Отец Васил Бечевски е енорийски свещеник при БПЦО „Св. Петка Търновска“ в Манхайм, както и на БПЦО в Майнц „Въведение Богородично“. Живее в Манхайм със семейството си и при пристигането им именно тази общност им помага при установяването им в Германия и тяхната интеграция. Когато на 14 октомври 2017 г. Негово Високопреосвещенство митрополит Антоний го ръкополага за свещеник и му възлага да обгрижва духовно нашите сънародници от Манхайм и района, той вече е неразривна част от църковната ни община там и от години участва активно в нейния живот и богослуженията.
Въпреки всичко, което ги обединява – православната им вяра, принадлежността им към БПЦ – БП, несгодите и трудностите в служението зад граница, всяка наша църковна община в чужбина има специфични черти в своята организация и служение. Забележителното при БПЦО „Св. Петка“ е, че отец Васил Бечевски и членовете на църковната община в Манхайм са подчертано социално ангажирани. Подпомагат с логистика и превод българите, които пристигат в Германия за лечение с тежки заболявания, които се нуждаят от палеативни грижи, помагат им с уреждането на административни формалности, да се ориентират в тази толкова различна обстановка и при лечението в болницата. Впрочем, някои от членовете на църковната ни общност в Манхайм, са пристигнали в Германия именно по такива здравословни причини.
Водени от християнска любов и съпричастност, членовете на църковната общност участват и в различни кампании за събиране на помощи за бедстващи хора и райони в България, за ремонти на църкви и манастири и други благотворителни инициативи.
Какво е за него тази мисия, какво му дава сили да изпълнява социалната си грижа за болните и страдащите и как понася едновременно с това нелекия кръст на свещеническото служение, грижата за поверените му от Бога души и кои са неговите помощници, това са въпросите, по които разговарях с отец Васил.
– Отец Васил, когато пристигате през 2012 г. в Германия, Българската православна църковна община в Манхайм вече съществува, тя е основана през 2009 г. Как научихте вие самият за нейното съществуване и как се приобщихте към нейния живот?
– Когато дойдохме през 2012 г., това стана именно чрез църковната община в Манхайм. Тогава, в този труден момент, ръка ни протегна професор Добромир Панайотов и ни помогна да се установим тук – да си намерим жилище, да си намерим работа, да се интегрираме възможно най-бързо. Това беше за нас изключително полезна помощ. Всичко това стана през духовната и социалната помощ на църковната община в Манхайм, която тогава все още нямаше на разположение свой собствен духовник.
– Как у вас лично се зароди и утвърди идеята да станете български православен свещеник и да поемете духовната грижа за българите, които живеят в Манхайм и района?
– Знаете ли, всеки човек носи вярата в себе си. Макар да съм израснал в семейство на битови християни, за майка ми Великден се изразяваше в боядисването на яйца, в печенето на козунаци, но не и в истинската същност на този празник, аз още от малък имах тази съкровена връзка с Бога, имах духовната потребност да се моля, да влизам често в храма. На времето спортувах, играех футбол и си спомням, че винаги, когато съм ходил на тренировки или на футболните срещи, пътят ми минаваше през кварталния храм. На отиване или на връщане влизах в храма да постоя малко, да запаля свещ, да се помоля. Чувствах една душевна радост, едно душевно умиротворение в себе си. През младежките си години човек донякъде се увлича по света и забрава за Бога, но дори тогава винаги съм имал молитвата в себе си и душата ми по един или друг начин е търсила общение с Бога.
Преди да решим да се преместим в Германия аз вече имах контакти със свещеници от Пловдивската митрополия, най-вече от Асеновград. Пътувал съм с тях на поклоннически пътувания и чрез общуването с духовниците, тази вяра се запали в мен още повече. Тогава исках да се запиша да следвам Теология, но за съжаление в онзи период от моя живот, не можех да си го позволя – и откъм финанси, и откъм време. Едва когато се установихме в Германия и с радост узнахме, че тук има православна църковна община, аз си казах: "ето сега може би ще имам време да запиша да следвам богословие, да бъда полезен на църковната община".
По чуден начин човек усеща в себе си Божия повик. Това е едно вътрешно усещане, че човек иска да тръгне по пътя на свещенството и то не може да бъде описано с думи.
– А тежък ли се оказа този кръст: да бъдете свещеник, да бъдете човекът който е до своите пасоми и в добро, и в лошо, във всички важни моменти от живота им?
