Между разбирането на Църквата и това на светските хора по отделни въпроси често се явяват различни противоречия. В действителност различна е не само преценката, а и светогледът, от който изхожда тя. Понякога, естествено, се изпада в крайност и нечие крайно мнение се опитва да се натрапи като „християнски възглед", „църковна позиция", дори „догмат на православната вяра". Макар това да не отговаря на истината, все пак между християнската и светската гледна точка съществува огромна бездна, която не може да бъде отмината.
И ако в днешното почти изцяло секуларизирано време се случва да правим опити за частично помирение с враждебния свят, то това не винаги е било така. По-голямата част от светите отци говорят открито срещу света и неговия критерий за преценка на съществуващото. Един от тези отци е и св. Евхерий Лугдунски[1].
Св. Евхерий Лугдунски вероятно е роден около 380 г. в знатно галско семейство. Знае се, че е имал двама сина от своята съпруга Гала и в светския си живот е заемал висок служебен пост. След това цялото семейство се оттегля в уединението на остров Лер (Леро) (дн. Сент Маргьорит). По-късно пък за възпитанието на синовете му Салоний и Веран на съседния остров Лерин (Лерина) (дн. Сен Онора)[2] се грижат св. Винценций Лерински[3] и презвитер Салвиан Масилийски[4]. През 434 г. Евхерий е избран за епископ на Лугдун (дн. Лион), какъвто остава до смъртта си (около 450 г[5]). Един мартирологий от IX в. поставя името му под датата 16 ноември[6], което се възприема и при неговото църковно честване.
От днешните изследователи се посочват следните пет съчинения, които действително принадлежат на св. Евхерий Лугдунски[7]: За презрението към света и светската философия; Похвала на пустинята; Правила за духовното разбиране; Наставления; Страдание на мъчениците в Агавн[8]. Към тях трябва да се прибавят и няколко фрагмента. Загубени са извадките от Събеседвания на св. Йоан Касиан[9] и един трактат за истинската философия[10].
Най-ценен е трактатът (в епистоларна форма) За презрението към света и светската философия. Той е отправен, както показва и самият му надпис, към един сродник на светеца, на име Валериан[11]. И така, какво смята св. Евхерий Лугдунски за светската философия и нейната истинска алтернатива - „небесната философия"?
В светоотеческите съчинения ясно е прокарано едно противопоставяне между светско и християнско, между плътско и духовно, между земно и небесно. Не трябва да се мисли, че това противопоставяне е изкуствено създадено, тъй като то стои дълбоко в същността на християнското учение. Св. Евхерий най-ясно изразява разликата между светски и християнски живот в За презрението към света..., макар по един или друг начин за това да става дума и в почти всичките творби (може би без Passio-то) на св. Евхерий. Св. Евхерий предава ключовото място в Св. Писание по този въпрос - Не обичайте света, нито това, което е в света (1 Йоан. 2:15) - и добавя, разяснявайки причината: ... защото всичко това с коварни краски гали нашия взор[12].
Какво всъщност се съдържа в понятието „свят"? Това е важен въпрос за разбиране на разглежданото противопоставяне. Представа можем да получим по косвен път пак от Първото послание на св. ап. Йоан Богослов, където се казва: Защото всичко, което е в света - желанията на плътта, похотта на очите и надменността в живота, не е от Отца, а от този свят (1 Йоан. 2:16). Както тук, така и по-нататък в творбите на християнските автори думата „свят" се употребява без някакви предварителни изяснения, а сякаш е нещо съвсем точно установено. Разбира се, има и такива автори, които се опитват сякаш по-пълно да разяснят съдържанието на това понятие. Най-известен от тях е аскетът св. Исаак Сирийски (VII в.). Протойерей Георги Флоровски систематизира така неговите мисли: Светът се състои от страстите като от свои съставни елементи. (...) И излизането от света е преди всичко нова нагласа на ума. Светът е разсеяност и разсейване, течение на страстите, а отричането от света е съсредоточеност, събиране и събраност, устойчивост и твърдост, или постоянство на душата[13].
Св. Евхерий говори: Полза за кратко имат кратковременните удобства на този век (свят)[14]. Ясна е разликата у църковните автори между двете понятия saeculum и saecula, които са една и съща дума съответно в единствено и множествено число. Първото (единствено число) се използва за кратковременния земен живот и на български често се налага то да бъде превеждано като (този) свят, за да обхване изцяло смисъла на нещо суетно и преходно, влаган от християнските автори. Второто (множествено число)[15] се употребява за вечния и безкраен живот. Но разбира се, не трябва да мислим, че единствено различната продължителност на временния и вечния живот е причината за предпочитането от страна на св. Евхерий (и на всички други църковни автори) на последния.
