Без съмнение преп. Максим Изповедник е един от най-изтъкнатите богослови от късния светоотечески период. Нему принадлежи главната заслуга в борбата срещу монотелитската ерес (от гр. μόνος - един, и θέλημα - воля, желание - една воля или едноволие у Христа).
Преп. Максим Изповедник е роден в 580 г. в аристократично константинополско семейство и получил всестранно образование. Не би било пресилено, ако го наречем един от най-изкусните и задълбочени християнски мислители.
Той започнал кариерата си при двора на император Ираклий в 610 г., когато бил на 30 години. Съдейки по началото, му предстояло блестящо бъдеще. Преп. Максим Изповедник обаче предпочел друг път и след като приел монашество, се оттеглил в уединената Хризополска обител до Халкидон. Интересно е, че той до края на живота си останал обикновен монах и никога не претендирал за каквито и да било църковни постове.
Неговото смирение му спечелило любовта и уважението на братята. Той пътувал много и в 632 г. посетил Африка, където взел участие в монотелитския спор. Както изглежда, в Александрия имало кръжец от монаси, които живо следели всички събития. Именно там преп. Максим Изповедник се запознал с Йерусалимския патриарх св. Софроний, който бил сред защитниците на православното учение, и се сприятелил с него. В 694 г. преп. Максим участвал в Латеранския събор и бил съветник на папа Мартин, също поборник за православната вяра.
Когато в 653 г. папа Мартин бил взет под стража, заедно с него бил задържан и преп. Максим Изповедник. Тъй като бил обикновен монах, разпитвали го отделно, но обвиненията, повдигнати срещу него, били същите, както тези против папата - богословски и политически.
Преп. Максим Изповедник бил изпратен в Тракия, откъдето продължил да пише против монотелитството и да вълнува умовете на християните. В 662 г. преп. Максим бил доведен в Константинопол и срещу него, папа Мартин и патриарх Софроний била произнесена анатема. Преп. Максим бил подложен отново на изтезания. Накрая бил осъден на изгнание (след като му бил отрязан езикът и отсечена дясната ръка) - този път в Кавказ, където починал (13 август 662 г.) на 82-годишна възраст. Той подготвил победата на Православието на Шестия вселенски събор (680 г.) при император Константин ІV Погонат (668-685).
Съчиненията на преп. Максим Изповедник заемат два тома (90-91) в „Патрологията" (Patrologia Graeca J.-P. Migne) на френския абат Мин (†1875 г.). Трудностите, свързани с лошото състояние на текста, се увеличават още и от това, че бидейки вероятно най-систематическият мислител от всички отци на Църквата, преп. Максим Изповедник никога не писал систематически. Различни аспекти от неговото учение са разпръснати в разни произведения. Освен това и езикът на преп. Максим е тежък и труден за разбиране.
Екзегетическите трудове на преп. Максим Изповедник включват голямата книга Върху различни трудни въпроси в Свещ. Писание до Таласий, представляваща изяснение на „трудни места" в Свещ. Писание; Тълкувание на 59 псалом и Кратко изяснение на Господнята молитва. Най-големият богословски труд на преп. Максим Изповедник е Коментар на различни трудни места в съчиненията на Дионисий Ареопагит и Григорий Богослов.
Неговото Тайноводство (Мистагогия), написано под силното влияние на Псевдо-Дионисий Ареопагит, представлява първото от този род (мистико-алегорическо) обяснение на св. Литургия.
В краткия Диспут с Пир се съдържат основните христологически възгледи на преп. Максим. Те са изложени под формата на диалог със същия Константинополски патриарх Пир І, сменил Сергий, защитаващ монотелитството. След като бил свален, Пир отишъл в Африка, където се запознал с преп. Максим. Под влияние на това познанство той се отказал от монотелитските си възгледи, но като се върнал в Константинопол, отново се предал на предишните си заблуждения.
В богословско отношение са интересни и писмата на преп. Максим Изповедник, много от които представляват догматически послания, в които се анализира монотелитската ерес. Сред аскетическите съчинения на преп. Максим следва да се отбележат 400 Глави за любовта и 200 Глави върху божественото достойнство на Сина Божии Неговото въплъщение, които представляват размисли за любовта и учението за Троичността и изкуплението.
При четене на произведенията на преп. Максим Изповедник се създава впечатлението, че неговият отговор на монотелитите не е бил импровизация. Учението за двете воли било органически елемент от неговата богословска система и дори ако не е съществувал спорът с монотелитите, преп. Максим би се придържал към същите възгледи. Трябва също така да се отбележи, че само благодарение на преп. Максим всички важни идеи на неговите предшественици - Ориген, Евагрий Понтийски, кападокийците, св. Кирил Александрйски и Псевдо-Дионисий - намерили своето законно място в Свещ. Предание, и в този смисъл бихме могли да го наречем истински баща на византийското богословие.
1996 г.
