Продължение (от тук>...)
Божията Църква е създала много величания, песни и духовни химни за чест, хвала и прослава на Пресв. Божия Майка в продължение на близо двадесет века. Тези творения към Богоматер са написани с талант и възторг от богоозарени песнописци. Последните са съставили своите произведения, за да блестят със свръхземно очарование. Всички църковни песни в чест на Пресвета Богородица са създадени в духа на отговора при поздрава на Елисавета към св. Дева след паметния й ден - Благовещение, в града Иудин, а именно поздравът е: „Благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба! И от къде ми е това - да дойде при мене Майката на моя Господ?" А ето и самият отговор, изречен от устата на най-чистата от всички майки в този свят: „Душата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой, задето Той милостиво погледна унизеността (смиреността) на рабинята Си, защото ето от сега ще ме ублажават всички родове..." (Лука. 1:26-48).
Измежду тези песни, химни, величания и хвалебствия изпъква особено ярко с дълбоко поетичния си замисъл, с богатото си съдържание, с мелодичността и стилно-езиковата си прелест Акатистът на Пресвета Богородица. Той се пее през време на Малкото повечерие във всеки петък на Великия пост.
Богородичният акатист е една от най-молитвените творби за прослава на Богоматер и заема централно място в православното ни християнско богослужение. Този прекрасен Акатист е създаден от дякона на Великата Константинополска църква Георги Писидийски във връзка с чудесното избавление на цариградските жители от обкръжилите града неприятели - перси и авари в 626 година. Тогавашният патриарх Сергий, с многочислено духовенство и с голямо множество народ, отправил гореща молитва към майката Божия да спаси тя града от враговете. И действително Пресв. Богородица, нашата Небесна Закрилница, която се грижи за всички бедстващи по света, и които съответно с искреност и вседушевност търсят нейния осветяващ покров, извършила велико чудо, като спасила от опожаряване и от разрушаване този величествен град. Това именно чудо от нея се е изразило чрез страшна буря по море и по суша, която могъща стихия ужасила враговете и те се разбягали.
Акатистът се открива с прекрасната по съдържание и по мелодия песен: „Возбранной Воеводе", чиито текст в превод на новобългарски език гласи: „На тебе Богородице, поборнице-воевода, ние твоите раби, след като се избавихме от злини, пеем победни и благодарствени песни. Понеже имаш непоколебима сила, от всякакви опасности ни освободи, та велегласно да ти пеем: „Радвай се, Невесто неневестна!"
Тази уводна песен представлява есенция на цялото съдържание на Акатиста. Следват 24 песни, 12 икоси и 12 кондаци, по-обширни и по-кратки песни, които се редуват: икос-кондак - икос-кондак и т.н. Всеки икос завършва с известното ангелско приветствие към Пресв. Богородица: „Радвай се, Невесто неневестна!" Всеки кондак пък завършва с припева: „Алилуя!" - „Хвала на Бога!" Ето сега и накратко съдържанието на целия богородичен Акатист: дванадесет икоси и кондаци имат свещено историческо съдържание, разказвайки за Боговъплъщението, като същевременно и описват духовната радост на св. Църква пред изразената по този начин велика Божия милост, както и пред самия образ на Божията Майка, удостоила се заслужено и с достойнство да бъде проводница на тази милост.
И така, първият икос ни представя картината на св. Благовещение: появата на Архангел Гавриил, който приветства св. Дева Мария с небесния поздрав: „Радвай се!" Божият пратеник и вестител е почувствал силата на тайнството въплъщение и, удивен от този пречуден акт, продължил привета си с такива думи: „Радвай се ти, чрез която ще изгрее радостта!... Радвай се ти, чрез която падналият Адам бе възвърнат!... Радвай се глъбино, в която мъчно се пониква и с ангелски очи!... Радвай се, защото си Царев престол!... Радвай се, защото носиш Оногова, Който всичко държи!... Радвай се звездо, която явяваш Слънцето!... Радвай се утробо на Божественото въплъщение!..."; следват кондак и икос, в който е изразено смущението на пречистата Дева от този привет, и тя пита небесния пратеник: „Кажи ми, как е възможно да се роди Син из чиста утроба?" Той в страх й отговаря, продължавайки да я приветства: „Радвай се тайнице на неизказания Божи свят! Радвай се тиха вяра на молещите се!... Радвай се стълбо небесна, по която слезе Бог!... Радвай се мосте, който превъзхождаш знанието на мъдрите!... Радвай се ти, която озаряваш ума на верните! Радвай се, Невесто неневестна!"