– На всеки един духовник кръстът е тежък, пътят е труден, нелек, но Вие сами знаете, че нашият Господ Иисус Христос също стигна до Голгота по един нелек път, но пък след това възкръсна и ни даде живот вечен. Разбира се тук, в Западна Европа, духовниците освен с духовните нужда на вярващите от енорията сме твърде много ангажирани със социалните дейности на църковната община. Що се отнася до мен, в университетската клиника в град Хайделберг идват да се лекуват хора от цял свят с тежки заболявания, които се нуждаят от палиативни грижи. Включително от България. За съжаление идват да се лекуват много дечица с техните родители. Това е моят социален кръст, който също трябваше да понеса. Да бъда неотлъчно при тези хора. Имаме вече много случаи когато нашата църковна община обгрижва духовно и социално хора, идващи тук да се лекуват. Като говорим за палеативни грижи, това ще рече нелечими болести, а това е много тежък път за всички.
В началото ми беше наистина много трудно, признавам си, и си казвах: „Господи, защо трябваше аз да го понеса този товар, да гледам как деца, хора умират пред очите ми!“. Но в крайна сметка осъзнах, че това е моят кръст, който трябва да понеса. Във времето Бог ми даде сили и вярвам, че с нашата духовно-социална помощ ние успяваме да помогнем на хората в труден за тях период.
– Кои са въпросите и проблемите, по които най-често се обръщат към Вас вашите пасоми от българската православна църковна община?
– Когато говорим за проблеми от социален аспект, се обръщат най-вече за съдействие за работа, превод на документи, обгрижване в болница, посещения, грижа не само към този, който страда, а и за останалите хора от семейството на страдащия. Също така, намиране на жилище, съдействие за квартира, всичко, което касае интеграцията им в Германия.
Но от духовна гледна точка – беседване, разговори за Бога, разговори за вечния живот, хората имат много духовни въпроси. Търсят отговори от Бог, от Църквата и, знаете ли, на нас духовниците, ако и всички да сме малко или много недостойни да служим на Бога, ни е дадена цялата благодат на Христовата Църква и ние разполагаме с нея в цялата ѝ пълнота. Затова нямаме моралното право да казваме на човека: „иди си, аз нямам решение на твоя проблем!“. Ние трябва да намираме решение на всеки един проблем, да отговаряме на всяка една нужда на хората. И в духовно естество, и в социално.
– А как хората от общината се включват в живота ѝ! Кои са Вашите най-близки помощници и сътрудници в това дело?
– Слава Богу, имаме много хора, които радеят да помагат и дават всичко от себе си, за да се развива духовно-социалната дейност в нашата богоспасаема енория. Това е професор Панайотов с църковния хор. Ние сме радостни, тъй като професор Панайотов, въпреки своята преклонна възраст, е много активен, деен, успява да организира да имаме един многолюден прекрасен хор, при все че дори в големите градове в България трудно се намират църковни певци. В нашия хор имаме германски православен християнин, имаме сирийски православен християнин и те пеят на църковнославянски език, това е похвално.
В Манхайм имаме и цяла дузина иподякони, слава Богу! Винаги имам на разположение 4 – 5 човека, които да ми помагат в организацията на църковните празници. Ние имаме постоянно общение и с другите православни църкви, организираме съслужения, правим съвместни православни концерти и аз имам на разположение много помощници, най-вече в лицето на църковния хор и иподяконите.
– Споменахте другите Поместни православни църкви. Как са представени те в Манхайм и в тази област и в какво се изразява вашето сътрудничество?
– Два пъти в годината имаме така наречената всеправославна Литургия. Винаги след празника Петдесетница, в понеделник на Свети Дух, се събираме всички православни: гръцката, румънската, руската църкви, дори от антиохийската църква, и служим заедно в този ден, ясна е символиката. Те тука са доста по-рано създадени църковни общини и ние сме в постоянно общение с всички Поместни православни църкви.
– Проследявайки историята на създаването на Българската православна църковна община в Манхайм ми направи впечатление, че преди да се сдобиете със свой храм, сте служили и в румънския храм, и в гръцкия… Това е една наистина сериозна помощ от тяхна страна. Предполагам, че по същия начин продължавате да си помагате и при възникването на друга православна църковна общност в града.
– Точно така. Когато дойдох през 2012 г. със семейството си в Германия, нашата църковна община ползваше гръцкия храм, който ни беше предоставен в съботния ден на разположение. Тогава идваше свещеник от Мюнхен – ставрофорен иконом Недялко Калинов – да обгрижва нашата църковна община, а аз му помагах като иподякон. Това беше протегната ръка от страна на гърците. Самите ние, за православните богослужения сме били домакини в нашия храм, много пъти сме служили в гръцката църква, в румънската, в руската… Така че, има го това постоянно братско общение помежду ни, има го това единство, тъй като Православната църква е една и Христос е Един.
– Католическата църква е ваш домакин в този храм. Как приемат вас, православните, как си взаимодействате с тях?
