В. Откъде е почерпано учението на Православната вяра?
О. От Божественото откровение.
В. Какво се разбира под името Божествено откровение?
О. Това, което сам Бог открил на човеците, за да могат право и спасително да вярват в Него и достойно да
Го почитат.
В. На всички хора ли е дал Бог такова откровение?
О. Той го е дал за всички хора, като нужно и спасително за всички; но тъй като не всички хора са способни да приемат непосредствено Божественото откровение, Бог избрал особени провъзвестители на Своето откровение, които да го предадат на всички човеци, желаещи да го приемат.
В. Защо не всички хора са способни да приемат непосредствено откровението от Бога?
О. Поради греховната нечистота и немощта на духа и тялото.
В. Кои са били известители на Божественото откровение?
О. Адам, Ной, Авраам, Моисей и други пророци приели и проповядвали наченките на Божественото откровение; а в пълнота и съвършенство донесе на земята Божественото откровение въплътеният Син Божий, нашият Господ Иисус Христос, и го разпространи по вселената чрез Своите ученици и апостоли. Апостол Павел казва в началото на своето послание към Евреите: Бог, след като в старо време много пъти и по много начини говори на отците чрез пророците, в последните тия дни говори ни чрез Сина, Когото постави за наследник на всичко, чрез Когото сътвори и вековете (Евр. 1:1, 2). Същият апостол пише на Коринтяните: проповядваме Божията премъдрост, тайна, съкровена, която Бог е предопределил преди векове за наша слава, която никой от властниците на тоя век не е познал; нам Бог откри това чрез Своя Дух, защото Духът прониква във всичко, дори и в дълбините Божии (1 Кор. 2:7, 8-10). Евангелист Иоан пише в Евангелието: Бога никой никога не е видял; единородният Син, Който е в недрата на Отца, Той Го обясни (Иоан. 1:18). Сам Иисус Христос казва: никой не познава Сина, освен Отец; и нито Отца познава някой, освен Сина, и комуто Синът иска да открие (Мат. 11:27).
В. Нима човек не може да има познание за Бога без особено Божествено откровение?
О. Човек може да познае Бога, като разглежда сътворените от Бога неща; но това познание е несъвършено и недостатъчно и може да служи само като приготовление към вярата или като някакво помагало за познанието на Бога от Неговото откровение.
Онова, що е невидимо у Него, сиреч, вечната Му сила и Божеството, се вижда още от създание мира чрез разглеждане творенията (Рим. 1:20). Той произведе от една кръв целия род човешки да обитава по цялото земно лице, като назначи предопределени времена и граници на тяхното обитаване, за да търсят Господа, та не биха ли Го някак усетили и намерили, макар Той и да не е далеч от всекиго измежду нас: защото ние чрез Него живеем, и се движим, и съществуваме (Деян. 17:26-28).
В разсъждението за вярата в Бога предшества мисълта, че има Бог, която (мисъл) ние придобиваме чрез сътворените неща. Като разглеждаме прилежно творението на света, познаваме, че Бог е премъдър, всемогъщ, благ; познаваме също и всичките Негови невидими свойства. По такъв начин ние Го приемаме
като Върховен Управител. Тъй като Бог е творец на целия свят, а ние съставяме част от света, слава, че Бог е и наш Творец. Подир това познание следва вярата, а след тази вяра - поклонението (Вас. Вел. посл. 235).
Из ВЯРА И ЖИВОТ: УЧЕНИЕ ЗА ВЯРАТА, НАДЕЖДАТА И ЛЮБОВТА - ПРАВОСЛАВНО ХРИСТИЯНСКО ВЕРОУЧЕНИЕ, изложение на религиозните и нравствени истини на православната църква във въпроси и отговори. Издава се с благословението на славянобългарския манастир “Св. Вмчк Георги Зограф”, Света Гора, Атон.
