Молитвата е насъщна потребност на човешкия дух. Без молитва няма истински духовен живот. Чрез молитвата ние влизаме в благодатно общение с Бога. Има обаче и много разсейващи фактори, съблазни, които пречат на духовното издигане. Човек изпитва необходимост в дадено време да намали забързания динамичен ход, да се отърси от земното и вещественото, да вникне в себе си и да направи равносметка на изминатия житейски друм. Ето защо, светата Църква мъдро е отредила периоди на усилена молитва, на духовен подвиг. Това са дните на четирите поста през годината: преди Пасха Христова - Велик пост, преди Рождество Христово - Коледни пости, преди Успение Богородично - Богородични пости и преди празника на светите апостоли Петър и Павел - Петрови пости.
Особено благорпиятно време за духовно издигане, време за покаяние, както се призовава в една стихира, е Великият пост. "Възсия Tвоята благодат, Господи, възсия просвещение за нашите души. Ето време благоприятно, ето време за покаяние, да отхвърлим делата на тъмнината и да се облечем в оръжието на светлината, та да преминем голямата дълбочина на поста и достигнем до тридневното възкресение на Господа и наш Спасител Иисуса Христа, Който спасява нашите души" (Първа стиховна стихира на сиропустната вечерня). За постигане на нужното покайно настроение през тези дни помагат умилителните песнопения, както и големият брой четива.
Преди да започнем подвига на поста, на сиропустната вечерня, по време на молитвата към Божията Майка "Всем предстательствуеши, Благая" едни други от сърце си казваме: "простено-прости". Същото песнопение се изпълнява в понеделник и сряда през Великия пост в края на Великото повечерие. Във великия прокимен "Не отврати" се измолва Бог да не отвръща лицето Си от нашата молитва, а във великопостния евангелски чин с боговдъхновени слова усърдно се молим: "Отвори ми дверите на покаянието, Животодателю, защото духът ми подранява към Твоя свят храм, като нося телесния храм цял осквернен. Но като щедър очисти ме с добросърдечната Си милост..."
Специално място през Великия пост заема Великият покаен канон на св. Андрей Критски (VII - VIII в.). Това е едно боговдъхновено поетично творение, утвърдено от Църквата още в древност. Канонът се състои от 9 песни, като всяка песен започва с ирмос и има различен брой строфи (тропари) общо 250 плюс допълнителни, написани по-късно за св. Мария Египетска и св. Андрей Критски. Според съвременната богослужебна практика той е разделен на 4 части и се изпълнява в понеделник, вторник, сряда и четвъртък вечер с велико повечерие през първата седмица на Великия пост, а целият канон се пее в сряда вечер с малко повечерие през петата седмица. Канонът е построен в диалогична форма разговор между автора и Бога, от една страна, и между християнина и собствената му душа, от друга. В това произведение св. Андрей прави една прочувствена изповед, която е молитва към Бога за прошка на греховете. В началото той казва: "Откъде да започна да оплаквам деянията на моя окаян живот?". Но това не е плач от отчаяние, а покайни сълзи. Това е плач от съзнание за собствените грехове, плач поради любов към Бога, плач водещ към спасение. В кондака на канона авторът още по-силно е изразил дълбокото съкрушение на разтърсената от покаянието човешка душа, излязла от духовната летаргия на равнодушието и самодоволството. "Душо моя, душо моя, стани, защо спиш? Краят наближава и ти ще се смутиш. Но стресни се, за да те пощади Христос Бог, Който е навсякъде и всичко изпълва." Издаденият през 2001 г. превод на Великия покаен канон на новобългарски език (избрани тропари) е с цел богомолният народ да вникне по-добре в съдържанието на тази чудна творба и в началото на Великия пост да отправи горещи молитви към Бога.
Освен певческото изпълнение на канона съществува и друга практика: хорът или певецът пее само ирмосите за съответния ден и припевите, а духовникът чете "на разпев" тропарите от канона. Също така след изпълнението на кондака на църковнославянски език духовникът прочита текста на български. Според сведение на покойния диригент на Софйския свещенически хор свещеноиконом Димитър Попконстантинов преводът на избраните тропари е направен от архимандрит д-р Серафим по молба на свещениците хористи. Повече от 40 години Софийският свещенически хор изпълнява Великия покаен канон в различни столични храмове с участието на висши духовници.
През Великия пост се изпълнява и друго поетично творение - акатиста на св. Богородица. Той идва от VI - VII в. Като предполагаеми автори се смятат св. Роман Сладкопевец, Константинополския дякон Георги Писидийски или Цариградския патриарх Сергий. През 626 г. Цариград е бил обсаден от перси и авари и застрашен от завладяване. Надежда за спасение била само Божията Майка. Патриарх Сергий наредил да се извърши литийно шествие от вътрешната страна на градските стени. Всички горещо се молели и о, чудо - появила се страшна буря, която потопила вражеските кораби, а ужасените перси и авари, които били на сушата, се разбягали. В чест на това чудесно избавление на града боговдъхновен певец е възпял св. Богородица в този хвалебно-благодарствен химн.
Църквата е определила това последование да се извършва с канона на Божията Майка в събота на утренята на петата седмица на Великия пост. Според нашата богослужебна практика акатистът се разделя на четири части и се изпълнява в петък вечер на първите четири седмици на Великия пост, а целият акатист се чете в петък вечер на петата седмица.
"Акатист" от гръцки означава "неседален" т.е. по време на това последование се стои прав в израз на почит и духовно съзерцание. Акатистът на св. Богородица се състои от основен кондак, 12 икоса и 12 кондака, по реда на гръцката азбука, като след всеки икос се пее "Радуйся, невесто неневестная", а след всеки кондак - "Аллилуиа", т.е. "Хвалете Бога".