По въпроса за противопоставянето на светски и духовен живот можем да почерпим още от едно наблюдение върху литературните похвати, които използва св. Евхерий. Става дума за широката употреба на антитезата в За презрението към света и светската философия. Всъщност това е характерно за много произведения на християнската литература. Зад този литературен похват се крият множество противопоставяния. Това е противопоставянето[16] на плът (caro) и душа (anima), на земя (terra) и небе (тук - superiora), на временно и вечно[17].
В едно съчинение, което според своето заглавие претендира за някакво противопоставяне - на светското и небесното (saecularis и coelestis), - св. Евхерий сякаш без никакви предварителни обяснения внася друго противоречие - на душа и тяло. Разбираме, че за читателите на св. Евхерий е пределно ясно наличието на борба между плътта и духа, или по-точно между желанието за плътското (материалното) и желанието за духовното. И все пак това не е дуализъм. Цялостният поглед върху творбите на св. Евхерий ни помага да разберем, че ние сме в догматичното християнско учение за материалното като Божие творение, така добре отразено и в посланията на св. ап. Павел.
Разбирането на св. Евхерий за светския живот е свързано с мисълта за някакво пленничество. Той казва за две характерни съблазни на съвременното му общество: Има две главни неща, както мисля, които най-вече държат хората победени в делата на този свят, и след като чувствата са били прелъстени, свързват уловените със съблазнителна любов: желанието за богатство и достойнството на почестите[18]. По-нататък св. Евхерий сякаш изравнява значението на думите voluptas и cupiditas. Втората дума пък е използвана в латинския превод на Св. Писание на мястото, в което св. ап. Павел говори: Защото коренът на всички злини е сластолюбието (в българския синодален превод и в новия превод на Новия завет стои: сребролюбието) (Radix enim omnium malorum cupiditas) (1 Тим. 6:10)[19].
В християнската литература на латинския Запад много често присъства думата conversio. Във времето на св. Евхерий това вече означава започването на аскетически живот в неговия смисъл на монашество (независимо дали в отшелничество, манастир или дори в света). Отвръщането от света с право заслужава наименованието обръщане. Обръщане, но накъде? Според светите отци това е обръщане преди всичко навътре към самия себе си, към вътрешността на душата, където се вижда и Бог, където се постига и самопознание, и богопознание. Св. Евхерий казва: Знаеш това, което ти се полага да обичаш, а самия себе си не знаеш да обичаш?! Навън е това, което обичаш; извън теб е онова, за което копнееш. Обърни се по-скоро към себе си, за да бъдеш по-скъп на себе си ти, отколкото твоето[20]. В този контекст са и думите на св. Павлин Ноленски към ученика на бл. Августин Лиценций, с които той му дава съвет за връщане към своето (в случая - tua) от чуждото (aliena) и го призовава да не губи време за външното (externa)[21].
Какви са подбудите за започване на аскетически живот според св. Евхерий? Той говори за преходността на земното, смятайки, че богатствата на света са разпръснати (dissipatas opes mundi), че към своя край клонящ, с последни крачки се движи той (in finem suum vergens spatiis agatur extremis)[22]. Но главната причина за аскетическото обръщане е положителна - това е любовта към небесното. Св. Евхерий казва: Всеки, който има най-много небесни почести и небесни богатства, отминава земните почести, земните богатства...[23] Земното и небесното - това са две алтернативи за живота на човека; по този начин изборът на едната или другата означава насочване съответно към земната, светската или към небесната, християнската философия. Св. Евхерий не разглежда философията само като плод на ума без съответно приложение в живота на човека. Напротив, за него избраната философия определя светогледа на човека.
Първо задължение - говори св. Евхерий в За презрението към света... - на създадения и на бял свят излязъл човек е, мой превъзлюбени Валериане, да узнае своя Творец, да приеме Познатия и живота - Божествения дар - в служение и почитание на Бога да отдаде[24]. Това е за св. Евхерий истинската мъдрост, това е и правилната насока на търсенето на истината от страна на човека. Излишните знания, които често ни предлага светът, и излишните занимания, в които можем да се заплетем, са недопустими за истинския християнин. Св. Евхерий казва по този повод: Да бъде разкъсана безкрайната верига на светските дела и да се прекъсне онзи единствен труд през целия ни живот за нашите многобройни нужди[25].
