04 ноември 2024, понеделник

Преп. Йоаникий Велики. Св. свщмчци Никандър, еп. Мирски и Ермей презвитер
church

Православна мисъл

ПОБЕДНА СИЛА НА ВЯРАТА (проповед за Гергьовден)

"Тази е победата, която победи света - нашата вяра" (1Йоан. 5:4)

sv_Georgi_Zograf.jpg

В наше време има маловерци хора, които се съмняват в победната сила на вярата. Има и съвсем обезверени, които смятат чудотворната сила на вярата за нелепа измислица. Но и едните и другите се самоизлъгват. Защото християнската вяра е божествена сила, тя е една необикновена победна мощ; тя устоя на страшните и кървави гонения, разруши езическите кумири, обезсили железните римски легиони, низложи гордата езическа философия и раздруса световната римска империя. Без металически оръжия, без морска и въздушна флота, без барут и отровни газове, тази сила победи света. Без парламентарно законодателство тя преобрази, социално и морално човечеството. Тя и сега по същия начин се бори със злото в света; и рано или късно ще го победи, ще установи царството Божие на земята, царството на любовта и правдата между хората и народите.

За да си представим по-нагледно силата на Христовата вяра, нека мислено се пренесем 17 столетия назад и да надникнем в подземията на тъмните катакомби. Какво ще видим там? - Събрание на множество преследвани от властта християни, сияещи от вътрешна неземна радост и горящи от свещен небесен огън души и сърца. Ще чуем тук трогателно-хвалебни песни Христа Бога и тържествения всепобеден химн на християнската любов. Всичко това е проява на благодатната сила на вярата...

Да надникнем в тогавашните тъмнични затвори. Те са препълнени с християни от всички възрасти и от двата пола - мъже и жени, старци и юноши и цели семейства. Осъждани са на мъченическа смърт, защото са християни, защото вярват в Единия Господ Иисус Христос Сина Божий и не искат да се кланят на бездушни идоли. Там предстои люта смърт, но те не скърбят, не плачат. Напротив, те се радват и възторжено пеят Богу хвалебни песни. Това е друга вдъхновена проява на вярата.

Нека погледнем и в огромния римски амфитеатър. Той е препълнен от римски тълпи - идеалът на които е - хляб и кървави зрелища. Тук е цялата римска аристокрация. На арената извеждат християните, осъдени на смърт - чрез разкъсване от диви зверове. По ред тук се пущат гладни и свирепи тигри, лъвове, мечки, леопарди, които кръвожадно се нахвърлят върху своите жертви. Ето там сред арената майка с децата си; девойки и юноши, сияещи от блясъка на младостта и красотата, побелели старци и довчерашни войници на Кесаря - всички горящи в свещения пламък на вярата, коленичили с поглед към небето, шепнат молитви и... умират разкъсвани от зверовете. Това е трети изблик от силата на вярата.

Гонението срещу християните е жестоко, безумно, кърваво. Ето ви и широките градини на римските кесари, както и главните площади в големите градове на световната империя. И тук потресаващи картини. Издигнати са хиляди кръстове с разпнати на тях осъдени на смърт християни, облети със смола и запалени. Издигнати са грамадни дръвници и върху тях са насложени стотици вързани християни и също тъй запалени. Стотици други такива чисти и невинни души биват избивани с камъни или посечени с нож... Страшни, мъчителни и кървави сцени!

Но никъде протести, никъде плачове и въздишки! Напротив, отвсякъде се чува победната песен на вярата и любовта. С радост, с песни, със сияещи лица и с възторжени души умират тия невинно осъдени християни. Техните трогателни песни се издигат над ръмженето на зверовете, над звънтенето на мечовете, над трясъка на огнените пламъци, над виковете на дивите тълпи... защото те чувстваха, че умирайки, обявяват победното шествие на живиеносната вяра и на възродителното учение Христово...