В следващите кондаци и икоси се редят картините: приела по свръхестествен начин, чрез Духа Светаго, в утробата си Спасителя на света, св. Дева бързо отива при Елисавета. Богомладенецът се ражда; пастири, а след тях и мъдреците, станали богоносни проповедници, се завръщат в своята родина: идолите в Египет се рушат пред появилата се Светлина; в Йерусалимския храм става бележита среща между Богомладенеца и Богоприимеца Симеон.
Акатистните икоси и кондаци имат също догматическо и нравствено съдържание: Спасителят Господ Иисус Христос се ражда из „безсеменна утроба" и я запазва „нетленна". Явил се на земята като Син Човечески, Той не оставил и небето. Всички небесни жители се удивили пред свещения акт на Боговъплъщението: те видели „непристъпния Бог" като „достъпен" за всеки човек. Тук се обяснява смисълът на Боговъплъщението, което е спасението на човеците от греха и смъртта. Този акт на Божията любов към човеците в отговор изисква от тях също любов - обич, която да ги издига все по-нависоко към божествените и вечно-безкрайни висини - към Господа Бога. За „красноречивите витии" от този свят е непонятно как така Дева ражда, и след раждането пак си остава Дева - Невеста неневестна. Вярващите люде се удивляват на тази велика тайна и пеят на Пресвета Богородица, изпълнени с неизменна духовна радост.
Като призовават с възторжени песнопения майката Божия да се радва, вярващите в нейното майчинско застъпничество с най-хубаво чувство призовават и всички останали хора също да се радват, защото именно с появата на Богоматер в света изгрява спасението за всичко съществуващо в него!
Последната песен - заключителният акорд на Богородичния акатист гласи: „О, всевъзпявана Майко, която си родила най-святото от всички светии Словото, като приемаш сегашното приношение, избави ни от всякаква напаст и изтръгни от бъдеща мъка, всички, които ти викат „Алилуия!" Акатистът завършва с молитва към Пресвета Богородица, в която всички тези песни се представят като „драгоценни дарове", които й се поднасят от човеци „недостойни".
Благочестивите християни молят с вяра и надежда св. Богородица, която е „ублажавана от всички родове", която е „по-светла от херувимите и несравнено по-славна от серафимите", да не престава да се моли с ходатайство пред Престола на Бога за тях, за човешкия свят; да пази тя със своя божествен омофор всички от зло, та тогава цялата вселена да я прослави както, като Майка на Бога, така и като майка на всички нас - човеците.
Богородичният акатист представлява бодра и освежителна струя във великопостния подвиг. Колкото по-силна е вярата, с която се пее той, толкова по-голяма е радостта, която блика из него.
След това изяснение на Богородичния акатист, ще се спра и на някои други молитви и песнопения, отправени към Пресвета Богородица.
И така, възгласът - молитва на св. Божествени Златоустова и Василиева литургии: „Изрядно о Пресвятей, Пречистей, Преблагословенней, Славней Владичице, нашей Богородице и Приснодеве Марии", песните: „Достойно есть" и „О тебе радуется", а така също и съответните ирмоси на осма и девета песни от канона, наречени Задостойници (пеещи се вместо „Достойно есть" и „О тебе радуется" на Господски и Богородични празници), представляват по своята същност и значимост гениални религиозни поетично-музикални произведения на християнските химнографи.
Ще се спра малко по-подробно върху историята на широко известната Богородична песен „Достойно есть".
Втората половина - „Честнейшую херувим" на посочената по-горе Богородична песен „Достойно есть", се е явила в VІІІ век и е съставена от прочутия химнописец Козма Маюмски, а пък първата й част, или самото „Достойно есть", е написано по-късно през 980 година в Атон - Света гора. Написването или, по-точно съставянето на тази въпросна първа половина от едноименната Богородична песен е станало по чудесен начин. Ето как: „В дните на благочестивия цар Василий Багрянородни, който държеше Римското царство, при патриаршестването на Никола Христовърга, стана следното чудо: „Близо до Карейския скит, в местоположението на Светия Пантократорски манастир, в една от светите обители, почитана в името на Успението на Пресвета Богородица, живееше един много добродетелен старец-свещеномонах, който имаше благоговеен послушник, казващ се Гавриил. Привечер в една събота този свети старец отиде на Всенощно бдение в Протатската църква, а пък вкъщи остави сам ученика си Гавриил. В полунощ, когато последният стана да пее своето църковно правило, се потропа на вратата на килията. Когато той отвори вратата, послушникът видя един непознат, който имаше образ на монах. Послушникът Гавриил любезно покани пътника и го помоли заедно да изпеят църковното правило.
