Той не приема за себе си определението „апостол“ или „мисионер“, макар да съм убедена, че е точно такъв – пратеник Божий в света, да благовести Неговото Слово. Казва, с присъщата му непосредственост и непретенциозност, че неговият принцип в живота е „залудо работи, залудо не стой“ и че, „човек като работи, като скъса четири чифта обувки, нещата се получават. Няма как да не се получат. Значи, трябва да се работи, а Бог да реши кой е апостол, кой не е, кой какъв е. Защото греховете ни не са малко.
Трябва да правим нещо, защото иначе ще останем само с греховете ни и с чисто новите ни обувки.
Е, отец Юлиян Ангелов със сигурност няма да остане с нови обувки. Скъсал е не един или два чифта от обикаляне по летищата и пътищата на Европа. Той става свещеник в родната си Видинска епархия. В Западно- и Средноевропейската епархия на БПЦ започва служението си в катедралния храм в Берлин. По-късно основава Българската църковна община в Хамбург, след това общините ни в Кьолн, в Лайпциг… Пътува многократно всеки месец, за да служи там години наред, докато под неговите грижи църковната общност не укрепне и докато се намери друг свещеник, който да поеме грижата за нея. Често придружава и Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний в неговите пътувания по обширната епархия до една или друга църковна община. Като духовен надзорник и старши епархийски съветник на Западно- и Средноевропейска митрополия ставрофорен иконом Юлиан Ангелов е в течение на делата на всички църковни общини в епархията.
През 2020 – 2021 г., освен ангажиментите му в Германия, митрополит Антоний му възлага грижата и за българската църковна община в Женева, както и за българите от цялата френскоговоряща част на Швейцария.
Оттогава ходи там един път месечно, за да служи света Литургия, пътува и извънредно за опела, панихиди, кръщения… Много пъти се е налагало да пътува в петък следобед до един град, да служи в събота там, след това да се придвижва до друг град и на другия ден, в неделя, да служи там. Изминава стотици километри, за да посети тези наши сънародници, да извърши богослуженията, да се погрижи за душите им във време на изпитания, за да си върнат те душевния мир. Близо е до тях и в радостите им, и в успехите им, и в тревогите и в изпитанията им.
Какво го мотивира да жертва от времето си, което може да посвети на семейството си или на енориашите си в Берлин, собствения си комфорт и удобство, не малко средства? Неговият отговор е:
Мотивират ме хората. Мотивира ме, когато в общините отсреща получаваш любов, виждаш, че тя е взаимна. Тази любов те кара да летиш, да кацаш, да правиш чудеса, които иначе трудно би си представил.
Разказва, че е служил със силни болки в кръста, не можел да стои дълго време прав и проповядвал седнал. В неделя се прибрал от Женева, а във вторник му предстояла операция, „но любовта е по-силна от всичко“ – заключава отец Юлиян. Когато не му достигат сили, тази взаимна любов ги допълва. Отговорността за тези души, които Бог му е поверил и епархийския му митрополит, не му позволява да ги остави.
Отец Юлиян казва, че във всеки район на Европа българите се сблъскват с различни проблеми и предизвикателствата пред него, като свещеник и техен духовен наставник, са различни. Подчертава, че в Женева, за разлика от други общини, нашите сънародници нямат социални проблеми – за жилище, здравеопазване, работа... Техните проблеми са от друго естество. В по-голямата си част те са много добре платени – заемат добри позиции в банковия сектор, в хедж фондове, но там нещата са много динамични, те носят огромни отговорности и поемат големи рискове. Затова не пропуска да им напомня, че парите не са всичко, „че съществува и вторият, и третият компонент на човешката антропология“, че човек има и безсмъртни душа и дух.
Като православен свещеник трябва да им обяснява, че много неща не зависят от тях, че трябва да вършат всичко с молитва и когато печелят, да не забравят да благодарят на Бога, а когато губят да намират сили да кажат като старозаветния Иов: „Господ даде, Господ и взе; (както беше угодно Господу, тъй и стана) да бъде благословено името Господне!“.
„На това се учим. Там всеки си има жилище, работа, пари, заплата, семейство и т.н. Те нямат основните проблеми на повечето хора, но пак така е устроил лукавият, че могат да си загубят безсмъртните души“.
Отец Юлиян подчертава, че стандартът на живот не определя спасението на човека. Добрият стандарт на живот може да ти даде възможност да си отдъхнеш и да се замислиш и за по-важни и непреходни неща от едното оцеляване, но можеш да изпаднеш и в другата крайност – грижата за материалното да те завладее, да изцеди силите ти, да обсеби напълно мислите ти и времето ти.
„Трябва да се търси баланс, за да не се окаже накрая, че си работил от тъмно до тъмно шест дена в седмицата, а на седмия си умрял. Трябва да си умерен във всичко, да имаш време да останеш насаме със себе си и с Бога, да се помолиш, да се замислиш над себе си, над живота си“, разсъждава свещеникът, „а и независимо колко висок стандарт на живот има човек, без Бога не можем и това най-ясно проличава в дни на изпитания“.
Отец Юлиян казва, че в наше време богатството има други измерения и да получаваш високо възнаграждение за труда си не означава, че си богат, защото животът в Женева и в други градове на Запад е скъп: данъците са големи, социалните удръжки, наемите, цените… Според него системата е така направена, че да изцежда хората максимално без да им оставя време да се замислят. „Взимат ти 80% от това, което си припечелил. Както щедро ти дават, така щедро ти го прибират. Не бих казал, че си заслужава да си продадеш душата за такова нещо. То не си заслужава и за каквото и да е друго, защото душата е безценна“, категоричен е духовникът.
За кратко време, под грижите и наставленията на отец Юлиян, църковната община се превръща в най-голямата и сплотена българска общност в Женева, както и организацията с най-голям обществен интерес. Спечелва си заслужено доверие сред другите християнски общности в града и от страна на местната власт. Но най-ценните плодове от неговите усилия, от хилядите пропътувани километри, от времето и силите, които е отдал на своето служение, са напредъкът на неговите пасоми във вярата и взаимната им любов.
Автор: Александра Карамихалева
Повече може да чуете в броя на подкаста "Мост на вярата", посветен на БПЦО в Женева.
Браницки епископ Йоан: Дигиталният шум ни отдалечава от тишината на Бога
