Христос воскресе!
През течение на цялата година ние празнуваме много радостни и необикновени събития из живота на Христа Спасителя. Но, защо само вестта за Неговото светло Възкресение произвежда в душата такава възторжена радост! Очевидно, поради това, че душата, бидейки безсмъртна, чувства, че с Христовото спасително възкресение се решава в положителен смисъл нейната вечна съдба.
Възкресението Христово е величайше събитие; в него се заключава същността на нашата вяра, същността и основата на християнството на нашето спасение. Вярно е, че хората биха били нещастни, ако Христос не бе прогласил в света Своето божествено учение за правда, братолюбие и нравствена чистота. Но, те щяха да бъдат изгубени за вечния живот ако Той не бе възкръснал, ако не бе доказал, че е Господар и на живота, и на смъртта.
Но Христос възкръсна и с това прояви пребъдващата в Него божествена и спасяваща сила. Тая мощна и благотворна сила се докосва до човешките души най-вече в пасхалните дни. Радостта от Възкресението Христово засяга не само човеците; засяга тя и небето и земята - цялата видима и невидима природа. Навсякъде се проявява, обновява и тържествува силата на живота. Жилото на смъртта е притъпено, обезвредено. Човешката душа се чувства окрилена от вярата и надеждата, че Христос, Който има божествена сила да се самовъзкреси, възкреси и нас; че смъртта на хората е само един временен сън; че за тях са отворени не само вратите на ада, където ги тласкат греховете, но са отворени и дверите на небето, към което ги привлича възкръсналият Спасител. За вярващите е издигната стълба от земята към небето, където Възкръсналият, седящ отдясно на Божия престол (Ев. 12:2), им е приготвил вечно царство на мир и радост в Духа Светаго.
Христовото Възкресение е залог за нашето възкресение. Христос възкръсна от мъртви и за умрелите стана начатък. Понеже, както смъртта дойде чрез човека, тъй и възкресението от мъртви ще дойде чрез Човека. Както в Адама всички умират, тъй и в Христа всички ще оживеят (1 Кор. 15:20-24). Христос се подчинил на закона - минал през вратата на смъртта, като човек, за да излезе през дверите на живота и безсмъртието, като Бог. И човеците ще възтържествуват над смъртта. Както пшеничното зърно, хвърлено в земята умира, за да възкръсне и да израсне по-многоплодно, тъй и човешкото душевно тяло ще се погребе, за да възкръсне тяло духовно и вековечно. Защото подир възкресението предстои тленното да се облече в нетление и смъртното да се облече в безсмъртие... И тогава ще се сбъдне думата написана: смъртта биде погълната от победа. Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата? (1 Кор. 15:53-55).
Всичко ликува днес: душите, хората, Църквата; сияе природата! Защото Христос наистина възкръсна из гроба. Да припомняме ли свидетелства за това? Те са посочени в евангелието, в Свещеното Писание изобщо. Връщайки се от гроба, Мария Магдалина и благородните жени-мироносици първи чуват божествения глас на Възкръсналия: Радвайте се... идете обадете на братята Ми да идат в Галилея, там ще Ме видят (Мат. 28:9-10). Самите апостоли, в същия ден са събрани вкъщи, при заключена врата. Христос се явява при тях, преподава им мир, показва им пронизаните си от гвоздеите на кръста ръце, нозе и ребра. Възрадвани, апостолите през цял свят свидетелстват: видяхме Господа! (Йоан. 20:19-25).
Събраните в Галилея при планината апостоли и 500 души вярващи посрещат възкръсналия Спасител, приемат Неговото благословение, беседват с Него и всички стават свидетели на Неговото възкресение, стават благовестници на великото събитие.
Бележит и възторжен свидетел на това събитие става и ученият евреин Савел от Тарс. С огнена злоба и ненавист гонил той малката тогава Църква Христова. Той взема на себе си мисията да отиде в Дамаск да излови и вързани доведе в Йерусалим всички християни. Дишащ злоба, той със своя отряд тръгнал за Дамаск. Но изведнъж на пътя върху него сгрява светлина от небето. Той пада на очите си и чува глас, който му казва: Савле, Савле, защо Ме гониш? Кой си Ти, господине? - лежейки на очите си, запитал Савел. - Аз съм Иисус (Възкръсналият). Когото ти гониш... Разтреперен, ослепен и ужасен, Савел проговорил: Господи, какво да направя? (Деян. 9:3-9), и Господ му определил какво да направи - да Му стане велик апостол.
Обръщането на Савел е чудо над чудесата. От този миг той се преименува на Павел и получава в своето съзнание пълното откровение Божие. И по този начин, многоученият на времето си евреин, става личен свидетел за възкресението Христово пред цял свят. И на Коринтските християни той писал: Братя, Христос умря за греховете ни... Той бе погребан и на третия ден възкръсна според Писанията. Той се яви на Кифа, после на единадесетте; после се яви на повече от 500 братя наведнъж, после де яви на Иаков, след това - на всички апостоли... и най-после се яви и на мене... (1 Кор. 15:3-8). В това писмено свидетелство на ап. Павел за възкръсналия Спасител досега никой не се е усъмнил...
Още по-бележит и неопровержим свидетел за възкресението на Христа Спасителя е самата св. Църква. Сила за съществуване, в продължение на толкова столетия, тя черпи от тая истина - Христовото възкресение. От тук тя черпи и благодатната мощ, която се е проявявала и проявява в множество знамения и чудеса. Със силата на тая истина на Възкресението тя можа да преобрази света и да издигне духовно-културно човечество. Ето, тая възраждаща сила и сега мощно и благотворно засяга душите и сърцата на хората, засяга цялата природа и предизвиква радост и възторг. Христос бо воста и веселие вечное. Прочее, нека се веселим всички и никой да не отнема радостта ни за славното Христово възкресение. Да се присъединим към тържествуващия хор на горната Църква, към ликуването на ангелите и на хубавата Божия природа. Да отворим сърцата и душите си за нови благодатни сили и светлина, които излизат от гроба на Възкръсналия Христос и Спасител. Сей день егоже сотвори Господь возрадуемся и возвеселимся вонъ!
Христос воскресе!