И тъй като Ангелското посещение винаги донася духовна радост и неизменно веселие в душата на всеки благочестив човек, а пък дяволското появяване носи страх и смущение, послушник Гавриил прие новодошлия Божи вестител и пратеник безпристрастно като помощник в църковното пение, и така те в духовен съюз започнаха да пеят Троичния канон.
След завършването на канона новодошлият Небесен вестител започна да пее благоговейно и благочинно и с молитвено умиление хвалебна песен към Богоматер: „Достойно есть яко воистину, блажити тя Богородицу, присноблаженную и пренепорочную и Матерь Бога нашего, а така също и прибави известното: „Честнейшую Херувим...".
С такова благогласно пение изпя небесният Божи пратеник и вестител св. Архангел Гавриил тази славословяща песен към Пресвета Богородица, щото не може да се направи сравнение относно изпълнението между него и свети Йоан Кукузел. В неописуемо вълнение и възторг ученикът-послушник Гавриил слушаше прекрасното ангелско песнопение. След завършването на богослужебното правило послушникът, духовно ободрен от сладостта на ангелската Богородична песен на новодошлия небесен гост, каза: „Ние такова величание не знаем, нито пък от някога сме чували, освен ирмоса - „Честнейшую херувим..." Затова той го замоли да му напише тази хвалебствена песен, към Богоматер. Ангелът се съгласи и поиска лист хартия и перо, но тъй като послушникът нямаше, тогава небесният вестител му заповядал да донесе една каменна плоча. Добрият послушник изпълни това поръчение. Тогава Архангел Гавриил взе плочата с лявата си ръка, а пък с показалеца на дясната си ръка написа песента. Той така дълбоко изряза буквите на твърдата плоча, че те изглеждаха написани като че ли на мек восък. След това Ангелът нареди на послушника тази Богородична песен да се пее от всички православни християни. После небесният пратеник стана невидим напускайки килията.
Когато се завърна от Всенощното бдение, старецът научи в подробности всичко що се бе случило в негово отсъствие от своя послушник Гавриил. Последният му показа написаната на каменната плоча от св. Архангел Гавриил Богородична песен - „Достойно есть", изпявайки я с голяма духовна радост и възторг.
След това двамата с благоговение вземат Ангелоначертаната плоча, отиват в Протата и я показват на светогорския прот и на другите старци от общия манастирски събор, като съответно им разказват всичко онова, което се било случило. Освен това, те известяват за станалото на цар Василий Багрянородни, като му изпращат плочата с писмо. За това необикновено събитие узнава и патриархът, който с окръжни писма заповядва тази Богородична песен да се пее на православните Божествени Литургии. А пък иконата на Богоматер, пред която св. Архангел Гавриил изпява песента „Достойно есть", била пренесена в големия протатски храм и поставена в св. Олтар на Горния Престол, където именно и днес се намира. Килията в която станало това велико небесно чудо, взема наименованието „Достойно есть", а пък долината, където е станало събитието била наречена „Долина за пение".
На книжовен български език тази Богородична песен, дадена от св. Архангел Гавриил на послушника Гавриил звучи така: „Достойно е наистина да те ублажаваме Богородице, присноблажена и пренепорочна и Майка на нашия Бог..."
Още от дълбока древност Християнската църква е отредила да се честват празници за възхвала на Пресвета Богородица. Величието на последната както през земния й живот, така и след нейното блажено успение, се разпространило в целия свят. На Третия Вселенски събор, станал в град Ефес през 431г., свикан от Константинополския император Теодосий с участието на св. Църковни отци и учители, които справедливо осъдили лъжеучението на еретика Несторий е оформило точно по какъв начин да се прославя Божията Майка. Всички присъстващи на този Вселенски събор единодушно изповядали и утвърдили Пресвета Дева като Богородица.
Както в първите времена на християнството, така и след Третия Вселенски събор, вярващите в Господа Иисуса Христа посвещавали в чест на Богоматер много храмове, параклиси и манастири и установявали празници.
Всички тържества, отправени към Пресвета Богородица, възпоменават забележителни събития от живота й.
