-проповед-
„Небеса да веселятся, земля же да радуется" (из Пасхален канон)
Празник на празниците! Чудо на чудесата! Светлина на светлините! Радост, която изпълва сърцата на християните с неизказан възторг, защото Христос възкръсна! Празнува целият свят, видим и невидим, „от смерти бо к жизни, и от земли к небеси" ни приведе Господ! С чисти сърца срещаме Христа, победно блестящ в светлина, ясно чуваме гласа Му: „Радвайте се!" (Мат.28:9), пеем Му победна песен: „Христос воскресе из мертвых, смертию смерть поправ, и сущым во гробех живот даровав!"
„Ныне вся исполнишася света, небо же и земля и преисподня" (из Тропар на 3 песен от Пасхалния канон). Христовият гроб е в светлина, мракът не може да я обземе (Йоан.1:5), нощта е по-светла от слънчевия ден. „Аще и во гроб снизшел еси, Безсмертне, но адову разрушил еси силу, и воскресл еси яко победитель, Христе Боже". Началникът на живота победи смъртта, защото Той е истински Бог и Господ, Изкупител и Спасител. Човешката Му плът, положена в гроба, е съединена с Бог Слово в една ипостас неслитно, неизменно, неразделно и неразлъчно. Смъртта е безсилна да удържи в своя власт тялото и душата Христови, свързани в ипостасно единство с Извора на живота, Който по Своята Божествена същност е Възкресение и Живот.
Мироносиците изпреварват утрото, бързат да помажат тялото Иисусово, свива се сърцето им - кой ли ще им отвали гробния камък, той бил „велий зело"... Усърдно и с надгробен плач благородният ариматеец Йосиф положил тежката скала; с печат и стража началници юдейски хранели надежда да скрият в гроба незалязващата Светлина. Но гробът се оказал празен за търсещите „Живия между мъртвите" (Лука.24:5): „Побързайте, възвестете на света, че Христос възкръсна - победи смъртта като Син Божи и Спасител на човешкия род" (из ипакои на Пасх. канон), носят радостна утеха на ангелите.
И отново човекът е пред велика тайна - както явяването Господне в плът, тъй и възкресението Му в слава остават за света велика тайна. „Никой от живеещите в плът не е видял Христовото Възкресение в онзи тайнствен миг на нощта или ранното утро, когато то станало", поучава в една от своите беседи Московският митрополит Филарет. А е станало вероятно така, поради самото естество на това действие, при което видимото Христово тяло, като се преобразявало в духовно и прославено, преминавало извън пределите на видимия свят. Тъй трябвало да стане навярно и поради това, че вярата още не била достигнала необходимата висота за такова дивно, възвишено съзерцание. Защото за подготвения с вяра, чистота, боголюбие, смирение, небесното и божествено явление е светлина животворна и просвещаваща, но за неподготвения и неочистения - мълния поразяваща. Тайната на Христовото Възкресение била въведена и за да открие място на възвишения подвиг на вярата и великата награда за нея, според обещанието на Христа: „Блажени, които не са видели и са повярвали" (Йоан.20:29). В последния разговор със Своите Ученици Възкръсналият Учител ги смъмрил „за неверието и за жестокосърдието им", че не повярвали на ония, които Го били видели възкръснал, а сетне им обещал, че ще ги подпомага и подкрепя словото на повярвалите с личби и „който повярва и се кръсти, ще бъде спасен" (Марк.16:14,16,17,20).
Евангелист Марк съобщава, че Иисус, като възкръснал рано сутринта в първия ден на седмицата, се явил първом на Мария Магдалина (Марк.16:9), а след това и на другите мироносици. Св. Григорий Богослов по този повод прави паралел: „Жена е приела първата лъжа от змийската уста, сега пак жена първа чула радостната вест от устата на Самия възкръснал Господ; някога ръката на жена приготвила смъртното питие (за човека, б.р.), сега тая ръка (му) дава чашата на живота". Радостни били мироносиците, ангели възрадвали сърцата им с вестта за Възкресението, сетне и Господ ги срещнал и им казал: „Радвайте се!" (Мат.28:9). А те приближили, хванали се за нозете Му и Му се поклонили.