– С отворени обятия. Имаме чудесен диалог с католическата църква. Те са много отворени към нас, много любезни. Изградили сме един доста добър авторитет и, както Вие сами се убеждавате, предоставят ни на разположение храм, който да ползваме безвъзмездно в момента. Това е едно голямо облекчение за нас, тъй като, ако трябваше да плащаме някъде наем за църква или друго помещение, което да бъде използвано за служби, това щеше значително да утежни нашата ситуация. Имаме и зала, социално помещение на разположение, имаме един прекрасен дом. Чувстваме се като у дома си и всичко това се дължи на благоразположението на католическата църковна общност.
Ние не сме в литургично общение с тях, но сме в социално общение. Много тясно сме свързани едни с други и тук, в Западна Европа, няма как да не е така.
– Да кажете нещо и за чужденците, които са живи членове на тази църковна община, какво ги привлича тук и как те се включват в живота на Българската православна църковна общност?
– Вие знаете, че в Православната църква ние казваме, че служим на Бога с дух и истина. Тези православни германци, сирийци, руснаци чувстват, че Православната църква е този спасителен пристан, който е така жизнено важен за човешката душа. Ако оставим настрана руснаците, които също са православен народ, и се обърнем към немските православни фамилии, това са хора израснали в други деноминации, но по един или друг начин са открили Истината, Пътя и Живота, следват Христос така, както вече векове наред учи Православната църква: истинно, неизменно и съвършено правилно на Бога. Те усещат в себе си, че няма друг път и друго спасение, освен Православието.
– Как си сътрудничи Българската православна църковна общност в Манхайм и Църквата, в лицето на Западно- и Средноевропейска епархия на БПЦ с представителствата на българската държава тук, зад граница?
– Ние сме в много тясно взаимодействие с представителите на българската държава в лицето на негово Превъзходителство г-н Григор Порожанов – посланик на Република България в Берлин. Също така сме в много тесни взаимоотношения и взаимопомощ с генералното консулство във Франкфурт. Там генерален консул е г-жа Диана Попова, която винаги е открити към нашата Църква и помага с каквото може. На храмовия празник ще имаме радостта и честта делегация от 12 човека да пристигнат от генералното консулство във Франкфурт. Към тях можем да добавим и генералния консул на Република България в Мюнхен г-н Стефан Йонков, госпожа Милена Узунова – консул по политически и културни въпроси в Мюнхен.
Така че държавата и Църквата работят в една симфония тук, на местно ниво. И това общение между нас ни дава увереност и спокойствие, че Църквата и държавата могат да са заедно ръка за ръка.
– Какви са вашите надежди, вашата молитва за бъдещето, за развитието на тази църковна общност, която Вие в момента оглавявате, която на Вас Бог е възложил?
– На първо място се моля Бог да чуе молитвите ни и да се сдобием със собствен храм. Храм, който да се превърне в един духовно-социален център тук за българите в региона. Храм, който да бъде пристан за всички българи. За всички, които са извън Родината, но не са далеч от Бога, а, повярвайте ми, тези хора не са никак малко тук в Германия. Все повече и повече млади хора идват, обръщат се към Бога, търсят връзка с Него. Това е моята най-усърдна молитва: да се сдобием със собствен храм, както в Манхайм, така и в Майнц.
Преди две години основахме и в град Майнц църковна община „Въведение Богородично“, натоварен съм с очаквания от Негово Високопреосвещенство да развия енорията там заедно с църковното настоятелство, които също са много усърдни. Особено в лицето на адвокат Георги Живков, млад и деен иподякон, който работи много устойчиво за развитието на църковната община в Майнц.
Моля се Бог да чуе молитвата ни, да имаме храм и в Манхайм, и в Майнц, и навсякъде, където има православни църковни общини, защото това е изключително важно за развитието не само на духовния, но и на социалния живот на българите зад граница.
– При основаването на тази църковна община, нейните основатели си поставят за цел тя да послужи за обединение, за единение на българите в югозападната част на Германия. Как смятате от днешна дата, осъществена ли е тази цел?
– Смятам, че ние като духовна църковна община, сме като изграден духовно-социален център, който обединява, събира хората, кара ги да се чувстват близо до Бога и правим така, че да не им липсва толкова много родината. Защото, вие знаете, в нашата родина е много лесно човек да бъде православен християнин – излизаш от дома си, на две пресечки по-надолу е кварталната църква и кварталния свещеник, който ни очаква. Тук има църковни общини в много малко градове. При нас идват хора от 150 – 160 км, пътуват, за да пристигнат на Литургия.
Така че, тази църковна община е наистина нашата спойка.
Интервю: Александра КАРАМИХАЛЕВА
Епизодите на подкаста "Мост на вярата" за БПЦО в Манхайм може да чуете по-долу.
Митрополит Гавриил: Случаят „Петрохан“ трябва да е силен пример, че трябва да се изучава православие