Главната идея на това поетично творение е догматът за боговъплощението. Тази тайна е велика. В акатиста е разкрита цялата дълбочина на богословието, относно непорочното зачатие на св. Богородица, нейното приснодевство - преди, по време и след раждане. Затова около нейния пречист образ се рисуват три звездици: горе на главата и две на раменете. Освен това във втория икос св. Дева Мария се възпява като стълба небесна: "Радвай се, стълбо небесна, по който слезе Бог; радвай се, мосте, който превеждаш човеците от земята на небето!". Тази прослава е именно примирението на Бога с човешкия род. Наистина св. Богородица се възпява с най-дивни слова, защото е и ходатайца, застъпница за нас пред нейния Син - Господ Иисус Христос. А в йерархията тя стои по-горе дори от ангелските чинове като може и сама да спасява. Затова ние се обръщаме към нея с молитва: "Пресвета Богородице, спаси ни".
В основния кондак от акатиста "Взбранной воеводе" Божията Майка се прославя като поборница-воевода, която влиза в бран с враговете на човешкото спасение. "На тебе, Богородице, поборница-воевода, ние, твоите раби, след като сe избавихме от злини, пеем победни благодарствени песни. И понеже имаш непобедима сила, от всякакви опасности ни освободи, та велегласно да ти пеем: "Радвай се, невесто неневестна!".
През Великия пост в определени дни се извършва Преждеосвещена света Литургия. Тя е съставена от св. Григорий Двоеслов, папа Римски (VI - VII в.). Тук светите Дарове са осветени на предната Василиева или Златоустова св. Литургия. Характерни за това богослужение са умилителните песнопения: "Да исправится", "Ныне силы небесныя" и "Вкусите и видите" (стих от 33 псалом).
В Православната църква последната седмица от живота на нашия Спасител Господ Иисус Христос се нарича "Страстна седмица" (на църковнославянски език "страсть" означава "страдание"). В това време целият светски живот се прекъсва за вярващите, които "възлизат с Господа в Йерусалим" (Мат. 20:18). В началото на тази седмица, след залез слънце, се изпълнява специално богослужение, което се нарича "Последование на Жениха" във връзка с това, че то ни напомня за величието и страданията на Небесния Жених - Христос и призовава към духовна бдителност. Тропарът от това последование започва със следните проникновени слова: "Ето Женихът идва в полунощ и блажен е този раб, когото намери буден, а недостоен ще е онзи, когото намери униващ...". В това последование се откроява и още едно силно вълнуващо песнопение - светилният "Чертог Твой", чието изпълнение в храма се съпровожда с изнасяне на иконата на Христовите страдания. "Виждам Твоя чертог украсен, Спасителю мой, и нямам дреха да вляза в него. Просвети облеклото на моята душа, Подателю на светлината, и ме спаси!"
В богослужебните книги всеки ден от Страстната седмица се нарича "велик и свят" и има свое посвещение. На Велики понеделник Църквата ни дава за размисъл образа на "безплодната смоковница", осъдена от Христос. Велики вторник е посветен на темата за "мъдрите девици", които за разлика от своите неразумни сестри, били готови за идването на Господ. На Велика сряда нашето внимание се насочва към "разкаялата се блудница". Службата подчертава разликата между спасената грешна жена и починалия Юда, който е бил избран за апостол: първата дава своето богатство на Иисус Христос и му целува нозете, а другият за пари предава Своя Учител с целувка. Централното песнопение е написано от една от малкото поетеси - химнографи в Православната църква. Това е преподобна Касиана, живяла през VIII - IX в. Тя е наричана още Икасиа или Касиа. Родена е в Цариград и се е подвизавала в цариградския манастир "Св. Богородица - Одигитрия", където била игуменка. Запазени са повече от 40 нейни произведения, в това число канона на Велики петък "Волною морскою". Но най-известната нейна творба е славата на Велики вторник - вечерта и на Велика сряда - суртинта, чието начало е следното: "Господи, падналата в много грехове жена, като почувствала Твоето Божество, получи чин на мироносица и ридаейки миро Ти поднася преди погребението..."
На Велики четвъртък се припомня тайната вечеря, на която е установено тайнството св. Евхаристия, а вечерта и през следващите дни се възпоменават спасителните волни страдания, кръстна смърт и погребение на Господ Иисус Христос. На Велики четвъртък - вечерта, пред изнесеното за поклонение св. Разпятие се пее светилния "Разбойника благоразумнаго". Това песнопение е молитвен вопъл към нашия Спасител да ни обдари със Своите велики и богати милости, както това е сторил на кръста с благоразумния разбойник, да ни помилва и спаси, защото е благ и човеколюбив Бог.
На Велики петък - сутринта, след като се изнесе св. Плащаница се изпълнява умилителното песнопение "Тебе одеющагося" - слава, глас 5 на стиховните стихири. Това е един истински образец на църковното пеене, в който чудесното съчетание на текст и мелодия вълнува до умилни сълзи християнската душа.
Въздържанието от някои храни по време на поста с цел духовно издигане е съпроводено и от ясното съзнание за греховност. И тъй като няма човек на земята, който да не е съгрешил - едничък Богочовекът Господ Иисус Христос е без грях - то следващата стъпка е изповядване на нашите волни и неволни прегрешения. Това е подготовката ни за най-големия дар - приемането на светите и животворящи Христови Тайни.
Така обновени да посрещнем и Празника на празниците Възкресение Христово с надежда за вечен живот. Това е великият християнски оптимизъм, който лъха и от великопостното песнопение "Господи сил": "Господи на силите, с нас бъди, понеже нямаме освен Теб друг помощник в скърбите. Господи на силите, помилуй ни!".
На снимките: Хорът на софийските свещеници с диригент протойерей Кирил Попов
