древностей россiйских, кн. 21, 1855 г., стр.1-27; Палаузов, „Синодикъ Царя Бориса по рукописи ХІV века"; ЖМНП, ССХХХVІІІ, април, 1885 г.; Дринов, Новый церковнославянскiй памятникъ съ упоминанiем о славянскихъ первоучителяхъ" - откъси, стр. 176-205; „Известия Рускаго арх. дружества, 2,1897 г.; М.Г. Попруженко, „Синодик царя Борила",С., 1928; „Из старата българска книжнина", т. ІІ, Ив. Дуйчев, С., 1944 г.; Сборник „Държава и Църква през XIII в.", 1999 г., съст. Славика Радомир, Емил Димитров.
[4] Войнов, дякон Иван, Критика на Дъновото окултно теософско учение. Разговор с един дъновист. В., 1925 г.
[5] Ласков, Д. Религиозното и нравственото учение на Петър Дънов (Беинса Дуно), 1922.
[6] Виж пълния текст на петицията в Официалния сайт на БПЦ-БП: http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=29232 . Патриаршеското и синодално послание по същия повод виж в: http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=29233 .
[7] Виж напр. Сливенски митрополит Иоаникий. Сб. „Послания, слова и речи". Б. м., 1995, сс. 209-211. Също: бр. 16 на бюлетина СИМВОЛ НА ВЯРАТА в едноименния сайт на храм "Св. св. Кирил и Методий".
[8] Йером. Висарион (Зографски), "Петър Дънов и Ванга - пророци и предтечи на антихриста". Изд. манастирът „Св. вмчк. Георги Зограф" - Света Гора, Атон, 2011 г. С благословението на приснопаметния Български патриарх и Софийски митрополит Максим представянето на книгата в България бе съорганизирано от председателя на столичния храм "Св. св. Кирил и Методий" ик. Александър В. Георгиев и от братството на славянобългарския манастир "Св. вмчк Георги Зограф" на Св. Гора Атон в лицето на неговия игумен - схиархимандрит Амвросий, и йеромонах Висарион. В подготовката и провеждането на това толкова значимо за България духовно събитие се включиха свещ. Сергей Павлов, свещенослужител при столичния храм "Св. Мина" в жк „Модерно предградие", д-р Десислава Панайотова, директор на Центъра за религиозни изследвания и консултации "Св. св. Кирил и Методий", и г-жа Весела Игнатовa, регионален редактор на Официалния сайт на Българската Патриаршия за Софийска епархия. Още за представянето на книгата виж в: http://www.symvol.org/rm/nowini/nnn.html и http://www.symvol.org/rm/nowini/nova.html .
[9] Шавелски Георги. Православно пастирство. София. 1929, с.150.
[10] Срв. Калнев Михаил, Постановка на мисионерското дело в градските енории, сп. "Православен мисионер" кн.5, 1939, с.262.
[11] Димитров, прот. Христо. Пастирско богословие. Т. 1, София. 1955, с. 168.
[12] Това частично е така и според историята на светската психиатрия като хуманитарна наука.
Д-р Десислава Панайотова, Бисер Божков
~~~
Докладът е представен в Хаджидимовския манастир „Свети великомъченик Георги" (Неврокопска епархия на БПЦ-БП) по време на ШЕСТАТА МЕЖДУНАРОДНА СРЕЩА НА МЕЖДУПРАВОСЛАВНАТА МРЕЖА НА ИНИЦИАТИВИТЕ ЗА ПРОУЧВАНЕ НА РЕЛИГИИТЕ И ГИБЕЛНИТЕ КУЛТОВЕ - 19 до 22 септември 2013 г.
Tweet
