"Ще се явят лъжеучители, които ще вмъкнат пагубни ереси (в Църквата)..." (2Петр.2:1)
Знае се, че веднага след учредяване на Църквата Христова започнали да се явяват еретици и изменници, които взели да учат за вярата и божествената личност на Христа Спасителя не така, както апостолите са учили. Това предизвикало смут, разделение и спорове между християните. Започнала се доста силна борба с изменниците-еретици, която продължила векове. Свиквани били Вселенски събори, които съдили и осъждали еретиците и техните учения. На такъв събор през 842 година, в Константинопол, идолопоклонниците иконоборци окончателно били анатемосани. Православието възтържествувало и Църквата учредила ден на православната вяра. Това е днешният празник, наречен Православна Неделя.
Защо се водиха толкова време тия спорове и борби с лъжеучителите? Водиха се, за да се опази чиста и непокътната вярата в Христа, Сина Божий. Без правилна и точна изповед на истините на вярата, не е възможна и истинска вяра. Знаем, че и „бесовете вярват и треперят" (Иак. 2:19), защото тяхната вяра не е правилна, не е точно формулирана и не е искрено изповядана. Истинска вяра в Христа има онзи, който живее в Христос и правилно изповядва Неговото учение.
Светите Отци са опазили непокътнато Христовото учение, дали са най-точна и вярна формулировка на Неговите истини и с това са ни подпомогнали да заживеем с истинска вяра в Христа.
Вярата е помощна и спасяваща сила. Тя е невидима благодатна връзка на безсмъртната душа с Бога - Изворът на силата и живота. Чрез силата и чистотата на тая връзка човеците могат да получават от Всемогъщия помощ за успеха в живота и за нравствено израстване. Наруши ли се тая връзка, благодатната подкрепа свише прекъсва, душата остава безпомощна, нравственото израстване спира, покварата започва, животът става тежък...
Здравата и чиста връзка с Бога на силата и доброто вдъхновява човека да служи на истината; тя внушава и помага той да върши това, що е честно, що е справедливо, що е чисто, що е любезно, що е достохвално... (Фил. 4:8). Само благодатната сила, която идва чрез вярата, може да преизпълни душата с благи стремежи, а сърцето - с благородни пориви. Само под топлите лъчи на вярата могат да се развиват нежни чувства на обич към ближните; само тя може да внуши на човека смелост и победна сила срещу злото в света, може да внуши сила да бъдат побеждавани силните...
Христовите апостоли бяха бедни прости хора. Но, въоръжени със силата на вярата, те придобиха смелост, пребродиха света и проповядваха учението Христово. Срещу тях застана силното вековно езичество, силата на езическите властници с железните римски легиони. Но апостолите не се уплашиха. Изложени бяха на големи лишения, подложени на мъки и изтезания. Но искрата на вярата в тях бе се разраснала в силен пламък, и мрачната световна сила отстъпи пред светлината и силата на вярата. Пред този факт, великият апостол на любовта извика: това е победата, която победи света - нашата вяра (1 Йоан. 5:4).
Същата сила на вярата се прояви и у първите християни. Те биваха подлагани на най-страшни мъки и изтезания: изгаряха ги върху клади, разпъваха ги на кръстове, режеха ги с триони, диви зверове ги разкъсваха... При все това, те победиха. И пред тяхната светла и мощна вяра езичеството отстъпи...
Лишен от най-елементарна просвета и култура, затънал във варварския мрак, българският народ бе осъден на неизбежна гибел. Но, като се въоръжи със силата на вярата и азбуката на светите Равноапостоли, той лесно се освободи от мрачния варварски дух и мощната християнска светлина заля нашата родина. С вярата и писмеността си нашият народ можа да опази самобитността си пред дългото петвековно робство. Със същото това средство той преодоля големи изпитания и злополуки и пази здраво своето национално съзнание.
А от това следва, че да имаш здрава и чиста вяра, значи да притежаваш морална сила да побеждаваш; то значи да притежаваш творческа сила. Щастливи са тия, които владеят тая мощна сила. Голямо нещастие е за човеците, които са лишени от нея. Да изгуби човек вярата си, това значи да скъса връзката си с Бога и да изгаси светилника, който осветява пътя на земния му живот.
Почти същото е и ако се наруши силата на вярата. Водолазът, който се спуска на дъното на морето да събира скъпи раковини и бисери, може да послужи за пример. За да се опази в безопасност животът му под водата, устроено е тъй, че той да приеме пресен въздух през гумена тръба, прикрепена горе над водата. Разбира се, че тръбата трябва да бъде здрава, в пълна изправност. Същото е и с човека, който живее, спуснат на дъното на житейското море. И той може да получава необходимата за успеха в живота благодатна сила отгоре само ако тръбата на вярата, която го свърза с Бога, е здрава и в изправност. В противен случай, опасността и за единия, и за другия е очевидна.
Не по-малка е опасността и от безверието. А лъжеучителите в тая насока не са малко. Във водите на безверието, неотдавна, те бяха привлекли голяма част от интелигенцията. Знае се, колко бързо то насърчи покварата и престъпността, извърши насилия, жестокости и убийства, създаде междуособици, злодеяния и зверски изстъпления. В един миг се сбъднаха думите на Спасителя: брат да предава брата си на смърт, и баща - чедото си... (Мат. 10:21). Безверието наистина бе тласнало народа от разпад към провал...
Ясно е следователно какво върховно благо за човека и за народа е да притежава благодатната сила на вярата и да има здравата връзка с Всемогъщия Бог; ясно е и това какво голямо нещастие за тях е, когато са лишени от тая сила, поради скъсване или прекъсване връзката с Извора на силата. Ясно става и казаното: че вярата в Бога издига хората и народите към нравствено величие и им създава мирно земно благоденствие, а сектантството и безверието ги водят към поквара и гибел.
Както през вековете, така и сега продължават да се явяват богоборци и лъжеучители, които съблазняват и примамват към измяна и отричане истините на вярата. Предсказаното от ап. Петър и сега се сбъдва. Тия, които се отричат от Господа, Който ги е изкупил, наистина навличат върху себе си гибел. Нещастието обаче е в това, че сегашната дейност на сектанти и безверници не погубва само техните собствени души, а засяга душата, свободата и целокупността на народа.
Историята ни свидетелства, че така са работили някога богомили, адамити и други еретици. Като внасяли вреда в истините на вярата, те създавали духовно разединение, раздори и омраза сред народа. Така те помогнали той да се провали морално и национално, последица на което било провалянето на държавата и вековното политическо робство. Последицата от подмолната дейност на съвременните лъжеучители не може да бъде друга...
Нека се помни, обаче, че вековната нравствена сила на българския народ е била, и завинаги си остава православната вяра. Това е здравата, чиста и неизменна вяра, каквато е начертана от Христа Господа, каквато са я проповядвали Неговите апостоли, каквато са я изложили Вселенските събори и разяснили светите Отци. Тази вяра е давала възможност на народа ни да бъде в благодатно общение с Бога и чрез нея народът е получавал победна сила да брани своята самобитност и своята целокупност.
Прочее, нека внимаваме и да пазим, като зениците на очите си това скъпо достояние на българската душа - православната си вяра. Да браним нейната здравина и чистота от посегателството на съвременните лъжеучители, да живеем с нея, за да бъде тя винаги дейна и мощно да привлича, както в миналото, върху народа ни помощ и покровителство от Господа Бога и Спасителя Иисуса Христа сега и во веки веков. Амин.
1938 г.