В този превелик ден Господен ние се вслушваме и в оная дивна ангелска песен: „Чистая Дево, радуйся, и паки реку, радуйся: твой Син воскресе тридневен от гроба" (припев на 9 п. от Пасх. канон). За радостта на любещата и изстрадала Майка, чието сърце, прободено от меча (Лука.2:35), още болезнено стенело в тиха скръб, четиримата евангелисти премълчават. Светата църква обаче с вярното си чувство и Божествен дар благодатно да прониква в тайните на Божието домостроителство е записала: „Первее убо воскресение Божии Матери познаваемо бывает" (Синаксар на Пасха). Първа тя трябвало да види своя Син - победител на смъртта, да светне радост в майчиното й сърце, да прослави като възкръснал Този, Когото бе родила. Спасителната тайна на Христовото Възкресение трябвало да бъде известена на хора с жива и твърда вяра, с дълбоко разбиране на нейната сила и възприета с пълна радост. Кой би бил по-достоен за това първенство от пресв. Богородица - по-чиста от херувимите и несравнимо по-славна от серафимите, нетленно родила Бог-Слово? Жените мироносици станали апостоли на апостолите, защото били пратени да възвестяват на заключените „страха ради иудейска" ученици пасхалната радост, но те не веднага повярвали на Христовото Възкресение. Само пресветата Дева би могла най-дълбоко, най-живо и с твърда вяра да приеме възкресния поздрав на своя Божествен Син, да проникне ясно в тази тайна и по-силно от всички да почувства радостта от славното Възкресение на Спасителя на света. Затова й пеем в утринна песен: „Вескресшаго видевши Сына твоего и Бога, радуюся со апостолы богоблагодатная чистая!" И пак: „Бога, Егоже родила еси плотию, из мертвых якоже рече, воставша видевши чистая, ликуй, и Сего яко Бога пречистая возвеличай" (Из първа песен от каноните в Неделя на мироносиците). И заедно с Богоматер цялата твар се изпълва с радост и Бога прославя, и пречистата Му майка величае в полунощен химн: „Из мертвых видевши твоего Сына, пречистая Дево, воскресша боголепно, радость неизреченныя тварь исполняшеся, Того славящи и тебе величающи" (Из Неделна полунощница).
След Възкресението Си Спасителят до деня на Своето Възнесение многократно се явявал на учениците Си - утвърждавал вярата им „с много верни доказателства", говорел им и за Царството Божие с обещанието, че не след много дни ще бъдат кръстени с Дух Свети (Деян.1:3,5). Като говори за общуването на Спасителя със Своите ученици през 40-те дни до Възнесението, св. Йоан Златоуст бележи, че възкръсналият Господ не пребивавал постоянно със Своите най-близки последователи, както било преди страданията Му. „Забележи, учел светият отец, не е писано, че 40 дни е пребивавал с тях, а през 40-те дни, защото Иисус Христос се е явявал (на учениците, б.р.) и отново се е отдалечавал. Защо така? За да възвиси мислите на учениците Си и да не допусне те да се отнасят с Него както преди. Явяването Му (след Възкресението Му, б.р.) не било случайно, Той грижливо се стараел да постигне две неща - да повярват във Възкресението и да мислят за Него вече не като за обикновен човек. А защо се Е явявал не на всички, а само на апостолите? Поради това, че народът, който не познавал дивното тайнство на Възкресението, би взел Спасителя за привидение. Щом самите апостоли отначало не повярвали, но изпадали в смущение и желаели или да докоснат с ръка Възкръсналия, или да бъдат на обща трапеза с Него, то какво би следвало да се очаква от народа? Появяването на Христа, възкръснал от мъртвите, за юдеите пък би било безполезно. Ако по този начин те биха могли да повярват, то Господ би го сторил; но събитията след Лазаревото възкресяване доказват тъкмо обратното. Възкресяването на четверодневния мъртвец вместо да обърне юдеите и да ги подбуди към вяра в Спасителя, то дори повече усилило злобата им и станало една от главните причини да вземат решение Той да бъде умъртвен. Те, които не Му простили възкресяването на Лазар, то биха ли приели собственото Му Възкресение? Естествено, те не биха могли вече нищо да сторят на Спасителя, но неумолимата им ненавист без съмнение не би престанала да крои нови планове за извършване по какъвто и да било начин на ново богоубийство. Отношението им към апостолите доказвало това - те били преследвани, подлагани на различни мъчения и при всеки удобен случай предавани на смърт. Ако така постъпвали с учениците, то биха ли пощадили Учителя? Необходимо ли щеше да е да бъдат подтиквани към ново злодеяние - и без това наказанията, които били вече отредени за тях, били твърде тежки. Като не се явил пред очите им след Възкресението Си, Спасителят ги пощадил и предпазил от нови прегрешения".
