07 февруари 2025, петък

Преп. Партений, еп. Лампсакийски. Преп. Лука Еладски. Преп. Априон, еп. Кипърски
church

Православна мисъл

ПОКЛОНЕНИЕ В СЕРАФИМО-ДИВЕЕВСКИЯ МАНАСТИР

Diveevo6.JPGСерафимо-Дивеевският манастир е един от най-известните и посещавани манастири в Русия. Намира се на около 600 километра североизточно от гр. Москва, в Нижегородска област, в близост до градчето Дивеево. Основан в началото на XIX век от великия подвижник свети Серафим Саровски, първоначално манастирът възниква като малка женска монашеска общност, наброяваща едва няколко инокини. Днес обителта е една от най-големите, по брой на монахини (около 500), обители в цяла Русия. Тук няма да се спирам подробно на историческите сведения относно светата обител - всеки, който се интересува от тях може да прочете пространното житие на преподобни Серафим Саровски или да потърси информация в интернет. Целта ми е да опиша преди всичко онова, до което лично се докоснах; онова, което аз самият почувствах и преживях в Дивеево.

По Божия милост и с благословението на Негово Високопреосвещенство Великотърновския митрополит Григорий, през ноември 2008 г. заминах за Русия на богословска специализация в Московската духовна академия. Две седмици след моето пристигане в Академията, помещаваща се в Свято-Троицката Сергиева лавра, на поклонение дойдоха двама български духовници: йеросхимонах Козма от Зографския манастир на Атон и свещеник Ромил от град Айтос.

Познавах отец Козма отпреди и знаех, че той често посещава Русия. След кратък разговор на чаша чай, отците ми споделиха, че следващото място, което възнамеряват да посетят е Серафимо-Дивеевския манастир. Узнавайки за това, в мен се зароди силно желание да тръгна с тях, още повече, че аз много почитах свети Серафим и много бях чел за основаната от него обител. Помолих отец Козма и отец Ромил да ме вземат със себе си, тъй като едва ли друг път щеше да ми се отдаде такава възможност. Те с радост се съгласиха и още същата вечер стегнахме багажа и потеглихме към Дивеево.

Пътувахме цяла нощ. Пътят не беше лек, но мисълта, че скоро ще се поклоним пред свети Серафимовите мощи ни ободряваше. Рано сутринта в петък, около 7 часа, ние се озовахме пред портите на манастира. Там ни посрещна една от сестрите - матушка Игнатия, която се познаваше с отец Козма.

Първият храм, в който влязохме беше Казанският храм, осветен в чест на Казанската иконата на Божията майка. В близост до него се намират гробовете на ктиторите и благодетелите на манастира, един от които е на небезизвестния Николай Мотовилов - онзи, с когото свети Серафим е разговарял за смисъла на християнския живот, и пред когото се е преобразил (подобно на Господ Иисус Христос), изричайки прочутите слова: "Придобий мирен дух и хиляди около тебе ще се спасят".

След това се отправихме към съборния храм "Света Троица", където се покоят мощите на великия Божий угодник Серафим Саровски. Още щом зърнах с очи раката с нетленното тяло на преподобния, душата ми се изпълни с благоговение и страх Божий. Чувството, което изпитах при съприкосновението с тази светиня е неописуемо. В такива моменти човек просто онемява и думите стават крайно недостатъчни, за да се опише онова, което душата преживява.

Diveevo3.JPG

Освен мощите на свети Серафим, в съборния храм се съхраняват много от неговите лични вещи: обувки, одежди, икони, железен кръст, глинено гърне, от което се е хранел, както и кирката, с която е започнал да копае прочутата канавка, ограждаща манастира.

След това матушка Игнатия ни заведе в другия голям храм, построен в чест на Преображение Господне. Там се намират мощите на трите преподобни и четирите блажени дивеевски жени. Духовната ни радост се усили още повече, когато матушката отвори раките и ние се удостоихме да се докоснем непосредствено до нетленните тела на светиците.

След всичко това ни оставаше само едно - да минем по канавката, изкопана от първите заселнички на обителта по повеля на свети Серафим. Вярва се, че всеки християнин, който мине по канавката, изричайки молитвата "Богородице Дево", получава благословението на Божията Майка за себе си и за цялото свое семейство.

Diveevo2.JPGВечерта взехме участие във вечерното богослужение, а на следващия ден (събота) службата започна с Акатист на преподобни Серафим Саровски, след което беше отслужена света Литургия.

Нашето поклонение завърши с посещение на Серафимовия извор. Той се намира на около 5 - 6 километра от Дивеево, по пътя за град Саров. До болшевишкия преврат през 1917 г. в околностите на Дивеево и Саров е имало няколко извора, облагородени от самия свети Серафим, но когато болшевиките идват на власт, тези извори са разрушени и затрупани с бетон. Според преданието, когато безбожниците дошли с багери и други подобни машини, за да унищожат и последния извор, сам преподобният им се явил и строго им заповядал да спрат, иначе ще ги сполети огромно нещастие. Те побягнали уплашени и повече не се върнали.

Днес Серафимовият извор прилича на малко езерце, в единия край на което извира вода. Там са построени няколко дървени кабинки, в които поклонниците влизат, за да се потопят в целебната вода. Вярва се, че след трикратно потапяне в тази вода човек получава изцеление на душевните си и телесни недъзи. Интересен за отбелязване е фактът, че водата, извираща на това място, има една и съща температура както през лятото, така и през зимата: около + 4 градуса по Целзий.

Diveevo4.JPG

Аз лично не посмях да вляза в тази ледена вода и се задоволих само с поръсване по главата и умиване на лицето. Отците обаче се престрашиха и се потопиха в нея. Направихме си и няколко снимки за спомен от това чудно място, след което се върнахме обратно в манастира.

Слънцето започна все по-бързо да залязва и с това сякаш ни даваше знак, че е време да отпътуваме. Поклонихме се за последно пред мощите на свети Серафим, преминахме отново по канавката с молитвата "Богородице Дево" и започнахме да стягаме багажа. Когато приключихме не ни оставаше нищо друго, освен да се сбогуваме с матушка Игнатия и с останалите монахини и да им благодарим за гостоприемството и за всичко, което направиха за нас през тези два дни.

Чувствата, които човек изпитва, тръгвайки си от такова свято място, са смесени. От една страна чувстваш духовна радост и благодарност към Бога, Който те е удостоил да се докоснеш да такава светиня, а от друга - чувстваш и мъничко тъга, понеже не знаеш дали ще се върнеш отново на това място. И все пак, ние християните знаем, че преди всичко трябва да търсим Царството на Бога и Неговата правда, а останалото ще ни се придаде.

Diveevo5.JPG

Снимки: www.diveevo.ru

Подготви и редактира: Анула Христова