Отворен обаче стои въпросът, какво е вътрешното съдържание на аскетическото обръщане, на насочването към „небесната философия", според терминологията на св. Евхерий? Т.е. какво е отношението на обръщащите се към всяко друго познание, което не можем да означим пряко като богопознание или себепознание? Р. Бояджиев твърди следното: Манастирът „Лерин" си спечелва славата на значително християнско средище, известна школа за подготовка на бъдещи монаси и епископи, идващи тук даже от Северна Европа. Лерин се проявил като процъфтяващ център за разпространяване на знания в късноантичния свят, където под напора на варварите класическото образование бързо изчезвало[26]. В друго свое изследване същият автор твърди за манастири като Леринския: В тези ценобии (манастири - бел. м.) по уникален начин се преплитат аскеза, антична ученост и култура[27].
Манастирът на Лерин е своеобразно образователно средище, и монасите, излизащи от този манастир, често имат голямо влияние в обществеността - благодарение на високите си постове като епископи. Как да се съгласува това с картината, пред която ни поставя съчинението на св. Евхерий Лугдунски За презрението към света и светската философия? От самия език и литературни особености на творбите на св. Евхерий се вижда, че той е високообразован и владее множество похвати, характерни за класическата литература. Св. Евхерий е и монах-епископ, който е имал огромно влияние със самото си положение.
Противоречие може да има само при един външен поглед върху християнската литература. Християнското аскетическо учение свидетелства с достатъчна яснота, че придобиването на всяко познание трябва да бъде съобразено с целта на човешкия живот и само тогава това познание има смисъл и ценност. Плодa на живота според началата на този свят св. Евхерий преценява според състоянието на избралите го: Наслаждението на кратковременния живот не постигат, на това на вечния не могат да се надяват. От временните блага не се ползват - не, не ще се ползват и от вечните![28] Накратко: любовта към този свят не носи полза нито във вечността, нито пък дори тук, на земята, където предметите на болната привързаност така често се губят. Същевременно в живота според християнските начала може да намери удовлетворение всяко чисто желание на човека и всеки светъл негов копнеж. В Бога и християнската вяра се открива истинската красота, истинската слава и блясък[29].
Християнските аскети акцентират и върху лъжовността в много пунктове на светското знание, което те дори често наричат и незнание, лъженаука (напр. още св. ап. Павел - вж. 1 Тим. 6:20). Не само отделни негови постулати могат да страдат от грешки, но всъщност недостатъкът в него е много по-дълбок. Става въпрос за цялостната насока на светското знание - по времето на св. Евхерий, преди това и след него. Светското знание, онази „светска философия", според израза на св. Евхерий, не е изпълнила онова първо изискване, което ù поставя той - признаването на човешкия живот за Божи дар, познаването на Твореца и отдаването на всички сили именно на Него. Оттук нататък светът не може правилно да разбира и останалото - неразбирането на смисъла на човешкия живот е предпоставка за неразбиране и на смисъла на всичко съществуващо.
В За презрението към света... присъства една голяма по обем ретроспекция, разглеждаща съвременните подвижници и техните подвизи и някои библейски личности. В нея първо се говори за такива личности, пожелали тази небесна философия[30]. Като разбрали лъжовността на светското знание, макар и да са били високообразовани в него, те са преминали към небесното знание. Такива, според св. Евхерий, са например св. Григорий Богослов, св. Григорий Нисенски, св. Василий Велики, св. Павлин Ноленски, св. Хиларий Пиктавийски, св. Йоан Златоуст. Речта се лее като тържествена песен, която остава впечатлението не за някакъв опит за убеждаване, а за несъмнено превъзходство - превъзходството на християнския живот и на християнската философия пред светската.
Щом начетените в светското знание за своето учение си присвояват името „философия", за християните и тяхната истинска мъдрост остава много по-високо название - живот[31]. За св. Евхерий е ясно, че светските „мъдреци" не виждат истинската правда, истинската мъдрост[32]. Тази мъдрост може да се види само в християнската религия и нейното вътрешно преживяване - когато тя се превръща в живот. Тук минава и пътят към истинското щастие, което, според св. Евхерий, се състои в това, да презреш светското щастие и след като си пренебрегнал земното, горещо да се устремиш към божественото[33].
[1] Лугдун - дн. Лион.
[2] Споменатите два острова, известни още като Лерини, се намират до южното крайбрежие на Франция - срещу Кан.
[3] Познат у нас като св. Викентий Лерински.
[4] Масилия - дн. Марсилия.
[5] Различни са годините, посочвани у древните автори - 449; между 450 и 455; 456. Вж. Wickham, Lionel. Eucherius. In: Theologische Realenzyklopädie. Bd. 10. Berlin/ New York, 1982, S. 523.
[6] Вж. S. Ado Viennensis. Martyrologium. (Patrologiae cursus completus. Series Latina (PL). Vol. 123, col. 395).