Към тези разсъждения на св. Йоан Златоуст би могло да се прибави и това, че появяването на възкръсналия Господ пред народа непременно би предизвикало смут и вълнения. Известно е, че имало различни мнения за Него - едни казвали: „Той е добър", други пък: „Не, но заблуждава народа" (Йоан.7:12); учениците отново биха си мислили за земното царство на Месия, което само би предизвикало вълнения, а може би дори и въстание срещу римската власт, водещо до кръвопролитие и то в името на Този, Който е Любов. Докато чрез Своето Възкресение Иисус Христос цели радостта на целия свят, щастието и спокойствието на людете, даже и на враговете Си, а не да предизвиква болезнени събития. Защото Царството Му не е било и не е от този свят.
Възкресението Христово „от смерти к жизни и от земли к небеси нас преведе" (Из Първа песен на Пасх. канон). Древната старозаветна Пасха (от евр. песах - преминаване, преход) напомняла за чудесното освобождение на богоизбрания народ от тежкото египетско робство. Докато новата Пасха Господня, Пасхата свята, тайнствена, велика, Пасхата на радостта и любовта всякога ще свидетелства за Христа Спасителя, „воскресшаго из мертвых", ще ни призовава да празнуваме „смерти умерщвление, адово разрушение, иного жития вечнаго начало". Защото Божият Син чрез Възкресението Си от мъртвите преминал от този свят към небесния Отец, от земята на небето като „начатък, първороден измежду мъртвите" (Кол.1:18) и на „всички ония, които Го приеха, - на вярващите в Неговото име - даде възможност да станат чеда Божии" (Йоан.1:12). Така Той осветил, благословил и утвърдил всеобщото възкресение на всички люде, посял семето за бъдещия клас, поставил началото на великия ден на идването Му в слава.
Във възкръсналото и прославено Тяло Христово се извършило великото и спасително обновление на нашето естество, обхванато от тлението и смъртта. Осъществена е дългожадуваната победа над греха и неговата последица - смъртта. Разкъсани са веригите на ада, избавени сме от неговите мъчителни окови. Чедата Божии, вярващи във Възкресението, живеели в благочестие и починали в мир, преминават „от смърт към живот" (Йоан.5:24). Защото смъртта само изменя съсъдите на нашите души, т.е. телата ни, за да ги обнови новосъздадени в духовно нов вид за деня на славното Второ пришествие Христово, тъй като „плът и кръв не могат да наследят Царството Божие, нито тлението може да наследи нетление" (1Кор.15:50). Нашето тление в смъртта е подобно на зърното, което трябва да изгние, за да произрасте нов клас, нов живот, в който няма смърт (Йоан.11:26), защото Христос, „възкръснал от мъртвите, вече не умира: смъртта няма вече власт над Него" (Рим.6:9). Законът на греха и смъртта бива победен и отменен от закона на духа и живота в Христа (Рим.8:2). „Никой да не се бои от смъртта, възкликва св. Йоан Златоуст, свободни сме от нея чрез Спасовата смърт!" Нека се радват в свещен възторг небеса и земя, „да празднует же мир, видимый же весь и невидимый: Христос бо воста, веселие вечное" (Тропар на първа песен от Пасх. канон).
Христовото Възкресение открива пътя към личното спасение на всеки християнин. Следвайки с непрестанни усилия своя жизнен път, във Христа и чрез Христа повярвалият достига възкресение и живот вечен, умира със Христа с убедеността, че и с Него ще живее (Рим.6:8). Делото на спасението се приема радостно и доброволно като свободно избран подвиг и стремеж към съвършенство. Пасхалната радост тогава всякога сияе в сърцата на призваните към божествено веселие. Тя блика от Извора на живота и безсмъртието и тая радост никой не може да отнеме (Йоан.16:22) от сърцата на верните, те стават наследници на вечния живот, на вечната и неизказана радост в дворите Господни.
Слава, Господи, святому воскресению Твоему!
Сп. „Духовна култура", бр. 4/1990г.
Свр. ред.: А. Хр.
*Евангелски свидетелства за Христовото Възкресение:
(Мат. 28:1-10)
(Марк. 16:1-14)
(Лука. 21:1-10)
(Йоан. 10:1-17)
