Вие сте от хората, които се хранят само със здравословна храна, следите за наличието на консерванти, купувате само екологично чисти храни? Изпитвате неприязън към тези, които употребяват сладки и мазни храни? Не посещавате ресторанти, в които не се предлагат диетични ястия. Ако това не важи за вас, то сред обкръжението ви ще откриете хора, способни да обиколят целия град, за да намерят точно определена храна или не ядат, ако не са сигурни, че това, което им се предлага, отговаря на разбиранията им за здравословна храна. Те не се скъпят да плащат по-висока цена за храни, които са с "гарантиран" произход. Отказват да ходят на гости у приятели, защото не знаят какво ще им сервират домакините.
А знаете ли, че маниакалното пристрастяване към здравословната храна е психично заболяване известно като орторексия?
Тази зависимост, не по-малко опасна от наркозависимостта, е новият образ на страстите, за които говорят св. отци. В църковния език те носят красноречиви имена, като чревоугодие, блудство, печал, униние, гняв, тщеславие, гордост и сребролюбие. Днес същите могат да бъдат разпознати зад сложни имена, като орторексия, невроза, депресия.
За разлика от булимията и анорексията, при които съзнанието се фиксира върху количеството, в орторексията маниакално се следи за качеството на храната. Зад привидно природосъобразните идеи за начин на живот в орторексията се крият сериозни духовни проблеми.
В основата на хранителните разстройства се крие дълбоко потиснато, но не и осъзнато отхвърляне на собствената личност. Орторексът е човек, който не харесва тялото и външния си вид, не желае да се приеме с всичките си недостатъци и достойнства. Или достойнствата му остават незабелязани за него, а недостатъците хипертрофират до гигантски размери. Естественият стремеж да бъде защитено и запазено тялото, прераства в мания, която изкористява любовта към себе си. Причините за подобен комплекс за малоценност могат да имат различен произход.
Корени се преди всичко в пренебрегването на религиозната потребност в човека необходимостта от общуване и общение с Бога. Тази потребност не може да бъде изкоренена, нещо повече, в изроден вид тя може да бъде открита в различните пристрастия на съвременния човек, идолите, които той си издига и на които се покланя. В случая става въпрос за култ към тялото и физическото здраве, чието учение е идеологията на природосъобразния начин на живот.
На пръв поглед орторексиците са изключително волеви хора. Но зад "безконтролното" увлечение по здравословното хранене се открива нежелание за решаване на жизненоважни проблеми и преодоляване на реални житейски трудности. Тук се разкрива и една от скритите страни на култа като бягство от живота.
Сред орторексиците се срещат и хора, които смятат себе си за по-умни от другите. Често това високомерие е съпътствано с презрително отношение към употребяващите „вредни" храни. В орторексията се проявяват проблеми на развитието на личността, които рефлектират в патогенно отношение към света и живота. Ето защо лечението є е свързано с борбата с придобитите вредни навици и изисква цялостна промяна, както и развиване на лични качества, като силна воля, дълготърпение и мъжествено посрещане на собствените слабости.
Въздържанието и умереността в отношението към храната е най-добре развито в учението за християнския пост. "Което Бог е очистил, ти не считай за нечисто" се казва в книга Деяния на св. апостоли. Целта на поста е освобождаване от страстите, а не физическо унищожение. Светите отци препоръчват мъдро употребяване на храната, или умереност. Наставляват да се благодари, като по този начин предпазват от гнусене от "земните плодове".
Постът в Православната църква е преди всичко покайна жертва в името на Бога. Затова винаги се подчертава необходимостта от духовен пост, който да съпътства телесния.
Лишаването от определена храна не е достатъчно. Постът е преди всичко време за само-вглъбяване и изобличаване на собствените слабости и страсти, които се превръщат в наши господари: злобата, и завистта, гордостта и самомнението. В противен случай дори да изхвърлим месото от трапезата, грижейки се за "чистотата" на тялото, душата продължава да страда и заболява.
Впрочем Църквата ни увещава, че няма полза от физическия пост, ако той не включва духовното въздържание от злото, страстите и от разкъсващия ни грях.
"Напразно се радваш, душо моя, заради въздържанието от храна, докато от страстите не си се очистила" се казва в едно богослужебно песнопение.
Според светите отци постът е "учител на умереността, майка на добродетелите, възпитател на Божиите чеда, спокойствие за душата, опора за живота, истински мир; той погасява страстите, охлажда гнева и яростта, утихва вълненията, породени от чревоугодието".
Постът според св. Василий Велики ражда пророците, укрепва силните, прави мъдри законодателите. Постът охранява душата, той е оръжие за доблестните. Той отблъсква изкушенията, съжителства с трезвостта, основа е на целомъдрието. Постът е издигаща се молитва към небето, която дарява крила. Светите отци също подчертават необходимостта от въздържание както в храната, така и от пороците, защото духовното усъвършенстване на човека е главната цел на поста. Истинският пост е отдалечаване от злото, въздържание на езика, борба с гнева, похотта, злословието, лъжата.
Така центърът на християнския пост е грижата за душата.
Друг е случаят с орторексията. Когато дълбоко вкоренената потребност за очистване на душата се замества от стремежа към чистота на храната и тялото, се появява и болестта.
Затова християнският пост, като съчетава въздържание и умереност по отношение на храната, прераства в лечение на тялото и душата и предпазва човека от самоцелно и пагубно издигане в култ на временното и суетното.
Църковен вестник, бр. 5/2005 г.
Tweet