[7] Кратко, но ценно разглеждане поотделно на публикуваните в Патрология-та други съчинения под името на св. Евхерий Лугдунски прави Ото Барденхевер в своята История на древноцърковната литература - вж. Bardenhewer, Otto. Geschichte der altkirchlichen Literatur. Bd. IV. Erste und Zweite Auflage. Freiburg im Breisgau, 1924, S. 569.
[8] De contemptu mundi et saecularis philosophiae; De laude eremi; Formulae spiritalis intellegentiae; Instructiones; Passio Agaunensium martyrum.
[9] Вж. Genadius Massiliensis. De viris illustribus (PL 58,1097).
[10] Вж. S. Eucherius Lugdunensis. Epistola paraenetica ad Valerianum cognatum de contemptu mundi et saecularis philosophiae (PL 50,711-726). Col. 724B.
[11] Някои учени предполагат, че става дума за известен светски управител с такова име. Други пък (по-голямата част) смятат този Валериан за известния църковен писател св. Валериан Цемелийски (†460 или 461), който вероятно е пребивавал на Лерин и малко преди 439 г. е станал епископ (произведенията му - двадесет проповеди и едно писмо - могат да се намерят в Патрология-та: PL 52, 691-758).
[12] ... quia omnia haec conspectui nostro insidiosis coloribus lenocinantur. De contemptu mundi... (PL 50,722A).
[13] Флоровски, протойерей Георги. Източните отци - V-VIII век. Превод от руски. Б. м., б. г. С. 262-263.
[14] Brevem utilitatem saeculi istius brevia habent commoda. De contemptu mundi... (PL 50,714B).
[15] Един пример от св. Евхерий: De contemptu mundi... (PL 50,714C).
[16] В един по-голям пасаж на За презрението към света... - Вж. De contemptu mundi... (PL 50,713C-714D).
[17] Например в този случай временно и вечно щастие (temporalis... aeterna felicitas) - De contemptu mundi... (PL 50,714B).
[18] Duae res praecipuae sunt, ut arbitror, quae maxime homines in negotiis saeculi vinctos tenent, et eblanditis sensibus, captos illecebroso amore constringunt: opum voluptas, et honorum dignitas. De contemptu mundi... (PL 50,716А).
[19] De contemptu mundi... (PL 50,716B).
[20] Scis ea, quae tibi obveniunt diligere, et ipsum te diligere nescis? Foris est, quod amas: extra te est, quod concupiscis. Revertere potius in te, ut sis tibi tu charior quam tua. De contemptu mundi... (PL 50,716C).
[21] Paulinus, Pontius Meropius. Epistula 8,3 (FC 25/1, S. 224). Самият бл. Августин пък говори (в обръщение към Бога) за себе си: А Ти, Господи... ме връщаше към мен самия... Св. Аврелий Августин. Изповеди. Книга осма, VII,16. Превод от латински. София, 2006, с. 179.
[22] De contemptu mundi... (PL 50,722C-D).
[23] Optimus quisque in coelestes honores, in coelestes opes, terrenos honores, terrenas opes transfert... De contemptu mundi... (PL 50,717B-C).
[24] Primum instituti atque in lucem editi hominis officium est, mi Valeriane charissime, proprium cognoscere auctorem, cognitumque suscipere; vitamque, id est, divinum donum, in divinum officium cultumque conferre. De contemptu mundi... (PL 50,713A).
[25] Abrumpatur illa interminabilis saecularium negotiorum catena, et ille de necessitatibus multis unus per totam vitam labor. De contemptu mundi... (PL 50,715C-D).
[26] Бояджиев, Румен. Ранно западноевропейско монашество. София, 1996, с. 70.
[27] Бояджиев, Румен. Островното монашество на Лерин и рецепцията на източните монашески идеали в християнска Галия през V в. - В: Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски". Център за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев". Том 90 (9), 2000 (с. 453-480), с. 471.
[28] Voluptatem vitae brevioris non capiunt, perpetuae sperare non possunt. Bonis temporalibus non utuntur, non, non utentur aeternis. De contemptu mundi... (PL 50,723A).
[29] Вж. De contemptu mundi... (PL 50,720C-D).
[30] Както говори св. Евхерий за св. Григорий Нисенски: ... coelestem hanc philosophiam... concupivit. De contemptu mundi... (PL 50,718D).
[31] Вж. De contemptu mundi... (PL 50, 724B).
[32] (... manifeste ostenditur) veram eos iustitiam, veram sapientiam non videre. De contemptu mundi... (PL 50,724B).
[33] Vera (quippe) beatudo (est), saeculi beatudinem spenere, neglectisque terrenis in divina flagrare. De contemptu mundi... (PL 50,726A).
Tweet