И наистина, победната сила на Христовата вяра премина през тъмните подземия и катакомби, през убийствените тъмнични зандани, през кървавите езически амфитеатри, през горящите клади, насмолени кръстове и бесилки, през всевъзможни адски мъчилища, очевидно, за да се докаже нейната божественост и чудотворност. И тогава вече потрепериха тираните, смутиха се мъчителите, раздрусаха се основите на световната империя, разрушиха се езическите капища, започна да изчезва робството... Христос възтържествува, божествената сила на вярата възроди човечеството. Предвиждайки това още в началото на ІІ столетие, великият апостол на любовта Божия, Йоан Богослов, подчертал тази истина с думите: тази е победата, която победи света - нашата вяра.

Това ни говори сега и църковната и световната история. Великите мъченици за Христовата вяра с кръвта си трасираха за човечеството пътя към нравствено съвършенство и правда. Днес Църквата чества славната памет на един от тия великомъченици на вярата - свети Георги Победоносец. Син на знатни родители, той бил възпитан в духа на Христовото учение и то тъкмо тогава, когато християнството било най-жестоко гонено. Предпочел той военна кариера. Личен, умен и храбър, той бързо достигнал висок чин в императорската армия. За неговата вярност, честност и доброта бил обикнат от всички, а най-вече от самия император. Георги бил винаги готов да се бори и жертва за правдата и правото дело. И като пълководец той винаги побеждавал...

Но верен на императора във всичко Георги решително се отказал от него, когато видял, че този император подписва кървави присъди за избиване на най-добрите граждани на империята, каквито винаги били християните. Протестирайки срещу тия жестокости, Георги сам признал, че е християнин. Опитът да го отклонят от вярата в Христа не сполучил. Тогава императорът заповядал да сторят това на сила. Но, хвърлен в затвора, подложен на най-ужасни мъки, Георги си останал непреклонен. Той искал да бъде войник на Царя на правдата и любовта, а не на жестокия римски цезар. Тогава била дадена заповед да му отсекат главата с нож.

И по този начин, победител в полето на честта, Георги извършва най-голямата победа и в областта на вярата и съвестта. Той основателно е наречен Победоносец, защото в пълнота е владеел оная сила, която впоследствие победила езическия свят - владеел силата на вярата.

Поради това, денят на св. вмчк Георги е избран за празник на храбростта.

Българският народ има правото да се радва на този празник, защото храбростта, която прояви той, за да защити правото дело, е много голяма, велика. Ала само със своята беззаветна храброст българинът не можа да постигне тържество на справедливостта. Очевидно е, че той ще трябва да събира нови сили за това и преди всичко нравствени и културни сили. Следователно, необходимо е да развие силата на вярата и морала си, т. е. да извърши подвига на здраво, народно духовно-културно издигане.

Защото в наше време силата на вярата и морала чувствително е отслабнала. Хиляди души днес гинат, поради липса на подобна сила у тях; хиляди човешки същества се поддават на пагубно безумие и стават жертва на престъпни инстинкти, поради същата причина. Рушителното отрицание се стреми да низложи творческата сила на вярата. А пък знае се, че обезверяването е твърде злокобно знамение за човека, за семейството, за народа. Обезверен народ, това значи озверен народ, морално пропаднал, народ полупоробен, полупогребан, умиращ народ.

Ето тази истина трябва да ни накара да се опомним; тя трябва да ни вдъхнови да заработим с всички сили за възстановяване в душата на нашия народ силата на Христовия благ и мощен Дух. Само с него може да се създаде нравствена победна сила, която ще осъществи светлите народни копнежи.

Прочее, да започнем този духовно-творчески подвиг. Нека усърдно внедряваме в душата на нашите млади поколения тая мощна сила и чрез духовна култура, здрава просвета и родолюбиво възпитание ги насочваме към високите народно-християнски идеали. Нека вървим по пътя, който е посочен и осветлен от великите християнски мъченици, за да можем, заедно с апостола, и ние да кажем: това е победата, която победи света (злото и неправдата) - нашата вяра; нашата вяра в Христа Господа, Твореца и вседържителя, Комуто да бъде слава, чест и поклонение сега и во веки веков. Амин.

Из книгата „Слова, поучения и речи", София 1938 г.